Дишането е живот

от Шантал Флеран

(публикувано в: специализирано списание за комплементарна медицина, 2/2001)

Здраве чрез интеграция на дишането

Осъзнаването на потока на дишането и специалните дихателни техники насърчават единството и здравето на духа и тялото. Особено по време на силен стрес, стрес и емоционални кризи, съзнателното дишане е начин да укрепите собствения си център и баланс и да подпомогнете вътрешния и външния растеж.

В много древни култури, школи по медитация и форми на терапия, дишането по различни начини е централно средство за започване или подпомагане на физическо и психическо обучение и процеси на преживяване.

Първият акт в живота ни е да вдишваме, последният да издишваме. Целият ни живот се случва между тях.

Дъхът е нашият най-жизненоважен източник на енергия:

Процесът на дишане на тялото ни го снабдява с биологична енергия; отлаганията и токсините се изгарят и отделят. След кожата белите дробове са най-големият контактен орган на тялото. Колкото по-ефективно дишаме, толкова по-свежи и здрави остават клетките на тялото ни.
На духовно и психологическо ниво дъхът е носител на жизнената енергия (Прана). Чрез вдишването и излизането от дихателното движение ние сме свързани с ритъма, пулсацията на живота. Много от нашите мисли и нагласи към живота се отразяват в начина, по който поглъщаме потока на живота в нас и го оставяме да върви отново. Дишайки по различен начин, ние живеем по различен начин.
Можем да влияем на емоциите си чрез дишането. Дихателните нарушения често възникват от потиснати чувства, от потискане на първоначалните жизнени процеси в нас самите.

Колкото по-свободно дишаме, толкова сме по-свободни в чувствата и действията си.

Физиологичният аспект

Физиологичният аспект

Физиологично дишането служи за обмен на газове, абсорбиране на кислород и освобождаване на въглероден диоксид. Клетките на тялото се нуждаят от кислород, за да изгарят енергийни вещества (захар, мазнини), т.е.да получат цялата енергия, необходима на тялото за движение, постоянна телесна температура и неговия метаболизъм.

Поглъщането на кислород се извършва в белите дробове и се транспортира до клетките на тялото чрез кръвния поток. С всяко вдишване мускулите между ребрата се разширяват. Освен това диафрагмата, основният ни дишащ мускул, се извива надолу. Това кара въздуха да тече в белите дробове, коремът се разширява, вътрешните органи се масажират (това обаче изисква оптимално диафрагмално дишане).

Като правило дишането се контролира неволно - така че това напр. работи и по време на сън - от така наречения дихателен център, който се намира в мозъчния ствол. Дихателният център е тясно свързан с вегетативната (неволевата) нервна система, състояща се от симпатиковия и парасимпатиковия нерв. С опростени термини, симпатиковата нервна система е отговорна за вдишването, парасимпатиковата нервна система за издишването. Това създава възможност за оказване на терапевтично регулиращ ефект върху вегетативния нервен център чрез дишане.

Дишането като мост

Дъхът - мостът между тялото и ума

Дишането е нещо повече от телесна функция. Чрез редуващия се ритъм на вдишване и издишване ние сме свързани с пулсирането на всичко живо. Полярността, която виждаме отвън напр. Опитни с редуването на деня и нощта, ние преживяваме чрез вдишване и издишване вътре, дълбоко и постоянно. Дъхът е нашият постоянен спътник и ни се превръща в истински приятел, когато се научим да го използваме съзнателно по желание.

Вдишването е като напрежение, което трябва да действаме така
Издишване релаксация, от която се нуждаем след действието.

Обменът на кислород и въглероден диоксид на физическо ниво ясно показва какво се случва с приема и доставката, с приемането и даването, с приемането и отпускането на ментално-емоционално ниво или ментално-емоционално ниво всъщност се случва.

Етимологично всички древни езици използват същата дума за дъх, както за душа или дух:

На латински spirare означава да дишам, а спиритус означава дух, стъбло, което намираме в думата вдъхновение. Това • буквално означава вдишване, което е неразривно свързано с вдишване и поемане. В индийската доктрина дъхът е носител на действителната жизнена сила, която се нарича Прана. В библейската история за сътворението ни се казва, че Бог е вдъхнал своя божествен дъх в оформената бучка и така е направил човека в жива душа.

