Съдебна практика Nds

Ползи за стационарна медицинска рехабилитация - лични изисквания - силно наднормено тегло

1. Мерки за стационарна медицинска рехабилитация не могат да се предоставят на лица със силно наднормено тегло, ако може да се приеме, че не могат да бъдат постигнати трайни и значителни подобрения в здравето в рамките на триседмична рехабилитационна мярка.
2. Абстрактният риск от диабет поради фамилна анамнеза и затлъстяване не представлява конкретен риск за трудоспособността. Следователно това не оправдава правото на мерки за медицинска рехабилитация за сметка на пенсионния фонд.
3. Поради изискването за преводач на жестомимичен език правото на хранителни съвети и амбулаторни здравноосигурителни мерки не се превръща в право на стационарна мярка за рехабилитация в клиника за глухи за сметка на пенсионния фонд.

SG Oldenburg (Oldenburg) 81-ви състав, съдебно решение от 28 юни 2011 г., S 81 R 544/09, ECLI: DE: SGOLDBG: 2011: 0628.S81R544.09.0A

Раздел 9 Параграф 1 SGB 6, Раздел 10 Параграф 1 SGB 6, Раздел 15 SGB 6, Раздел 26 SGB 9, Раздел 26ff SGB 9

тенор

Обвиненията се отхвърлят.

Таксите не подлежат на възстановяване.

Нарушение

Ищецът моли ответника да предостави медицинска мярка за рехабилитация (рехабилитация).

Жалбоподателят, роден на E. 1970 г., е глух. Тя е със степен на увреждане 100, с марки RF (освобождаване от лицензионната такса) и Gl (глуха). Майка й Ф. е назначена за болногледач за здравеопазване и грижа за имуществото в съответствие с решението на местния съд G. Кандидатът работи на непълно работно време като помощник в кухнята.

На 17 септември 2009 г. ищецът подава молба за стационарно обезщетение за медицинска рехабилитация. Тя посочи като желание клиника за глухи и се позова на правото си на желание и глас.

С решението от 24 септември 2009 г. молбата е отхвърлена, тъй като не се изискват обезщетения за медицинска рехабилитация. Здравното лечение по здравно осигуряване е достатъчно.

Ищцата е подала възражение срещу това на 16 октомври 2009 г. чрез майка си. Медицинските факти не бяха адекватно оценени. Жалбоподателят страда от тежко наднормено тегло и нарушен хормонален баланс. Освен това има увреждане на тазобедрената става. Семейният лекар смята, че възможностите за амбулаторно лечение на място са недостатъчни. Посочената клиника е готова да приеме кандидата.

С известие за възражение от 26 ноември 2009 г. подсъдимият отхвърля възражението и отново заявява, че не е необходима рехабилитация, тъй като уврежданията могат да бъдат адекватно лекувани и чрез мерки за извънболнична терапия за сметка на здравното осигуряване. Рамката за амбулаторно лечение не е изчерпана. Кандидатът страда от затлъстяване, лумбална спондилоза, дисплазия на десния бедро и глухота.

При оценката подсъдимият се позовава на доклади от Dr. Х. срещу. 09/02/2009, д-р И. и Дж. Срещу. 26.06.2009 г., на Dr. К. срещу. 13.08.2009 и Dr. Л. срещу. 23 септември 2009 г., както и изявление от социалната медицинска служба.

Ищецът е представил удостоверение от Dr. Л. срещу. 12 април 2011 г., според който е желателна мярка за рехабилитация, тъй като оптималното обучение е много трудно и отнема много време поради глухотата на ищеца.

Ищецът кандидатства след писмените си становища,

1. Отмени решението на ответника от 24.09.2009 г. под формата на известие за възражение от 26.11.2009 г.,

2. Да се осъди ответникът да й даде мярка за стационарна рехабилитация.

Ответникът поиска,

отхвърли жалбата.

Като обосновка той се позовава на обжалваните решения. Освен това тя обяснява, че намаляването на теглото трябва да става за по-дълъг период от време, а не рязко. Стационарната рехабилитация не е подходяща за подобряване на здравословното състояние. Възможно е да дадете съвети за диета на място с преводач на жестомимичен език. Предстоящо влошаване на здравословното състояние в бъдеще не може да се предвиди със сигурност.

Административните преписки на ответника са предмет на производството. Поради допълнителните подробности за фактите и представянето на фактите от участниците се прави препратка към съдържанието на процеса и допълнителни файлове.

Съдът събра доказателства, като получи доклад от лекуващия семеен лекар д-р. Х. от 18 май 2010 г., както и становище от специалиста по вътрешни болести д-р. Н. от 20 декември 2010г.

Причини за решение

Съдът е могъл да реши правния спор със съдебно разпореждане, тъй като въпросът няма особени правни или фактически затруднения и фактите са изяснени. Участниците бяха изслушани относно тази форма на решение.

Делото нямаше успех. Допустимо е, но необосновано. Известията са законни и не нарушават правата на ищеца. Кандидатът няма право на медицинска мярка за рехабилитация (рехабилитация).

