Инсулт чрез запушване на гръбначния стълб артерии стент или лекарства немски

Съвместно съобщение за пресата на Германското общество за инсулт (DSG), Германското дружество по неврология (DGN) и Германското дружество по неврорадиология (DGNR)

Берлин, юли 2015 г. - Атеросклеротичните стеснения в двете по-малки мозъчни артерии отдясно и отляво на гръбначния стълб понякога са причина за инсулти в задната част на мозъка. Такива вертебрални стенози могат да бъдат лекувани от неврорадиолози, като се поставят стентове и по този начин се поддържат артериите отворени за приток на кръв към мозъка. Наскоро обаче холандско проучване трябваше да бъде прекратено преждевременно, защото скоро стана ясно, че тази интервенционална терапия няма предимства пред оптималната консервативна терапия с лекарства. Работата предвижда дискусия: При по-внимателна проверка обаче има очевидни недостатъци в дизайна на изследването. Германското общество за инсулт (DSG), Германското дружество по неврология (DGN) и Германското общество по неврорадиология (DGNR) обясняват, че остават отворени множество въпроси, които трябва да бъдат изяснени в по-нататъшни проучвания. Въпреки отрицателния резултат, тази форма на ендоваскуларна терапия не е отписана. Експертите обсъждат защо това остава вариант за лечение.

Кръвта не достига до мозъка само чрез двете каротидни артерии с голям калибър. Две по-малки артерии (вертебрална артерия), които се движат от двете страни на гръбначния стълб, доставят важни задни секции на мозъка като малкия мозък, мозъчния ствол, диенцефалона и централния зрителен център. Ако гръбначната артерия е стеснена или запушена, това може да причини инсулт. В продължение на няколко години е възможно тези стеснения да бъдат премахнати със стент, който е напреднал или от слабините, или през артерия на ръката в гръбначната артерия. Подобреният кръвен поток и покритието на артериосклероза от стента имат за цел да предпазят пациента от друг инсулт.

Значително по-висок риск от стентове в сравнение с лекарствената терапия
Това лечение не е без рискове за засегнатите, тъй като проучването Vertebral Artery Stenting Trial (VAST), публикувано сега в списание Lancet Neurology, показва: Трима от приблизително 50-те пациенти, които са били стентирани, са получили сърдечен удар в рамките на 30 дни, Инсулт или фатално съдово заболяване (степен на усложнения: 5 процента). Двама от тези трима пациенти обаче са имали вътречерепни стенози, т.е. вазоконстрикция в непосредствена близост до мозъка, за която е известен повишен риск от лечение от други проучвания. Имаше само едно събитие в групата за сравнение (1 процент). Групата за сравнение не е получила стент, а оптимална лекарствена терапия. Холандският изследователски екип изследва пациенти с лек инсулт или предшественик TIA (преходна исхемична атака). Симптомите се дължат на стесняване на гръбначна артерия при всички пациенти.

„Известен риск от лечението с катетър беше известен“, казва професор д-р. мед. Йоахим Рьотер, главен лекар на неврологичния отдел в клиниката Асклепиос Алтона в Хамбург и говорител на пресата на Германското общество за инсулт (DSG): „Този риск обаче трябва да бъде компенсиран чрез по-късна защита срещу по-нататъшни инсулти.“ Изследването обаче не показва признаци на това. През първите три години след лечение със стент седем пациенти (12%) са претърпели нов инсулт. В контролната група имаше само четирима пациенти (7%).

Проучвания върху инсулт терапия със стентове
Съмненията относно ползите от лечението със стент възникнаха преди четири години, когато американско проучване (SAMMPRIS) показа повишени инсулти след стентиране на вътречерепни стенози и не беше очевидно предотвратяване на бъдещи инсулти. „В SAMMPRIS лечението не се ограничаваше до отстраняване на стенози в гръбначната артерия. Повечето от стентовете бяха поставени във вътречерепни клонове на каротидната артерия “, обяснява професор Ханс-Кристоф Динер, директор на отделението по неврология в университетската болница Есен и говорител на пресата на Германското общество по неврология (DGN). Освен това е използван стент, който е остарял от днешна гледна точка.

Настоящото проучване VAST може да се извърши поради различен дизайн на изследването и използването на съвременни стентове. Но когато е имало смърт след лечение със стент, трябваше да се спре преждевременно. Реакцията на холандските колеги е разбираема, каза професор Динер. Въпреки това преждевременният край на проучването означава, че въпросът не може да бъде окончателно изяснен след полза от терапията. Според професор Динер индикацията за стент се дава само при пациенти с дистални високостепенни стенози на вертебралната артерия, при които се появяват ТИА въпреки оптималната медикаментозна терапия, тъй като притока на кръв към мозъка е ограничен. Такъв е случаят, ако втората гръбначна артерия не е създадена правилно или вече е затворена от раждането. ТИА се появяват, когато има силно свиване на останалата артерия и спад на кръвното налягане.

И тримата експерти се надяват на по-нататъшни изследвания с помощта на съвременни стентове. В областта на тези ендоваскуларни терапии има значителен напредък през последните години, както наскоро стана ясно от примера с тромбектомия. Следователно някои по-нови методи се нуждаят от задълбочена преоценка

литература

A. Compter, H.B. van der Worp, W. J. Schonewille, J. A. Vos, J. Boiten, P. J. Nederkoorn, M. Uyttenboogaart, R. T. Lo, A. Algra, L. J. Kappelle; Изследователи на VAST. Lancet Neurology 2015; 14 (6): 606-14. doi 10.1016/S1474-4422 (15) 00017-4
http://www.thelancet.com/journals/laneur/article/PIIS1474-4422%2815%2900017-4/abstract

Технически контакт за въпроси:

Професор доктор. мед. Йоахим Рьотер
Прес говорител на Германското общество за инсулт (DSG)
Началник на неврологичния отдел
Asklepios Klinik Altona, Paul-Ehrlich Strasse 1, 22763 Хамбург
Тел.: 040 1818 81-1401
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!

Професор доктор. мед. Ханс-Кристоф Динер
Прес-говорител на Германското общество по неврология (DGN)
Директор на неврологичната университетска клиника в Есен
Hufelandstr. 55, 45122 Есен
Тел .: +49 (0) 201-7232460
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!

Професор доктор. мед. Кристоф Гроден
Председател на Германското дружество по неврорадиология (DGNR)
Директор на отделението по неврорадиология в университетската болница в Манхайм
Теодор-Куцер-Уфер 1-3, 68167 Манхайм
Тел .: +49 (0) 621 383-2443
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!

Пресслужба на Германското общество за инсулт
Тел .: +49 (0) 711 8931-380
Факс: +49 (0) 711 8931-167
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!

Пресслужба на Германското общество по неврология
Тел .: +49 (0) 89 46148622
Факс: +49 (0) 89 46148625
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!

Офис на Германското дружество по неврорадиология

Тел .: +49 (0) 30 916070-70
Факс: +49 (0) 30 916070-22
Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. За показване JavaScript трябва да е включен!