архив

Когато панталоните вече не са стегнати по краката: „Sprenger“ е дебютният роман на бившия главен редактор на taz Арно Видман

Шпренгер става все по-тънък и в далечна, сива Европа, ГДР е към своя край

Арно Видман очевидно иска да бъде разбран преди всичко. Ето защо той разказа по-малко история в дебюта си, а по-скоро постави поредица от знаци. Първият знак е заглавието на книгата и обещаващо бунтовно: „Sprenger“. Едноименният протагонист е смесица от Гаргантюа и Обломов, гигантски и мързелив, и както трябва да бъде, редовен професор по философия, специализиран в херменевтиката. След дисертацията си той публикува до нито един ред текст, но това не е изненадващо, защото той самият иска да бъде интерпретиран и разбран.

Шпренгер, който едва успява да стигне до собствения си апартамент на втория етаж поради размерите си, е майстор на леки разговори. В родния си Берлин той обича да използва семинарите си за разговори, които винаги се занимават с теми, които са възможно най-отдалечени, за да се намали броят на участниците. Преди всичко обаче четиримесечният престой в мексикански луксозен хотел му дава възможност, освободен от земните грижи и европейския климат, да води безкрайни разговори, които не оставят нищо за желание между сексуалните предпочитания на средновековните халифи и икономическото бъдеще на ГДР, което просто пада. Интервюиран е от няколко професори, с които е бил приятел, група от много богати предприемачи и адвокати, германски сърфист с разстройство на връзките и мексикански лекар с голям клан.

Мощни дискурси заплашително проникват от всички страни в текста, които единствено Герхард Шпренгер би попълнил добре. Но това очевидно не е достатъчно за Арно Видман, който беше главен редактор на taz от 1994 до началото на 1995. Той оставя героите си с историята на философията и световните събития да го хвърлят. Горко на всеки, който не разбира знаците - в края на краищата падането на Берлинската стена е само резултат от погрешна екзегеза на текста от Шабовски!

Критиката, според автора намигване с оградата, трябва да се разбира само като правилната интерпретация. В края на краищата има много неща за тълкуване. Например затлъстяването на Шпренгер. С много любов към подлостта, Уидман описва проблемите на твърде много плът, борбата с всяко стълбище и всяко парче път, унижението в тоалетната и в басейна. Sprenger е толкова огромен, че дебелината му може да бъде само метафора.

Същото важи и за отслабването му. Защото, без да го забележи първо, той се променя на слънцето на юг. Храни се по-здравословно, прекарва много време навън и дори се движи наоколо, с ефекта, че след два месеца панталонът му вече не е толкова стегнат по краката му. Шпренгер става все по-тънък и в далечна, сива Европа, ГДР е към своя край. Той се втурва символично през страниците.

Но там, където нуждата от тълкуване е най-голяма, нарастват и съпротивата и съмненията. Съпротивата срещу ограничаването на читателя и критика към херменевтиката се съмнява дали всичко това води до „добра книга“ в крайна сметка. Поне не е толкова дебел, колкото неговият герой. Но как трябва да го приемете в крайна сметка, когато Шпренгер се влюбва прясно в най-баналния начин в собствената си смърт малко след завръщането си на Берлинската стена? Това ли е нихилистичното отхвърляне на всички опити за осмисляне на историята на философията, които преди това са били дъвчени дискурсивно между нежното хлапе и фламбирания пудинг? Или авторът вече не се е сетил за нищо правилно относно характера си? Още преди това той ги беше преместил от едно място на друго, доста немотивирано. Защо Шпренгър изобщо беше поканен в този мексикански хотел?

Херменевтичната работа по текста вече е започнала, а други рецензии предполагат, че романът описва изчезването на политическото. По определен начин обаче политическото също така гарантира, че литературното изчезва в този случай. Докато главният му герой излиза извън всякакви рамки, Уидман остава до голяма степен увлечен в конвенциите на самодоволен, циничен роман за разговор. Основното е хората да говорят. Той е лесен за четене, понякога изключително остроумен и забавен, но човек не може да се отърве от подозрението, че героите в този роман са толкова дебели, че да скрият празнота зад тях.

Арно Видман: "Шпренгер". Фолио, Виена 2002 г. 350 стр., 19,50 евро