В съответствие с раздел 9, параграф 1, точка 1 от Шеста книга на Социалния кодекс (SGB VI), доставчикът на пенсионно осигуряване предоставя услуги за медицинска рехабилитация и услуги за участие в трудов живот, както и допълнителни услуги. Дали ще се предоставят обезщетения за медицинска рехабилитация не е по преценка на пенсионното осигуряване, а зависи единствено от това дали са спазени общите изисквания за изпълнение на раздел 10 SGB VI (лични изисквания) и раздел 11 SGB VI (изисквания на застрахователното законодателство) и няма изключване на обезщетения съгласно раздел 12 Даден е SGB VI (вж. BSG, решение от 23 февруари 2000 г. - B 5 RJ 8/99 R). Въпросът за „дали“ трябва да бъде предоставена рехабилитация на осигуреното лице подлежи на пълен преглед от съдилищата на социалната справедливост (вж. Hess. Landessozialgericht, решение от 29 юни 2007 г. - L 5 R 390/06 с допълнителни препратки).

Съгласно раздел 10 (1) SGB VI, осигурените лица са изпълнили личните изисквания,

1) чийто капацитет за доходи е значително застрашен или намален поради болест или физическо, психическо или емоционално увреждане и

2) където е вероятно

а. ако съществува значителен риск за капацитета за печелене, намаляването на капацитета за печелене може да се предотврати чрез услуги за медицинска рехабилитация или

б. в случай на намален капацитет за доходи, това може да бъде значително подобрено или възстановено, за да се възползвате от медицинска рехабилитация или участие в трудов живот, или това може да предотврати значително влошаване.

Съгласно тези разпоредби в настоящия случай не са изпълнени условията за предоставяне на обезщетения за медицинска рехабилитация в полза на ищеца. Медицинските разследвания показаха, по убеждение на съда, че в момента ищецът не е изложен на риск или увреждане на трудоспособността и че не могат да бъдат постигнати постоянни и съществени подобрения в здравословното състояние на ищеца в рамките на временна рехабилитационна мярка.

За убеждението на съда това произтича по-специално от лесно разбираемия доклад на специалиста по вътрешни болести д-р. Н. от 20 декември 2010г.

Съгласно това, от една страна, не е изпълнена предпоставката за застрашаване или намаляване на трудоспособността. Понастоящем кандидатът може да работи и може да пътува. Настъпването на намаляване на обезщетенията, свързани с пенсионното законодателство, също не се очаква в обозримо бъдеще. Абстрактният риск от диабет поради фамилна анамнеза и затлъстяване не представлява специфичен риск за способността за доходи.

Според убедителния доклад също няма допълнително условие за перспектива за успех на мярка за рехабилитация. Мерки за стационарна медицинска рехабилитация не могат да бъдат предоставени за застрашени лица със силно наднормено тегло, ако може да се приеме, че не могат да бъдат постигнати трайни и значителни подобрения в здравословното състояние в рамките на триседмичен период на рехабилитация. Така е и тук. Основният фокус на уврежданията на здравето е върху кандидата върху затлъстяването. Еднократната триседмична рехабилитация не е достатъчна, за да се постигне трайно намаляване на теглото. Лечението на кандидата изисква дългосрочна подкрепа, по-специално чрез консултантски услуги. Съответно са посочени законови мерки за амбулаторно здравно осигуряване.

Поради принципа на икономическа ефективност, стационарното лечение за рехабилитация може да бъде предоставено само ако мерките за извънболнично лечение не изглеждат достатъчни. В настоящия случай обаче има обещаващи здравноосигурителни услуги като хранителни съвети с помощта на знаков преводач и освен това в ортопедичната област, например физиотерапия, рехабилитационни спортове или функционално обучение.

Поради изискването за преводач на жестомимичен език правото на хранителни съвети и извънболничните здравноосигурителни мерки не се превръща в право на стационарна рехабилитация в клиника за глухи за сметка на пенсионния фонд. Вероятно ще трябва да бъде осигурен преводач на жестомимичен език в консултация със здравната каса. Възможно е да се организират дългосрочни хранителни съвети с преводач на жестомимичен език. Лекарят д-р. О. след преглед на ищеца, съгласно писмото на лекаря от 23 септември 2009 г., в центъра за диабет на практиката за П. в Г. са предложени индивидуални хранителни съвети.

Сертификатът на Dr. Л. срещу. 12 април 2011 г., от друга страна, не може да доведе до иск за рехабилитация, тъй като трудностите в организацията и необходимото време не превръщат искането за амбулаторно лечение в стационарно лечение.

Докладът на лекуващия лекар д-р. Х. от 18.05.2010 г. също не може да убеди в обратното. Тя обяснява, че промяната на начина ви на живот и изучаването на програма за упражнения е предпоставка за подобряване на вашето тегло. В писмо от 26 октомври 2010 г. тя добавя, че ищецът може да прочете само малко. Консултативните мерки могат да се извършват само на жестомимичен език, това не се предлага на място. Лекарят призовава по-специално за дългосрочни промени. И двете предложени мерки са постоянни и могат да се провеждат по-добре амбулаторно, отколкото чрез единична болнична рехабилитация с продължителност няколко седмици. Дори след този констатационен доклад прилагането на амбулаторни мерки на място не е изключено, но е посочено, при условие че те са преведени на жестомимичен език.

Решението за разноските се основава на член 193 от Закона за социалния съд.