PPC, извлечен от соя, е лечение на чернодробни заболявания
Доказано е, че PPC (полиенилфосфатидилхолин), нов екстракт от соя, подобрява функционирането на клетъчните мембрани в тялото. Проучванията върху животни показват, че PPC, който е полиненаситеен фосфатидилхолин, се интегрира в мембраните на чернодробните клетки като заместител на естествените молекули на наситен фосфатидилхолин (Stoffel W. и сътр. 1978). Това заместване води до увеличаване на течливостта на мембраната и стимулира транспортните дейности през мембраната. По същия начин, по който PPC се включва в липопротеините в кръвта като холестерол, той има свойства, които намаляват липидите.
Антиоксидантни ефекти
Един от ключовите механизми, по който PPC работи, е неговият антиоксидантен ефект. Въпреки богатството си с ненаситена линолова киселина, PPC показа своята ефективност за намаляване на оксидативния стрес, причинен от алкохола в черния дроб и панкреаса, както и за понижаване на нивата на окислен LDL холестерол. Изследване на павианите показва, че PPC намалява окислителния стрес, предизвикан от алкохола, което обяснява поне отчасти неговия защитен ефект срещу увреждането на черния дроб, причинено от алкохола (Liber C.S. и сътр., 1997).
Консумацията на големи количества алкохол е токсична за черния дроб и увеличава окисляването на LDL холестерола. Ново изследване с бабуини показва, че PPC значително намалява окисляването на алкохолно индуцирания LDL, като по този начин помага да се защитят тежките пиячи от един от механизмите, които насърчават атеросклерозата (Navder K.P. и сътр., 1999) В същото време PPC предпазва черния дроб от токсичността на алкохола.
Консумацията на алкохол увеличава апоптозата (самоунищожението) на хепатоцитите. Ензимите, като P450 E1, използвани за детоксикация на алкохол, стават опасни, ако се стимулират твърде много. Те генерират големи количества свободни радикали и става необходимо да се регулира тяхната активност. В едно проучване 28 мъжки плъхове са били хранени с течна диета, съдържаща 30% калории под формата на алкохол или въглехидрати за период от 28 дни. Половината от животните са получили PPC (3 g/l), а другата половина - подобно количество линолеат или стеарат.
Фиброза, цироза и алкохол
PPC не само предотвратява развитието на фиброза, но също така ускорява регресията на съществуващата фиброза.
Това проучване предполага, че защитният ефект, упражняван от PPC върху фиброзата, се дължи поне отчасти на увеличаването на разграждането на колагена. Проучване току-що потвърди интереса на PPC към лечението на чернодробни заболявания, предполагайки, че той може да спре и дори да обърне чернодробната фиброза. 18 алкохолни пациенти са получили PPC или плацебо. Фиброзата прогресира две години по-късно при пет от деветте пациенти на плацебо. При деветте пациенти, приемали PPC, болестта остава непроменена или леко се подобрява.
Чернодробна стеатоза
Чернодробната стеатоза се характеризира с натрупване на мазнини в чернодробните клетки (хепатоцити), което не причинява специфични симптоми. Това е хронично заболяване, което се произвежда заедно с редица други патологии, токсини и лекарства, въпреки че в настоящата практика повечето случаи се дължат на излишък на алкохол, диабет или затлъстяване. Острата стеатоза е много по-рядка по време на бременност в отговор на приложението на тетрациклини, ацетаминофен или други лекарства или токсини.
Отдавна се смята, че чернодробната стеатоза е доброкачествено обратимо заболяване. Подробни клинични проучвания показват, че чернодробната стеатоза, независимо дали произходът е алкохолен или не, води до възпаление, клетъчна смърт и фиброза (стеатохепатит) и вероятно също до цироза.
Цирозата е крайният необратим резултат от увреждане на фибрите, дългосрочната реакция на черния дроб на различни възпалителни, токсични, метаболитни и конгестивни лезии.
Алкохолът е най-честата причина за стеатоза и цироза в западния свят. Според хората нивото на вреда, причинена от прекомерна консумация на алкохол, е значително различно. Корелацията между появата и тежестта на чернодробната стеатоза и честотата, естеството и продължителността на прекомерната консумация на алкохол не изглежда много ясна. Следователно, не е много ясно защо стеатозата никога не се развива в стеатохепатит или цироза от какъвто и да е произход при някои индивиди.
Нарастващият обем доказателства предполага, че окисляването на мазнините в черния дроб води до развитие на чернодробно увреждане и е доказана ролята на свободните радикали в хепатотоксичния ефект на някои вещества. Окисляването на мазнините участва във верига от реакции, липидна пероксидация, която влошава анатомичната и функционална цялост на мембраната, създавайки нови токсични вещества, които допълнително увеличават щетите. Антиоксидантният ефект на PPC може да помогне да се обясни неговата ефективност при лечението на чернодробна стеатоза, както показва проучване, проведено в Чешката република (Horejsova M. и Urban J., 1994).
