"Тами" - Дневник за самооткриване

Актуализирано: 13.07.20 - 14:38 ч

Понякога поставянето на мисли и чувства на хартия може да направи чудеса.

„Скъпи дневник“, Луна * беше твърде дръзка - затова даде името на малката си книжка. Тя повери мислите и притесненията си на тази книга и по този начин се озова малко.

От Луна * (името е променено от редактора)

Дневници. Някак си всички сме го имали. Тези с ключалка бяха особено готини, разбира се, но след това се отказахме да пишем всеки ден след седмица или загубихме ключа.

Допреди година никога през живота си не бях писал сериозно дневник, нито предполагах, че някога ще ми е от полза. Но след това един ден през септември беше създадена „Тами“. Това беше време, когато беше някак по-трудно да се диша от обикновено и осъзнах колко много се е променило в живота ми и колко хаотично изглеждаше всичко в момента.

Между много лични промени, започвайки следването си и се преместих в изцяло нов град, понякога се чувствах много изгубен. Изглеждаше, че е прекалено много и предстои още. Мислите сякаш ме заливаха и затова написах „Тами“.

„Тами“, защото „Скъпи дневник“ се чувстваше много банално и е по-лесно да споделите мислите си с измислен човек, отколкото с обект. Колкото повече й писах, толкова по-спокоен ставах и така този ден беше последван от още дни и скоро се превърна в нощен ритуал.

Писането винаги е имало този освобождаващ ефект върху мен, но аз не съм толкова пряк в работата си, колкото с „Тами“. Както при писането на текстове, писането им открито ми помогна да подредя мислите си и да отразя чувствата си. Далеч от реалността, където бях само със себе си и когато всичко беше записано, светът отново беше малко по-добре.

„Тами“ се превръща в спасител на душата

Без значение колко хаотичен беше един ден, вечерта можех да си спомня какво всъщност има значение и кой всъщност искам да бъда. Всяка мисъл, която се въртеше наоколо, беше записана и изчезна от съзнанието ми. „Тами“ успя да ме измъкне от спираловидни мисли и от започнали панически атаки. Помогна ми да мисля и да дишам ясно. Моите истории за „Тами“ започнаха хаотично и неспокойно, но колкото повече изграждах този нов живот и колкото по-близо се приближавах до себе си, толкова по-спокойни и отразяващи станаха приносите.

Времето ми заедно с „Тами“ свърши и страниците й са пълни, но ще продължа да се посветя на книга с мисли. Още една книга с различно име, която може да ме преведе през нова фаза в живота ми.

Марлин е едно от хилядите деца на развод в Германия.