ИЗСЛЕДВАНИЯ ОТ БАЛТИЙСКАТА ИСТОРИЯ

1 ИЗСЛЕДВАНЕ НА БАЛТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ Редактирани от Mati Laur и Karsten Brüggemann с участието на Anti Selart, Andris Levans и Ulrike Plath във връзка с Детлеф Хенинг (Люнебург), Карстен Янке (Копенхаген), Юхан Крем (Талин), Enn Küng (Тарт) Mārīte Jakovļeva (Рига), Ilgvars Misāns (Рига), Евгения Назарова (Москва), Gvido Straube (Рига), Tõnu Tannberg (Tartu), Ülle Tarkiainen (Tartu), Matthias Thumser (Берлин), Rita Regina Trimonienė (Šiauliai) Тухтенхаген (Берлин), Хорст Вернике (Грайфсвалд), Сепо Цетерберг (Ювяскюла) Академилин Аялооселц

2 Изследвания за балтийската история - том 9, изд. от Mati Laur и Karsten Brüggemann Tartu: Akadeemiline Ajalooselts, 214 Редактирането и отпечатването са финансирани от Научния фонд на Република Естония ETF (Eesti Teadusfond) 9164, ETF 829, SF (Sihtfinantseerimine) 1338s9 и SF 186s11 Академичното историческо общество (Tartu) Историческа комисия ев историческия институт на университета в Талин и изследователския фонд на университета в Талин, институтът по история и археология на университета в Тарту, институтът за култура и история на германците в североизточна Европа, д. е. в Университета в Хамбург (Североизточен институт) и от комисаря на федералното правителство за култура и медии въз основа на резолюция на германския Бундестаг Редактор: Институт за история и археология на Университета в Тарту Ülikooli 18, Тарту, Естония, EE-59 Ръкописи се правят от редакторите попитан за. Поръчки могат да се изпращат до редакцията или до Nordost-Institut, Conventstr. 1, D Люнебург. Статиите, публикувани в това списание, са абстрахирани и индексирани в Исторически резюмета Корица: Ирина Таммис Набор: Meelis Friedenthal ISSN Akadeemiline Ajalooselts, 214 Всички права запазени Отпечатано в Естония

6 Ричард C. M. Mole: Балтийските държави от Съветския съюз до Европейския съюз. Идентичност, дискурс и власт в посткомунистическия преход на Естония, Латвия и Литва (фон Карстен Брюгеман) История на педагогиката и образователните науки в балтийските страни от 194 до 199: Общ преглед (фон Mare Oja) Tiit Pruuli: EÜE jälg. Pildikesi üliõpilasnoorsoo elust [Пътеката на EÜE. Снимки от живота на студентската младеж] (от Мати Лаур) Зенонас Норкус: За Балтийска Словения и Адриатическа Литва. Качествен сравнителен анализ на моделите в посткомунистическата трансформация (от Ларс Фредрик Щьокер)

9 Съвпадение на имена на места Aa, Ливонска латвийска гауя, естонски Koiva Adsel Adzele Adsel-Neuhof Jaunmuiža Bauske Bauska Böcklershof Pöögle Doblen Dobele Dorpat Tartu Daugava Daugava Daugavpils Embach Emajõgi Euseküll Õisui Fendi Handiu Mārtiņsala St. Johannis, Klein Kolga-Jaani Kammar Kamari Karkus Karksi Karrishof, Neu Uue-Kariste Kerrafer Kärevere Kerro Käru Kipsal Ķīpsala Kolzen Bīriņi Kowno Kaunas Lasone Laashoone Libau Liepāja Lode Koluvere Marienburg Alamajane Paistel Paistu Pernau Pärnu Podis Pootsi Pollenhof Polli Purnau Purnawa Racken Raket Reval Tallinn Sallentack Roodi Seltinghof Zeltiņi Sydober Sidrabene Tackerort Tahkuranna Taifer Taevere Taiwola Taheva Tarwast Tarvastnau Teilitz Tõllisteten Teilitz Tõlliste Trikāta Walk estn. Valga, let. Valka Weibstfer Reeguldi Wesenberg Rakvere Wiek Läänemaa Wierland Virumaa Wilno Vilnius Wirzsee Võrtsjärv Woiseck Võisiku Ymera lett. Imera, Jumara, estn. Ümera

12 Ивар Леймус 7 6 Работник Майстор Кнехте Сребро 5 марки, Шилинг Категории са получили около четири пъти повече в края на периода, отколкото в началото. В известен смисъл доходите им зависят и от отдела. В средата на 154-те години например работниците в конюшните получавали само 3 до 4 шилинга на ден, докато им се плащало от 4 до 5 шилинга за зидария. 7 Интересно е обаче, че заплатите в Ревал и Рига се различават. Докато обикновеният работник в Reval 1555/56 ежедневно 7 шилинга Diagr. 1. Сребърна цена (Марка) и заплати (Шилинг) в Ревал () 1.6 1.4 1.2 1.8.6.4, работещи хора господа слуги Диагр. 2. Дневни заплати в сравнение с текущата цена на среброто (индекс за 151 = 1) Revaler Stadtarchiv (Tallinna Linnaarhiiv, бъдещ TLA), B.a.8, fol. 14; B.a.4, passim. 52

