Миома

Миомите или маточните израстъци бавно растат, доброкачествени тумори на матката и са сред най-честите тумори при жени в детеродна възраст. Засегната е около всяка четвърта жена на възраст над 30 години. Миомата се среща най-често на възраст между 35 и 55 години.

Матката е крушовиден орган в таза. Разделя се на тялото и шийката на матката. Стената на матката е изградена от три слоя. Външният перитонеум покрива дебелия мускулен слой на матката. Към маточната кухина мускулният слой е покрит от маточната лигавица.

Миомите възникват от мускулните клетки на матката

Миомата е доброкачествена Растежи в мускулния слой на матката (Миометриум). В случая на тумори, доброкачественият означава, че израстъкът е отделен от „нормалната“ тъкан на околния орган чрез някаква обвивка, не расте в органа и следователно не нарушава неговата функция. Размерът варира от под милиметър до над 15 сантиметра. Много рядко се срещат поотделно. Обикновено има няколко миоми, които в крайна сметка могат да доведат до увеличаване на размера на органа. Нарича се матка, която е увеличена поради миома Маточен миоматоз.

Техният растеж може да бъде ограничен до мускулния слой в половия орган или те могат да растат по посока на коремната или маточната кухина. Понякога обаче тези доброкачествени израстъци достигат такъв размер, че коремната обиколка се увеличава значително поради заболяването и се появяват допълнителни симптоми.

Защо се развива миома?

Причините за появата на Расти на матката (миома) засега са неясни. Следните рискови фактори обаче изглеждат значими:

A семейни, така наследствен компонент изглежда вероятно, защото дъщерите на жени с миома развиват самите миоми по-често от средното.

Етнически произход - Афроамериканските жени в САЩ са три до девет пъти по-склонни да имат миома в сравнение с жените, които не са афроамериканци. В допълнение, миомата расте по-агресивно при тези жени.

Хормони - Мускулните тумори имат голям брой рецептори за женските полови хормони прогестерон и естроген и растежът може да бъде увеличен в експеримента чрез добавяне на хормони. Следователно повишеното ниво на хормона може да насърчи развитието на миома, например по време на бременност, чрез хормонозаместителна терапия (ХЗТ) по време на менопаузата или чрез орални контрацептиви („хапчето“), които съдържат съответните хормони.

Какви видове миома има?

Интрамурален миом

Интрамуралната миома се намира в маточната стена и е най-често срещаният тип миома. Той се развива вътре в маточната стена и се разширява в процеса. Това може да направи матката да изглежда по-голяма. Интрамуралната миома може да бъде объркана с наддаване на тегло или бременност. Възможните симптоми включват обилно менструално кървене, болки в корема и гърба, често уриниране и чувство на натиск.

Subserous миома

Подсерозният миом е разположен на външната стена на матката и расте навън. Този вид миома обикновено не възпрепятства менструалния поток и обикновено не води до прекомерно менструално кървене, но може да причини болка поради размера си и допълнителния натиск върху други органи. В отделни случаи може да бъде свързан и с матката чрез тънък съдов педикул. Тогава се нарича педункулиран субсерозен миом. Този вид миома може да се усуче около стъблото си и да причини силна болка.

Субмукозна миома

Субмукозният миом се намира на вътрешната стена на матката и изпъква в маточната кухина. В резултат на това променя формата и размера на маточната кухина. Това може да доведе до продължително и прекомерно обилно менструално кървене. Субмукозната миома също може да бъде преследвана.

Цервикален миом

Много рядко миомите растат на шийката на матката (цервикални миоми) или на връзките, които държат матката на място (интралигаментарна миома).

Диагноза: Така лекарят определя миома

В допълнение към личната медицинска история на жената, различни процедури играят роля при диагностицирането на тумори на матката. Това включва палпаторно и ултразвуково изследване от гинеколога, но също и маточна или лапароскопия.

Обикновено миома се диагностицира от гинеколог като част от вагинален ултразвук или палпаторно изследване. Несимптоматичните миоми често се откриват случайно, например по време на гинекологичен преглед. Ако жената посети гинеколог поради симптоми, диагнозата обикновено включва следните стъпки:

Запитване за лична медицинска история (анамнеза)

В анамнезата лекарят събира личната медицинска история. За целта той пита за текущи и минали физически оплаквания, предишни лечения и употребата на лекарства (напр. Хапчето). Семейната история също е важна, например дали майката вече е имала миома.

Тактилен преглед (палпация)

По време на палпационния преглед (бимануална палпация) гинекологът ще направи палпационен преглед на малкия таз, за да търси признаци на миома или други аномалии.

Ултразвуково изследване

Ултразвуковото изследване през вагината (вагинална сонография) е много ефективен метод за изследване на женските репродуктивни органи. Пикочният мехур, матката и яйчниците се визуализират с помощта на ултразвукови вълни. Това позволява да се покажат патологични промени в яйчниците и в или в матката. Ако има съмнение за миома, гинекологът може да използва ултразвуков преглед, за да определи по-точно броя и местоположението на миомите и да измери техния размер. Тази техника също така позволява да се наблюдава миома за по-дълъг период от време.

