Аднан отива.

За Аднан бягството в Европа е може би единственият начин да води щастлив живот. Самюел Хофстадлер опозна сириеца като държавен служител. Във „Futter” той пише за бягството и живота на Аднан. Самуел дарява таксата за вноската директно на новия си приятел.

Сирия продължава да потъва във войната и потокът от бежанци към Европа не спира. Тези, които търсят защита, съобщават за драматични условия на полета си, за контрабанда на хора, затвори и центрове за задържане. Чели сме много такива истории. И все пак следното е особено драматично. Това е историята на Аднан. Той искаше да учи в Дамаск много преди избухването на сирийската гражданска война. Но родителите му имаха други планове: те искаха Аднан да започне да работи възможно най-скоро - за да може той да спечели пари за семейството. Точно както братята му преди него. Младият сириец успя само да се утвърди с много убедителност. Той не искаше - както толкова много в семейството му и в Сирия като цяло - да потъне в живот, състоящ се само от работа и последваща изолация у дома.

Аднан описва манталитета на повечето хора в Близкия изток като много тревожен. Главно защото се страхувате много да не направите нещо нередно. По тази причина се избягва контакт с непознати. След работа веднага търсите пътя към дома. Няма нищо повече за хората в Сирия. Такъв беше случаят преди три години, когато страната все още беше относително безопасна. И не неоснователно: Всеки, който говори твърде откровено, е арестуван от полицията. И така стана така, че Аднан беше арестуван като студент в Дамаск, тогава, когато беше на около 20 години, заедно с други студенти в общежитие. Само защото няколко непознати там се бяха изразили критично към режима.

Аднан е отведен в затвора с още 350 студенти. Продължителността на затвора зависи от това дали някой може да плати или не. Вероятно всички биха били готови, казва Аднан в разговора за „храна“. Защото затворниците не са имали достатъчно за ядене. Също така им беше позволено да използват тоалетната само три до четири пъти на ден - и дори тогава само за около три секунди. В същото време Аднан също претърпя тежък епилептичен припадък: не можеше да се движи час и половина и беше сигурен, че ще умре. Не е извикан лекар. По някакъв начин оцеля. Аднан не може да каже защо точно. Сигурно беше просто късмет. Задържан е общо за три месеца. Едва тогава е освободен. И само защото чичо му е платил 22 000 долара за освобождаването му.

Радостта от новооткритата му свобода продължи само за кратко: Аднан разбра, че баща му е починал, докато е в ареста. Затова реши, че иска да остане с майка си и братята и сестрите си, но той беше изпратен от един от братята си. Също и защото го накараха да носи отговорност за смъртта на баща си. В крайна сметка именно той беше напуснал семейството да учи в Дамаск. Малко след това следващата лоша новина: майката на Аднан получи инсулт, който завърши почти фатално. Трябваше да отиде в болницата, но се възстанови добре и накрая се прибра вкъщи. Аднан остана с нея още два месеца - но след това се върна в Дамаск, за да продължи обучението си.

Бягство в Ирак

В Дамаск Аднан срещна друг млад мъж. Те го удариха веднага и започнаха да се срещат редовно. Срещите се превърнаха в срещи и скоро се разви любовна връзка. Но връзката трябваше да се пази в тайна. Защото хомосексуалистите са преследвани в Сирия. Еднополовите актове се считат за неестествени от закона и са забранени от 1949 г. Ако нарушите забраната, ще ви предстои затвор до три години. Следователно до пристигането на Аднан в Австрия никой не е знаел за неговата хомосексуалност. Не и семейството му. Не и приятелите му. Дори те вероятно биха се отрекли от него - в най-лошия случай дори биха го убили.

