Перорални антидиабетни лекарства и аналози на GLP-1

DOI: https://doi.org/10.4414/smf.2019.08004
Публикация: 08.08.2019
Swiss Med Forum. 2019; 19 (1920): 339-340

Тази статия е препечатка от онлайн версията на „Насоките на EbM - Основана на доказателства медицина за клиники и практики“. https://www.ebm-guidelines.ch

Важна информация накратко

Пероралните антидиабетни лекарства са само един от аспектите на лекарствената терапия за диабет тип 2 (корекция на нивата на кръвната захар, повлияване на нивата на липидите в кръвта, кръвното налягане и съсирването на кръвта).

Пероралното лечение трябва да започне рано. Ако няма противопоказания, се препоръчва медикаментозно лечение, ако стойността на HbA1c е над 48–53 mmol/mol (6.5–7.0%) въпреки немедикаментозните мерки.

Ако само едно лекарство не може да намали стойността на HbA1c под 53 mmol/mol (7,0%), трябва да се приложи друго антидиабетно средство, освен ако няма противопоказания.

Лечението с инсулин трябва да започне най-късно, когато HbA1c остане над 7,0% (53 mmol/mol) въпреки лекарствата с перорални антидиабетни средства или с инжекционен GLP-1 аналог. Аналог на GLP-1 също може да се комбинира с лечение с базален инсулин.

Немските национални насоки за грижа за захарен диабет тип 2 препоръчват целевата стойност на HbA1c (обикновено в диапазона между 48 и 58 mmol/mol ([6.5–7.5%]) да бъде поставена в зависимост от следните фактори: предпочитание на пациента след информация; Възраст и съпътстваща болест; претегляне на ползите (избягване на дългосрочни увреждания при диабет) и вредата (риск от хипогликемия, наддаване на тегло) на веществата.

Метформин

Ако няма противопоказания, метформинът е предпочитаното лекарство. Може да се комбинира и с всички други антидиабетни средства. При продължителна употреба намалява сърдечно-съдовата заболеваемост.

Метформин понижава нивата на кръвната захар, като инхибира производството на чернодробна глюкоза. Метформин не причинява хипогликемия.

За да се постигне ефект, дозата трябва да бъде съответно висока (до 2–2,5 g/ден). В началото се дава напр. 500 mg/ден и след това увеличава седмичната доза с 500 mg/седмица до максимална доза от 2–2,5 g дневно.

Най-неприятните странични ефекти на метформин са дискомфорт в корема, което води до прекратяване на лечението при около 10% от пациентите. Тези нежелани ефекти могат да бъдат смекчени чрез постепенно увеличаване на дозата.

За да се сведе до минимум рискът от лактатна ацидоза, метформин не трябва да се използва при следните пациенти:

- с нарушена чернодробна функция;

- С бъбречна недостатъчност: плазмена концентрация на креатинин по-висока от 150 µmol/l (1,7 mg/dl) или eGFR 30 ml/min по време на началото на лечението.

Инхибиторите на SGLT2 могат да се комбинират с други перорални антидиабетни средства, както и с инсулин за диабет тип 2.

Средното намаление на HbA1c е около 7 mmol/mol (0.7%) с начална стойност 64 mmol/mol (8.0%).

Не се препоръчва в случай на умерена бъбречна недостатъчност или тежко чернодробно увреждане.

Веществата водят до повишена честота на инфекции в гениталната област, напр. Вулвовагинит или баланит.

Не се използва в DACH или не се търгува.

Guar е гелообразуващ влакнест продукт. Приеман по време на хранене, той забавя усвояването на въглехидратите в червата, причинявайки леко намаляване на нивата на глюкоза в кръвта.

Метеоризмът, подут стомах и диария са най-сериозните странични ефекти. За да се предотврати това, дозата първоначално трябва да бъде ниска (напр. 2,5 g/ден) и след това постепенно да се увеличава до 15 g/ден.

Кредити

Публикувано под лиценза за авторски права
„Приписване - некомерсиално - без производни 4.0“.
Без търговско повторно използване без разрешение.
Вижте: emh.ch/en/emh/rights-and-licences/