16 Ивар Леймус 1,6 1,4 1,2 1,8,6,4, майстор линеен (майстор) слуга работник линеен (работник) Диагр. 5. Ръж за дневните заплати на каменорезците в Ревал (Индекс: Господар за 151 = 1) Слуга Шрайбер Биер 1 Биер 2 Диагр. 6. Върхът на чиновника и камериера на Ревал в сравнение с цената на бирата и среброто (индекс 1521 = 1) Останалите цени от 16 век в Ливония са изследвани само спорадично. Информацията, оценена по-долу, идва главно от финансовите книги и сметки на Reval от средата и втората половина на 16 век. 13 За съжаление тези листове хартия са в изключително лошо състояние: те са смесени, изядени от мишки или наполовина изгнили, поради което записите не могат да бъдат датирани изобщо или само с много трудности в няколко случая 13 TLA, A.d. 4 (вж. Бележка 12), 52,

18 Ивар Леймус 35 3 Фердинге слуга писар Диагр. 7. Върхът на градския чиновник на Revaler и градския чиновник, 5 4 3,5 3 2,5 2 1,5 1, Диагр. 8. Цените на солта в Ревал в сравнение със среброто (индекс за 1546 = 1) са отчетени за 157. 2 Тъй като вещество от бира в Ревал също струва 4 шилинга през същата година, 21 можем да предположим, че саксия, вещество и кана в Ревал съдържат същото количество бира. 22 Според изчислението на Reval, един тон е направил 12 парчета плат, 23 което означава, че един тон в Reval, 4 марки, 1558/59 6⅔ марки, 1567 до 157 е на стойност от 13 до 14 марки. Тези преобразувания се потвърждават от факта, че според вписването в книгата за разресване на Reval, един тон бира струва марки. 24 Още през 1571 г. 2 LAB, Ms. 14, fol. 365, 367, 375 сл., 379, 38, 425, 439, 463, TLA, А.д. 4 (като бележка 12), сл. 172v. 22 Според друга информация консерва съдържа два пъти повече бира от вещество. Янис Земзарис: Mērs un svars Latvijā gs. [Измерване и тегло в Латвия през века], Рига 1981, S Това предположение обаче не съвпада с изчисленията от Reval. 23 напр. TLA, B.a. 7, след TLA, А.д. 52I (вж. Бележка 12), фол. 14v. 58

20 Ивар Леймус 1.8 1.6 1.4 1.2 1.8.6.4, Диагр. 9. Цена на солта в Амстердам (литри за грамове сребро) 2,5 2 1,5 1, диагр. 1. Сравнение на цените на обувките и среброто в Ревал (индекс за 1549 = 1) по време на Ливонската война, през 1559 г. те започват да плащат на чиновника вече не жертвените пари в местни дребни монети, а в талери. Това е мярка, която успешно защити писателя от инфлация. По-различно беше при слугите, които получаваха храната си в местни разделителни монети. С течение на времето тези монети губят все повече от съдържанието на сребро и в крайна сметка се превръщат в почти чиста мед. За да се оцени покупателната способност на жертвените пари, тя може да бъде сравнена с цените на бирата (диаграма 6). Оказва се, че служител може да пие 4 пъти по-малко бира годишно, но слуга 3,3 пъти по-малко от година. Докато покупателната способност на чиновника по отношение на бирата почти не се е променила през следващото десетилетие, тази на жертвените пари е спаднала една Диенери до 157 дори осем пъти. За съжаление, няма допълнителна информация за жертвата, така че знаем 6

21 Развитие на някои заплати и цени в Ревал, 7,6 работници, майстори, 5 чифта обувки, 4,3,2, диагр. 11. Покупателна способност на дневните заплати, 5 3 2,5 2 1,5 1, Rheinwein Klare Morsell Diagr. 12. Цените на виното в Ревал в сравнение със среброто (индекс за 1535 = 1) не дали и как особено внезапното увеличение на цените от 157-те години е повлияло на тази ситуация. Солта е била от решаващо значение за запазването на храната през Средновековието. За Ливония се внасяше солта, която идваше от Португалия, Франция и Германия, но се внасяше предимно от холандците. 29 Докато цената на Külmit варира леко от 1,2 до 1,3 литра през 154-те до 155-те, но остава относително стабилна на нивото на Ferding, тя се повишава до 2 през 156-те, през следващото десетилетие средно 2½ марки (1 Ferdinge), понякога дори по-високи. Така че номинално имаме работа с десетократен Preiser- 29 Mickwitz, Aus Revaler Handelsbücher (както бележка 3), p

22 Ивар Леймус 4 3,5 3 2,5 2 1,5 1, Диагр. 13. Цената на рейнското вино в Амстердам (литър за грам сребро) се увеличава. В реално изражение солта изглежда е нараснала четири пъти, особено през 156-те години, а след това постепенно отново е спаднала до два пъти (Диаграма 8). В Амстердам напр. Ако развитието на цените за солта изглеждаше съвсем различно (Диаграма 9), тук почти нямаше промяна, освен внезапно покачване и спада през 157-те години. 3 Докато хранителните стоки съставляват по-голямата част от ежедневните разходи на обикновените хора, не бива да се забравят и другите им нужди. В източниците има много цени за различни продукти, но те почти никога не формират достатъчен обем изследвания. Така че успях да получа само една ценова серия за обувките на Gilde и 1578 канелен карамфил мускат Diagr. 14. Цени за канела, карамфил и индийско орехче във Франкфурт (грамове сребро на килограм) 3 Алън, Цени (вж. Бележка 11). 62