Стъпка по стъпка от преяждане

Не, още не съм отговорил. Но това, което имам днес, е спокойствие от принудата да се храня през повечето време. От време на време все още го усещам, апетита за кутия бисквити или шоколадови бонбони. но не правят ли всички това? Купувам кутията, нося я вкъщи и често ям само половината от нея. След това другата половина се озовава - не както преди - в кошчето (където по-късно ги извадих отново), а в кухненския ми шкаф. Може би ще ям втората половина на следващия ден, но може би не.

След 20 години йо-йо (общо 110 кг надолу и 165 кг нагоре) се отказах от диетата и от желанието да отслабна миналата година. Така че има смисъл теглото първо да се стабилизира.

-Често излизам от супермаркета без сладкиши

-Мога ли да стигна от офиса до дома, без да ям шоколад по пътя

-Нямам преяждане след спор с приятеля ми

-Отивам на панаир, без да си представям какво ще ям дни преди това

-Не лежа на дивана с пазарска количка, пълна със сладки до мен от петък до неделя вечерта

мен

-Не пия солена вода с надеждата най-после да повърна и да се отърва от болките в стомаха

-Вече не мисля, че падането от втория етаж би ми донесло спасение

-Вече не прекарвам целия ден а) в мислене за храна и б) в срам

"Не ме интересува теглото! Най-накрая искам да се измъкна от тази ежедневна борба да не искам да ям, но да трябва да ям! Вече не мога!" - Това беше отговорът ми на въпроса от моя психолог по хранене каква е целта ми. Спокойствие. Просто мир.

Ето моя път от хранителното разстройство към мира:

1) Няма повече диети. Няма повече опити за отслабване. Няма повече мисли за утре. Няма повече забрани. Няма повече списъци с „добри“ и „лоши“ храни.

Пак и пак. Това е огромно облекчение. За мое учудване не напълнях неконтролируемо, когато си позволявах да ям каквото искам. Защото позволеното бързо загуби своята привлекателност. И ако ми позволиха да го ям утре, не трябваше да довърша цялото снабдяване днес.

2) Интуитивно хранене: ДОСТАТЪЧНО и яжте редовно (тъй като ненаситният глад често идва от яденето на твърде малко). Сигнали за глад и ситост, осъзнаване на тялото, наслаждаване на храната, разрешени запои, контрол на импулсите, съмнителни причини за хранене, възприемане на чувства и нужди.

3) Възприемайте Вътрешния критик, наблюдавайте, отделете се от него. Защото мисли като „сега вече не си го направил! Срам за теб! Какъв губещ! Виж как виси стомахът ти! Никой не те харесва!“ Често ме караха на шоколад. Когато се научих да разпознавам този глас, преяждането рязко намаля.

4) Насърчавайте любовта към себе си, развийте благодарност към собственото си тяло, изградете самочувствие, говорете добре със себе си (особено по време на преяждане).

5) Почувствайте чувства, вместо да ги изтръпвате с храна.

6) Изцеление на вътрешното дете. Тъй като храната и теглото служат на добра кауза. Често нереализирани нужди като дете оставяха рани и за да не усетя болката, ядох. Това изоставено, тъжно, страшно дете е и до днес и иска да бъде утешено, обичано и защитено. Докато страда, храната и теглото продължават да служат по предназначение и все още са необходими.

Работих усилено по тези точки през последните 18 месеца. Разбира се, бях ги изучавал от години, четях за тях, визуализирах и медитирах, но времето никога не беше правилното. За да се измъкна от хранителното разстройство, моята среда първо трябваше да е правилна: стабилността, сигурността и подкрепата бяха и са от съществено значение.

Ако и вие искате да излезете от битката и накрая искате да бъдете щастливи и доволни, не губете повече ценно време и се запишете за безплатна мини-консултация !