Проведено е на 28 жени със стеатоза от различен произход и е показано, че PPC е много ефективно лечение в този случай. Жените получават PPC с полиненаситени мазнини и ниски дози витамини от група В и Е. След шест месеца разследванията разкриха, че 8 жени вече нямат очевидна стеатоза, 13 се подобряват, докато 7 от тях не показват промяна. Анормалната хипертрофия на черния дроб (хепатомегалия) беше значително намалена и паренхимът стана по-хомогенен в 10 от 11-те случая, когато беше аномален. Лабораторните анализи показаха изключително ясно намаляване на всички чернодробни ензими (ALT, AST, GGT). Билирубинът, холестеролът и триглицеридите също бяха значително намалени. Като цяло 54% от пациентите са имали подобрение във всички изследвани параметри, 43% са се подобрили в лабораторните тестове и при субективна оценка, докато само 3,6% не са показали обективно подобрение.
PPC и вирусният хепатит
За първи път беше показано, че PPC намалява трансферазите в серума при експерименталния хепатит. Клинично многоцентрово проучване, произволно контролирано спрямо плацебо, оценява ефектите на PPC, свързан с алфа интерферон (IFN) при пациенти, страдащи от хепатит В и С (Niederau и сътр., 1998). Интерферонът е класическо лечение на тези заболявания, но само 50% от пациентите с хепатит В и 20 до 30% от пациентите с хепатит С реагират на това антивирусно лекарство чрез трайно нормализиране на аминотрансферазите в серума. Сред пациентите с хепатит С, които се повлияват от лечението с алфа интерферон, има поне 50% рецидиви.
176 пациенти са попълнили протокол от изследването. Всички пациенти са получавали една и съща доза интерферон за период на изпитване от 24 седмици. Също така са получавали на случаен принцип 1,8 g PPC или плацебо дневно за същия период от 24 седмици. Биохимичният отговор на лечението се дефинира като намаляване с поне 50% на ALT в сравнение със стойностите преди лечението.
Резултатите показват, че PPC увеличава процента на IFN отговор в случай на вирусен хепатит С (71% срещу 51% в плацебо групата). Прилагането на PPC е удължено в продължение на 24 седмици при пациенти, отговарящи на лечението, след прекратяване на интерферона, в резултат на което процентът на стабилни отговори при пациенти с хепатит С (41% спрямо 15%) има тенденция да се увеличава нараства. При пациентите с хепатит В обаче биохимичният отговор на интерферона не се подобрява от PPC. Причината, поради която PPC показва положителни ефекти при хепатит С, но не и при В, не е ясна и изисква други изследвания. Това проучване показва, че PPC може да бъде валиден адювант при лечението на хепатит С от интерферона и също така има положителен ефект след прекратяване на лечението от IFN за намаляване на риска от рецидив.
Алкохол и панкреас
Панкреасът е от съществено значение за храносмилането и регулирането на глюкозата. Той отделя храносмилателни ензими в дванадесетопръстника, за да подпомогне смилането на протеини, въглехидрати и мазнини и произвежда големи количества натриев бикарбонат, за да неутрализира стомашната киселина в дванадесетопръстника. Островчетата Лангерханс в панкреаса произвеждат инсулин, глюкагон и соматостатин, хормони, които са подобни на него.
Панкреатитът, възпалението на панкреаса, в основата си се причинява от прекомерна консумация на алкохол в 80% от случаите. Етанолът е отговорен за важен оксидативен стрес в панкреаса, който вероятно се дължи на увеличаване на производството на свободни радикали и намаляване на глутатиона и други антиоксиданти.
Консумацията на алкохол, подобно на панкреатит, е свързана с повишаване на ензима CYP2E1 в панкреаса.
Защита на стомаха
В нашето общество употребата на нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), включително аспирин, е по-висока от другите лекарства поради относителната им ефективност при лечението на болка и възпаление. Наскоро бяха публикувани доказателства, показващи, че хората, приемащи НСПВС, имат по-нисък риск от болестта на Алцхаймер, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак. Изглежда, че някои често срещани заболявания, свързани с възрастта, са причинени от каскада от хронично възпаление и че ежедневната употреба на НСПВС предлага значителна защита срещу тези заболявания.
Съществува обаче значителен проблем с лекарствата с НСПВС, свързани с тяхната способност да предизвикват стомашно-чревни лезии под формата на ерозия, кървене, язва или перфорация.