Когато ситуацията с терористичното опълчение Ислямска държава (ИД) стана по-брутална и избухна война, Аднан реши да избяга в Ирак. За него всичко беше свързано с оцеляването. Семейството му не очакваше, че той ще може да избяга. Първа цел: Ирак. Аднан още не мислеше да бяга в Европа. Въпреки че сирийците също имат труден живот в Ирак. Имигрантите имаха право да работят само за официални власти. Обикновено няма документи, така че напускането на страната не беше възможно. Така че Аднан трябваше да остане. Ето защо той е нает като шофьор на багер за правителството. Трябваше да копае траншеи, за да предпази градовете от атаки на ИД. Рисковано начинание, защото навсякъде имаше снайперисти. Земята беше пълна с мини. Двама от тях експлодираха един ден точно до багера му. Само по късмет Аднан се измъкна невредим. Ако беше умрял, щеше да бъде оставен там, обясни колега. Дори да беше "само" ранен - никой нямаше да се грижи за него. След уволнението си сириецът не получи пари за опасната си работа. Аргументът: В състояние на война правителството няма да има задължения към него.

Аднан ставаше все по-нещастен и разочарован. Състояние, което се влошило, когато разбрал, че неговият сирийски приятел е бил застрелян за хомосексуализъм. Аднан се чувстваше сам на този свят. И имах идеята да се осмеля да избягам в Европа. Той тръгна за Турция пеша. Успешен.

В Турция той се срещна с иракчанин. Без пари и без мобилен телефон. И то напълно без ориентация или перспектива. Той също искаше да отиде в Европа и Аднан реши да му помогне. Скрити в гора, двамата искаха да преминат границата. И отново Аднан успя. Също така, защото пътуването през Турция до голяма степен беше безпроблемно. Аднан говори турски - трябва да се изплати. Като готвач на риба той дори успя да спечели пари за бягството си. Бягството до гръцката граница успя. Щастлив край? Въобще не!

Бежанците не са добре дошли

На границата Аднан и спътникът му от Ирак обясниха на полицай, че "бежанците" не са добре дошли тук. Включен билет за връщане - двамата трябваше да отидат в затвор в Турция. Взети са им ценности и пари. Аднан беше задържан в Истанбул за три дни. Разочарован, той реши да се върне в Ирак. Дори това не проработи. Аднан отново беше затворен. Затворът беше мазе, нямаше тоалетна. През цялото време той бил с белезници и многократно заплашван със смърт. Затворник се притече на помощ на Аднан след освобождаването му. Той се свърза със семейството на Аднан. Приятел на братовчед взе Аднан и го заведе в апартамента на роднината. Там Аднан беше само осмиван.

Във всеки случай Аднан беше отново в Сирия. Отново Аднан нямаше право да работи. И реших да опитам отново. По-скоро щеше да умре в бягство, отколкото да продължи да живее така. Казва Аднан.

Вторият опит

Аднан отива. Отново. Дестинацията: Гърция. Този път с лодка, поне на части. Дали с контрабандисти или не, сириецът не ни каза. И дори първоначално наистина да не вярваше, със сигурност щеше да излезе отново на брега. Той беше успешен. Той беше в Гърция. Роднините не повярваха на Аднан: „Ти се провали в Сирия и ще бъдеш и в Европа.“ Той чу това от семейството си. Сириецът обаче не се остави да слезе и пътува от Гърция с още три семейства бежанци. Отчасти пеша, отчасти при превози на бежанци, отчасти в обществения транспорт. Той отдавна беше свършил парите си. Аднан говори добре английски и превежда за своите пътници - те му платиха билети за ферибот и автобус за това. Останалата част от пътуването тогава само чакаше. На билети. Или разрешение за пътуване нататък.

Когато най-накрая 22-годишният младеж най-накрая пристигна в Австрия, той не искаше да отиде повече. Тук беше безопасно.

Но чакането продължи и в Австрия. Той бе настанен в транзитни квартали за около две седмици. В крайна сметка той сам си намери апартамент, но обещаната подкрепа не се осъществи. С много късмет Аднан можеше да си намери работа и квартира. В момента е ангажиран като помощник във ферма. Там не получава пари за услугите си. Но поне място за спане и храна. Той иска да остане тук, докато най-накрая получи официално разрешение за работа.