Тази снимка ни доближава много близо до тайната на дъха:

Дъхът не ни принадлежи, нито ни принадлежи. Дъхът не е в нас, ние сме в дъха. Чрез дишането ние сме постоянно свързани с нещо, което е отвъд създаденото, отвъд формата (материалното тяло). Можем да го изпитаме, като се отворим за него и го оставим да тече през нас.

Дишането е пъпната връв, през която този живот протича през нас
и той се грижи да поддържаме връзка.

Дъхът пречи на човека да се затвори напълно, да се затвори напълно. Нека осъзнаем, че дишаме същия въздух, който вдишва и издишва нашият „враг“; това е същият въздух, който дишат животните и растенията.

Дъхът ни свързва постоянно с всичко и всички, независимо дали ни харесва или не.

Дишането има нещо общо с „контакт“ и „връзка“, връзка със себе си, с другите, с природата, с по-високи измерения. Тогава става разбираемо, когато някой каже, че друг човек "му спира дъха": The Нежелание, Влизането в контакт с някого чрез дъха се показва напр. при спазъм на издишване, какъвто е случаят с астмата.

Модел на дишане

Развитие на дихателните модели

Когато гледаме бебе, виждаме колко спокойно и дълбоко диша. Когато вдишвате, коремът ви се издува, когато издишвате, той отново се изравнява. Белите му дробове се пълнят напълно с въздух. Дъхът му тече свободно и навсякъде. Когато крещи, крещи от глава до пети и когато се смее, всяка част от тялото му се смее с него. Той показва всичките си чувства и не сдържа импулса.

Това е много близо до единството, което сме
Възрастен, към когото се стремим
копнеят за нас.

Много хора се отучават от естественото дишане поради условията на живот и ограничаващи нагласи (вярвания), с които израстват. (виж графиката: Съзвездието на потисничеството).

Ето пример:

Малко дете плаче, но майка му му казва да спре да плаче. Как детето може да изпълни молбата на майка си? Като задържа дъха си (1) и в същото време опъва точка в тялото си (2). Защото само по този начин той вече не възприема чувството си (3) и отвлича вниманието си от това, което го е накарало да плаче (3). Детето възприема, че по някаква причина е неуместно да плаче в тази ситуация (4). Лошо е, не е добре да усещаш това и да се показваш по този начин (4). Когато задържаме дъха си или дишаме много плитко, вече не възприемаме чувствата си толкова ясно. С течение на времето постепенно ни става навик да не плачем и да не се ядосваме. Като деца се научаваме да контролираме (5), като ограничаваме дишането си (1).

Дъхът е от голямо значение за това как се справяме с мислите и чувствата си и особено с тялото си:

Всяко чувство предизвиква усещане в тялото ни и е с него
свързани с тази част от тялото.

Обикновено обръщаме внимание само на мислите и чувствата си, без да забелязваме ефекта им върху тялото ни. Потискането или обезценяването на нежелани чувства (като гняв, похот или тъга) означава намеса в първоначалното единство на тялото, дъха и ума. По този начин в тялото се натрупва повишено напрежение, настъпва втвърдяване и дишането спира. Паралелно с развитието на психологическа структура във всеки от нас, се развива индивидуална структура на тялото според дишането ни.

За пояснение:

При поза с прегърбени рамене и заоблен гръб в гърдите има малко място за вдишване. Лоша предпоставка за изразяване на чувство на сила, сигурност или гняв.

Тялото не лъже и в даден момент потиснатите части от нас самите просто се забелязват чрез болезнени или болни части на тялото, чрез емоционални изблици, които водят до срив или чрез житейски кризи.

Това е моментът, в който можем да се възползваме от нашата възможност за растеж. Можем доброволно да погледнем активно на своите скрити страни и трудности в живота по нежен начин или да изчакаме, докато сме пасивно принудени да го направим. Всеки има свободен избор.

Свързано дишане

Интегративно свързано дишане

Обезценяването, потискането и съпротивлението причиняват смущения и пречки пред потока на енергия и дишане в тялото, които се отразяват в различни форми на дихателни задръжки. Те влияят на възприятието ни за настоящата ситуация и ограничават способността ни да се справяме по подходящ начин. (Вижте графиката: Петте елемента на интеграция).

