Училището

Когато двамата
сподели училищното бюро
нашият учител го имаше
всъщност доста трудно
трябваше и ние
никога не спорете
бърборене и смях
стана повече

вече на път
там
дойде при нас много глупаво
се има предвид
дните бяха
приключение
имахме тогава
много огън

г-н учител
мил скъп човек
хванат търпеливо
да ни научи
ние двамата
и след това кокетността
дойде смехът
като наводнение

не беше
означава лошо
сълзи се надигнаха
в нашите очи
сякаш са имали
извикахме
Все още мога да го направя и днес
трудно за вярване

неволно
дойде
най-вече през
на тихо учене
опитах го
за потискане
зад съучениците
да се наведе

но можеше
не го дръжте
превзе ни
с насилие
г-н учител спокоен
о, излез
и се смейте там
накрая изключен

от него
научихме се на търпението
той беше умен
Скъпи човече
той никога не погледна
да обвиняваш
хваща се често
смейте се на себе си

нашите ученически дни
най-добрият в живота
позволено да расте
опит толкова много
Обичам да мисля
обратно към него
беше наистина
специален късмет

смях радост
и щастие
безгрижен
буйно спокойствие
всичко беше в него
съдържат
какъв срам сме
сега старите

Хайде да говорим
днес за това ние двамата
този раздел
в нашия живот
ние чувстваме
толкова свободен, колкото беше тогава
беше наистина
много голяма благословия

Написано от possum [Профил] на 8 октомври 2012 г.

От категорията Други стихове

Етикети:

рецензии

Точки: 35 със 7 оценки. Това съответства на средно 5,00 точки
(Точките могат да се присъждат с нов коментар.)