Различия в мотивацията в популацията на амбулатория за наркотици за юноши и млади възрастни. дисертация

От Германския център за проблеми с пристрастяването при деца и юноши (DZSKJ) (ръководител: проф. Д-р Р. Томасиус) от Клиниката по психиатрия и психотерапия на деца и юноши (директор: проф. Д-р мед. П. Ридесер) des Universitätsklinikum Hamburg-Eppendorf Мотивационни разлики в популацията на амбулатория за наркотици за юноши и младежи Дисертация За получаване на степен доктор по дентална медицина на Медицинския факултет на Хамбургския университет, представена от Sausan Chayeb от Хамбург Хамбург 2010

Приет от Медицинския факултет на Хамбургския университет на: 02.09.2010 г. Публикуван с одобрението на Медицинския факултет на Изпитния съвет на Хамбургския университет, председателят: проф. Д-р. мед. Райнер Томасий Изпитна комисия, 2-ри рецензент: PD Dr. мед. Георг Ромер изпитна комисия, 3-ти рецензент: проф. Д-р мед. Кристиан Хаасен

Списък на съкращенията Списък на съкращенията Съкращение BKA BZgA DAA DSM-IV DZSKJ FAMOS FEVER FMP FPTM GSI ICD-10 JuSchG KiGGS LSD MDA PCP RAFFT SWE SCL-90-R TTM UKE URICA WHO означава: Федерална служба за криминална полиция, Федерален център за младежта Drug Възрастни и техните семейства Диагностично-статистически наръчник на психичните разстройства (Diagnostic and Statistical Manual of Psychological Disorders) Германски център за проблеми със зависимостта при деца и юноши Въпросник за анализ на мотивационни схеми Въпросник за записване на готовност за промяна Въпросник за измерване на психотерапевтичната мотивация Въпросник за психотерапевтична мотивация Global Symptom Index International Статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравословни проблеми (Международна статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравословни проблеми) Закон за защита на младежта Изследване на здравето на децата и юношите Лизергинова киселина диетиламид Метилендиоксиамф tamin Phencyclidin Отпуснете се, Сам, Приятели, Семейство, Проблем Очакване за самоефективност Контролен списък на симптомите Транстеоретичен модел Universitätsklinikum Хамбург-Епендорф Университет на Род Айлънд Скала за оценка на промените Световна здравна организация III

Предговор за започване на лечение. В по-нататъшна фаза се развива желанието за поддържане на целите на лечението и съответната готовност за поддържане на направените промени. Често обаче ситуацията с рецидив идва след това, с подновено насилие или подновена зависимост. При амбулаторното консултиране и лечение тези фази могат да бъдат идентифицирани отново и отново и изискват съответно отношение, насочено към засилване на мотивацията в точния момент. Следователно насърчаването на мотивацията играе решаваща роля при лечението на зависими от вещества пациенти в по-младата възрастова група. VI

Съдържание 4.1.1 Психични съпътстващи разстройства 42 4.1.2 Афективни разстройства 42 4.1.3 Невротични, стресови и соматоформни разстройства 43 4.1.4 Личностни и поведенчески разстройства 43 4.1.5 Поведенчески и емоционални разстройства 44 4.2 Разпределение на възрастта 44 4.3 Пол 45 4.4 Свързани с училище Образование 46 4.5 Завършване на професионално обучение 46 4.6 Настоящо ниво на обучение 47 4.7 Вид на дохода 48 4.8 Ситуация на работа и обучение 49 4.9 Ситуация на живот 49 4.10 Настоящи проблеми и стресове 50 4.11 Причини за въвеждане 51 4.12 Основно лекарство 53 4.13 Миграционен произход 54 4.14 Семейни тежести 54 4.15 Дни отсъствие 55 4.16 Съвместна употреба на спринцовки 55 4.17 Медицинска субституция и амбулаторно лечение 55 4.18 Ниво на риск от употреба на алкохол и наркотици 56 4.18.1 Рискова употреба на алкохол 56 4.18.2 Рискова употреба на наркотици 56 4.19 Разпространение на ICD-10 диагнози за употребата на вещества и съпътстващи заболявания плюс Z-диагнози 57 4.20 Относителна начална възраст върху веществото bu пристрастяване към пристрастяване 60 4.21 Възраст на започване по отношение на пристрастявания, които не са свързани с вещества 66 4.22 Афинитет към веществото, очакване на самоефективност и основен психологически стрес 66 5. Дискусия 68 5.1 Резюме на въпроси, проба и методи 68 VIII

Съдържание 5.2 Обобщено обсъждане на резултатите 70 5.2.1 За първичната хипотеза 72 5.2.2 За вторичната хипотеза 73 5.2.3 Хипотезата за психологически стрес за тълкуване на констатациите 74 5.2.4 Резултати от проучвателния преглед 74 5.2.5 За наблюдаваните преобладавания 76 5.3 Заключение и Outlook 77 5.4 Ограничения 78 6. Резюме 79 7. Библиография 80 Приложение Списък на таблици 92 Списък на фигури 95 Благодарности 96 Автобиография 97 Affidavit 98 Инструменти за проучване (факс) 99 IX

Научна среда и теоретична основа 2.3.2 Психотерапевтична мотивация или мотивация за лечение Мотивацията за лечение е термин, който не е лесен за дефиниране. Когато се опитвате да намерите обяснение на термина за мотивация за лечение/мотивация за психотерапия, бързо става очевидно, че има много различни изходни точки и по този начин също трудности при формулирането на ясна дефиниция. Според дефиниция на Meichenbaum & Turk (1994) мотивацията за лечение се описва като активна ангажираност, осъзната от пациента, насочена към сътрудничество с цел постигане на терапевтичен резултат или извършване на нещо превантивно за здравето. Мотивацията на лечението изисква пациентът да проявява ангажираност и лична отговорност в рамките на лечението и неговото по-нататъшно развитие. На пациента се възлага активна роля в този процес (Meichenbaum & Turk, 1994). Оказва се обаче, че дори въз основа на подобна дефиниция, терминът мотивация на лечението не може да бъде ясно определен (Maclean & Pound, 2000; Prigatano, 1999; Schwoon, 1992, 1998), тъй като от една страна има припокривания с други конструкции, напр. съществуват лични очаквания и съответствие, а от друга страна съществува несигурност относно обхвата на термина. Някои автори се фокусират върху специфични области на лечение (напр. Остра грижа, профилактика, рехабилитация) и форми на индикация или лечение (напр. Психотерапевтична мотивация, мотивация за участие в мерки за оттегляне), докато други обсъждат мотивацията за лечение във връзка с всяко лечение в здравната система. Дефиницията на обхват често е напълно отхвърлена, така че границите са размити и има припокриване между отделните области (Hafen, 2002). 13