Hilja - joie de vivre въпреки увреждане

Всеки искрен животновъд е наясно, че никога всички кученца в котилото не са перфектни, отговарят на идеала за телосложение и характер. Въпреки това те са симпатични и страхотни кучета. Но могат да се появят и увреждания. Ние докладваме за отглеждането и живота с увредена кучка.

vivre

Първите три седмици Нищо не предполагаше, че третото раждане на здравата, силна и много успешна самоедска състезателна кучка на средни разстояния ще бъде по-различно от предишните две, които бяха абсолютно ясни. Но на шестдесет и третия ден от бременността, Анари се притесни от собствениците си Гудрун и Маркус Вайсхаупт, тъй като изведнъж тъмно течение изцапа бялата й козина без ясни признаци на раждане. След консултация с ветеринарния лекар, шест красиви кученца с нормално тегло са родени чрез цезарово сечение кратко време по-късно.

Мама Анари се възстанови бързо и осинови кученцата си добре. Скоро се върна тихото и малките доволно тупнаха с устни в кученцето за кученца. Всичко изглеждаше в перфектен ред - до третия ден - когато Хиля, второто най-леко момиче, изведнъж отслабна. По време на контролния преглед във ветеринарната клиника на малката беше дадена инфузия срещу предстоящата дехидратация и хранителен разтвор, който да я подкрепи. Вкъщи също й даваха инфузионен разтвор на редовни интервали и Гудрун и Маркус я поставяха на биберон, когато е възможно. Благодарение на тази специална грижа Хиля започна да напълнява постоянно; но винаги оставаше много по-лек от съседите си. Около десетия ден разплодната двойка забеляза, че главата на Хиля се развива по различен начин от тази на нейните братя и сестри: Черепът изглеждаше много по-закръглен и по-деликатен. След като отвори очи, Хиля беше забелязана от забавени реакции на светлина и стимули за движение.

Диагностика на хидроцефалия

След три седмици беше обявено друго посещение при ветеринаря, което потвърди опасението за диагнозата: хидроцефалия (главата на водата). Ултразвукът през отворения фонтанел предаде сигурност, а също и обяснението защо цялото развитие на Хиля беше много забавено в сравнение с това на здравите кученца. Повечето животновъди биха оставили Хиля веднага на ветеринарната маса. Но за Гудрун и Маркус Вайсхаупт не можеше да става дума по отношение на развъдната етика да евтаназират кученце с увреждане, но все пак добро качество на живот и без видима болка. (...)

Можете да прочетете цялата статия в брой 9/16.