Дори най-малката доза аспирин от 30 mg отслабва производството на защитни простагландини в стомашната лигавица. Изследване на стомашни язви, индуцирани при плъхове на експерименталния етап (Dunjic BS и др., 1993), показва, че лезиите на лигавицата са засегнати от единична доза PPC, която е била преди и след фактора на лезията, който в това проучване е етанол или са били НСПВС значително намалени.
Неотдавнашно клинично проучване сравнява стомашно-чревните ефекти на аспирина с тези на аспирина в комплекс с PPC (Anand B.S. и др., 1999). Шестнадесет здрави изпитвани са приемали десет дози аспирин или десет дози аспирин/PPC комплекс за период от 72 часа. След прекъсване субектите и леченията бяха обърнати за нов период от 72 часа.
Изследователите са преброили броя на гастродуоденалните ерозии във всеки обект. Тези, които са приемали аспирина, са имали приблизително 8,75 ерозии, докато тези, които са приемали аспирин/PPC комплекс, са имали само 2,81 ерозии. Защитният ефект на PPC е по-видим при тестваните субекти, които са по-чувствителни към лезиите на аспирина и не влизат в противоречие с терапевтичния ефект на последния.
Намаляване на холестерола и ангина пекторис
Двете лечения намаляват честотата на кризите на ангина пекторис от 2,3 на седмица на 0,9 в групата с ниацин и от 3,8 на 0,9 в групата с НРС. Осем пациенти (16%) в групата с ниацин са напуснали проучването поради страничните ефекти на лечението, докато субектите в групата с PPC не съобщават за странични ефекти. Само хората от групата на PPC показват подобрение в издръжливостта по време на натоварване.
PPC значително намалява окисляването на липопротеина ApoB, докато ниацинът не. Двете лечения подобряват по подобен начин общия липиден профил на пациентите.
PPC намалява общия холестерол и LDL холестерола с почти 15% и триглицеридите с 32%. Също така повишава нивата на "добрия" холестерол с 10%.
HDL и дълголетие
Сега знаем, че най-защитната подгрупа на HDL холестерола е тази с най-големите частици, известна също като HDL2b. Когато маймуните резус се поставят на диета с ограничено съдържание на калории, за да забавят процеса на стареене, нивата на HDL2b се увеличават значително (Verley R.B. and al., 1997). Проучване на столетни жени предоставя впечатляващи доказателства за сърдечно-съдовото значение на тази подгрупа на HDL (Barbagallo C.M. и сътр., 1998). Липопротеиновите профили на столетниците са сравнени с тези на здрави жени на средна възраст и стари жени със същото тегло. Нямаше значителна разлика между столетниците и по-младите жени в тестовите батерии, включително плазмени липиди и аполипопротеин, с изключение на стойностите на HDL3a и HDL2b. Докато стойностите на общия холестерол на HDL са практически еднакви, тези на HDL2b са значително по-високи при столетниците, а тези на HDL3a са значително по-ниски в сравнение с тези на другите групи. Изследователите призовават за нови проучвания за разпределението на подгрупите на HDL като възможни маркери за дълголетие.
Подобна важна промяна в подгрупите на HDL, от HDL3a на HDL2b, е причинена в PPC групата на руското проучване, но не и в групата с ниацин. Подгрупа HDL2b, докато стойностите на HDL се увеличават умерено след добавянето с PPC, се увеличават по предпочитан начин поради еволюцията на подгрупи 2а и 3а в изключително антиатерогенната подгрупа 2b. PPC може да има ефект против стареене върху сърдечно-съдовата система.
Високите нива на липидите са често срещани при диабетици (приблизително 50% от случаите) и тяхното въздействие върху коронарната артериална болест е от голямо значение. В двойно-сляпо проучване на липопротеиновия профил на пациенти с диабет (Kirsten et al., 1994), 30 неинсулинозависими диабетици с вторична хиперлипидемия са получавали 2,7 g PPC или плацебо дневно за период от два месеца. Нивата на LDL холестерол и триглицериди са значително намалени в сравнение с тези в групата на плацебо, докато нивата на HDL холестерол се увеличават. В контролната група стойностите остават непроменени по време на проучването.
Ефект на антиоксидантите
Фиброза, цироза и алкохол
Защита de l'estomac
- Пролет мислете за вашата детоксикация - черен дроб и детоксикация - Nutranews
- ДИЕТА ЗА ЧЕРЕН ЧЕРЕН С МЕТАСТАЗИС - Форум об Електровелосипедите
- Диабетът често срещано метаболитно разстройство, лечение, симптоми
- ДИАБЕТ - Храненето на здравословна диета може да помогне за предотвратяване и дори контрол на диабета
- Лечебното растение бял трън е ефективно срещу чернодробни проблеми