Освен това могат да се използват следните процедури за допълнително изясняване:

Диагностична ендоскопия (хистероскопия)

Хистероскопията е оперативен метод за оглед на вътрешността на матката с помощта на оптични инструменти и камери (хистероскопи). Те се вкарват в матката през вагината и шийката на матката. Предимството на хистероскопията е, че тя може да се използва директно като хирургическа мярка за отстраняване на по-малки субмукозни миоми, ако е необходимо.

Лапароскопия

При лапароскопия коремната кухина се изследва отвътре с оптична система (лапароскоп). Оптика и инструменти се вкарват през малки разрези на пъпа и долната част на корема. Те дават възможност за оценка на матката и яйчниците. Операции като Б. може да се премахне миома.

Компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRI)

Компютърната томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) обикновено се правят по други причини и миомата може да бъде открита като случайна находка. Тези образни методи се използват специално за разграничаване на злокачествени заболявания (напр. Рак на яйчниците).

Това прави лекарят

Лекарят получава първи индикации за маточни израстъци (миоми) от подробното разпитване на засегнатата жена за медицинската история и настоящите оплаквания (анамнеза). По време на последващия гинекологичен преглед миома над определен размер може да се усети като твърда бучка в областта на матката. Самата матка обикновено е увеличена.

Това е последвано от така наречената вагинална сонография, ултразвуково изследване на женските полови органи през вагината. В допълнение към гениталните органи, гинекологът може също да визуализира миомни възли и да направи изявление за тяхното местоположение и размер. Ако съответната жена съобщи за нарушения на кървенето, гинекологът също ще получи представа за лигавицата на матката. Нарушенията на кървенето също могат да скрият промени в лигавицата на матката, като полипи (малки израстъци на лигавицата) или рак на матката. Поради тази причина може да са необходими и маточен образец и остъргване на матката.

Ако миома е нараснала в корема, тя може да бъде открита чрез ултразвук над коремната стена. По-нататъшни изследвания като магнитно-резонансна томография (ЯМР) на таза обикновено не са необходими.

Силните менструални болки и обилното кървене са често срещани симптоми на миома. Изпробвайте тук дали сте изложени на повишен риск!

Изследването на кръвта за дефицит на желязо и възможна анемия допълва диагностиката на миома.

В наши дни миомите обикновено се откриват много лесно. Ако обаче миома не може да бъде надеждно разграничена от злокачествен тумор в съседните органи, може да се наложи допълнителна лапароскопия.

Свиване и лечение на миома на матката

Естрогените насърчават растежа на миома. Следователно миомите обикновено се появяват по време на полово зрялата фаза на живота на жената. С менопаузата обаче миомата обикновено регресира автоматично, тъй като яйчниците спират да произвеждат естроген.

Налични са няколко метода за лечение на миома на матката, инвазивни и неинвазивни. В допълнение към съхраняващите матката хирургични техники, отстраняването на органа (хистеректомия) е опция, ако пациентът вече не желае да има деца. Те също имат терапии с лекарствен миом доказано, като приложение на активната съставка улипристал ацетат (UPA) или хормони (напр. прогестин).

В редки случаи миомата се превръща в злокачествен тумор

Миомите често се появяват като кръгли тумори. В някои случаи може да се развие така наречената дръжка, която свързва миомата на по-голямо разстояние с оригиналния мускулен слой на матката. Кръвоносните съдове, които доставят миомата, се движат в дръжката. Ако стеблото се върти, захранващите съдове се изтласкват. Възниква спешен случай, който изисква бърза, оперативна намеса.

В по-малко от един процент от случаите миомът може да се дегенерира, което води до лейомиосарком, т.е. злокачествен тумор на гладката мускулатура на матката. Поради това се препоръчват редовни гинекологични прегледи, дори ако няма симптоми.

Проверка на фактите миома на матката и хистеректомия

Цяла Европа е на път 24 милиона жени засегнати в детеродна възраст, т.е. с дял от 40 процента почти всяка секунда.

Във Франция, Великобритания и Германия са годишно 340 милиона евро изразходвани за миома терапия.

Всяка година наоколо 80 000 жени в болница за миома информиран (Състояние: 2010).

Броят на Хистеректомия в Германия намалява. През 2015 г. са извършени около 114 000 такива интервенции.

Ползата от менопаузата

Миомите се срещат предимно между 35 и 50 годишна възраст На. С настъпването на менопаузата (след последната менструация), миомите, които са се образували дотогава, обикновено регресират поради спадащото ниво на хормона. Жените, които не са имали миома преди менопаузата, не могат да имат и след това.

Хормонална терапия с UPA като нов стандарт в терапията на миома повече.

Миомата вече не причинява симптоми в до 50 процента от случаите.

Лечението с улипристалов ацетат подобрява матката и плодовитостта.

Дните ви са се променили, станали са по-нередовни или по-силни? Използвайте самотеста, за да определите дали може да имате повишен риск от развитие на миома в матката. Повече ▼.