Чрез съзнателно комбиниране на вдишването с издишването - в спокоен ритъм - такива дихателни задръжки стават забележими. Това свързано кръгово дишане (1) насочва вниманието ни изцяло към настоящето в нашето тяло и ни помага да присъстваме напълно с осъзнаване в настоящето и в тялото. Това създава контакт с нашето физическо чувство и мислите и емоциите, свързани с него

Свързаният дъх (1) извежда това, което е в момента, и ни информира за това. Да възприемаш всеки детайл в тялото (3) и да си напълно отпуснат (2) означава да кажеш „да“ на това, което е и да го приемеш без преценка

Благодарение на внимателното възприемане на всеки детайл, това, което преди е било отхвърлено и обезценено, може да бъде прието отново с любов. Това приемане е активен вътрешен процес, при който спираме да обезценяваме нещо (4). Тогава възниква/се случва интеграция, централна концепция на цялостната „интегративна дихателна терапия. Като съзнателно обръщаме внимание на дишането си, вече не се идентифицираме с минаващите мисли и чувства.

Тогава ние се наблюдаваме от перспективата на съзнателно аз.

По този начин ние ставаме все по-сигурни вътре, за да интегрираме минали болезнени преживявания. Дълбоки чувства като мир и щастие се усещат отново, когато се откажем от ограничаващите си мисли. Както психически, така и физически, блокажите се разтварят и ние можем да се доверим в процеса (5). Силата (енергията), която беше блокирана с преценките и емоциите, отново се освобождава (5). Това създава опции, подходящи за текущата житейска ситуация.

Интеграцията означава: съзнателно възприемане, че съм по-голям, отколкото чувствам
и го носете със себе си като част от мен.

Двата аспекта на дишането

Възможни приложения на дихателната терапия

Използването на съзнателно дишане в психотерапията има две очевидно противоположни функции.

Активиране, разкриване на дишането (активиране на симпатиковата нервна система):

Ако трябва да се задействат по-дълбоко разположени чувства, това трябва да се постигне предимно чрез усилено и ускорено дишане (акцент върху вдишването). Тази форма е особено полезна, когато проблемът с развитието се крие в инхибирането на чувствата, за да се отвори достъп до истински чувства. При някои форми на депресия, които се характеризират с липса на задвижване, засиленото дишане може да повиши енергийното ниво и по този начин субективното благосъстояние.

Релаксиращо и успокояващо дишане (активиране на парасимпатиковата нервна система):

Ако травматичните рани и наранявания са отворени, дишането помага за намиране на центъра, за вътрешно успокоение и за отпускане (акцент върху издишването). Ако напр. Ако има неспокойствие, страх и стрес, релаксиращата форма на дишане, която помага да се намери реалността в тялото и да се открият по-фини телесни усещания, се е доказала.

И двата фокуса на дишането могат да се комбинират в една дихателна сесия. В крайна сметка дишането е балансирано и в тази форма често формира края на дихателната сесия. При по-силно вдишване (повече сила, самочувствие) има и повече издишване, като по този начин повече релаксация и сила. Ако акцентът е върху издишването, има и повече вдишване, като по този начин в същото време има сила за отпускане.

Холистична интегративна дихателна терапия

Холистична интегративна дихателна терапия

(T. PlatteelDeur/H. Mensink, Holland) се основава на духовната психология и традициите на хуманистичната и трансперсоналната психология. Фокусът е върху интегративно свързаното дишане. В комбинация с методи като гласов диалог, основни техники на НЛП, масажи, взаимоотношения и енергийна работа, това е форма на терапия, която придружава процеси на осъзнаване, които водят до интеграция в ежедневието.

Физическите ефекти на съзнателното дишане:

Стимулиране на метаболизма
Повишаване на нивата на кислород
Укрепване на тазовото дъно, коремните и гръдните мускули
Регулиране на храносмилането
Активиране на жлезите на тялото
Разбивка на отпадъчни материали
Дълбока релаксация
Укрепване на защитните сили на организма
Подкрепа на лечебния процес

Психичните и духовни ефекти на свързаното дишане:

Освобождение от старите вярвания
Чувство на екстаз и щастие
Облекчаване на дишането (дишането върви само по себе си)
Психично отпускане
Чувство за сигурност и мир
Осъзнаване на истинската същност на човек
Яснота и по-силна воля
Лекота в мисленето u. в живота
още жар за живот
Доверете се на потока на живота
Интеграция в по-висок ред
Нека любовта тече

Трябва да практикуваме дишането съзнателно, за да можем да се научим да се справяме с бурни емоции в трудни моменти.