Православна църква в Австрия

Пост в православната традиция

Вярващият се отказва от определени храни и напитки, за да се покае за греховете си пред Бог и да се помири с Бог. Постът трябва да засили духа на човека, така че той да може да укроти физическите страсти в себе си. Постът е предназначен да помогне на вярващия да разбере, че умът и душата са по-важни от тялото. В православната традиция вярващият се въздържа предимно от храни, които съдържат животински протеини. Постът винаги е придружен от молитва и служи като израз на спокойствие и спокойствие пред Бога.

Обосновката за пости

Постът беше въведен в рая, когато на първите хора, Адам и Ева, беше забранено да вкусят дървото на познанието на доброто и лошото. Първите хора не можеха да спазват закона за гладуването и бяха наказани за него, но законът за поста остана такъв.

Целта на поста е да се пречисти тялото, да се укрепи волята, да се издигне душата над тялото и най-вече прославянето на Бог и неговите светци. Постът означава въздържане от определени храни, от една страна, но също така и от лоши мисли, желания и действия, от друга. В същото време вярващият трябва да се занимава с увеличаване на молитвата, добрите дела и прилагането на всички добродетели на Евангелието.

Постът никога не е самоцел, а средство, което ни подготвя за изповед, покаяние и достойно приемане на Евхаристията.

Постът не е отказ в смисъл на спестяване на материални блага, при който се занимаваме с тези материални неща (като постенето на автомобила поради околната среда), а освобождаването на душата ни от страстта към материалното и физическото.

Физически и психически пост

Църквата изисква вярващият да стои далеч от определени храни по време на пости, но също така и от други физически страсти като Б. половият акт между съпрузи. Това би трябвало да доведе до факта, че човекът се фокусира върху ума и душата си, като по този начин той може да се потопи по-дълбоко в себе си без физическо разсейване и да осъзнае по-добре своите неуспехи. Това е и по-важната част от поста, който е умственият пост, който се поддържа само от физическия пост.

Духовният пост трябва да ни свърже с душата ни. Нашата душа, която е от божествен произход, винаги има желанието да се свърже със Създателя в единство. Това единство между Бог и нашата душа се нарушава от примесите (греховете). Ето защо е важно с помощта на поста да идентифицираме тези грехове, да ги назовем и да се отървем от тях чрез покаяние (изповед). Само това пречистване на нашата душа може да възстанови безпрепятственото общуване на нашата душа със своя Създател.

Поради тази причина се нуждаем от физически и духовен пост, в края на който има изповед, увенчана с единението със самия Христос (Евхаристия).

Еднодневни пости се провеждат всяка сряда и петък в памет на Христовата страст. Също така на празника на Въздвижението на Животворящия кръст (27 септември), както и на деня на Кръста (18 януари) преди кръщението на Христос, където си спомняме масовите кръщенета на възрастни в раннохристиянската църква и на възпоменанието на обезглавяването на Йоан Кръстител (11. Септември), където отбелязваме мъченическата смърт на св. Йоан.

Великият пост, или Великденският пост, седем седмици преди празника Възкресение Христово. Пост преди празника на св. Петър и Павел, започващ в понеделник след първата неделя след Петдесетница. Великият пост преди празника Успение Богородично (14-27 август) и накрая Великия пост преди Коледа (28 ноември до 6 януари). (Датите са кръстени на така наречения Нов календар).