В момента населението на света се храни толкова погрешно

Ние си вредим и вредим на планетата с диетата си. Комисия от 37 известни учени сега изготви идеалното меню, което може да бъде приложено във всеки регион по света. И в същото време формулирани цели за производство на храни.

климата

В световен мащаб консумацията на червено месо трябва да бъде намалена с 50 процента, за да се постигне целта за здравословна и устойчива диета в световен мащаб. (Изображение: Annick Ramp/NZZ)

Светът също може да изхрани 10 милиарда души, без да застрашава екологичната стабилност. Това е добрата новина, която 37 учени съобщиха в списание „The Lancet“ в сряда. Но това е възможно само ако много хора, особено тези от богатите индустриализирани страни, променят диетата си доста радикално.

Ние си вредим и вредим на планетата с диетата си. Комисия от 37 известни учени сега изготви идеалното меню, което може да бъде приложено във всеки регион по света. И в същото време формулирани цели за производство на храни.

В световен мащаб консумацията на червено месо трябва да бъде намалена с 50 процента, за да се постигне целта за здравословна и устойчива диета в световен мащаб. (Изображение: Annick Ramp/NZZ)

Светът също може да изхрани 10 милиарда души, без да застрашава екологичната стабилност. Това е добрата новина, която 37 учени съобщиха в списание „The Lancet“ в сряда. Но това работи само ако много хора, особено тези от богатите индустриализирани страни, направят радикални промени в диетата си.

Три милиарда души са недохранени

Здравословната и екологично устойчива диета би изглеждала така: 43 грама месо (включително 7 грама червено месо) на ден, но 500 грама зеленчуци и плодове и 125 грама бобови растения и ядки трябва да се консумират от човек. Друг източник на енергия са малко под 250 грама зърнени храни (зърно, царевица или ориз) и млечни продукти. Позволени са и почти 50 грама мазнини, като почти всички съдържат ненаситени мастни киселини от растителен произход и 30 грама допълнителна захар.

Въпреки че този списък не е съвсем нов, Швейцарското общество за хранене също препоръчва до голяма степен подобни дневни количества. Но сравнението със сегашната средна консумация на месо в Швейцария (малко под 140 грама на човек на ден) или Германия (малко под 165) показва колко сме далеч от това. Погледът в огледалото или разходката из центъра на града потвърждават проблемната ситуация.

Авторите изчисляват, че консумацията на червено месо в световен мащаб, т.е. говеждо, свинско и агнешко месо, ще трябва да бъде намалена с 50 процента, за да се постигне целта за здравословна и устойчива диета в световен мащаб. Ако това се случи, това би предотвратило единадесет милиона смъртни случая всяка година. Друг брой подкрепя мащаба на глобалната хранителна криза. Около два милиарда души са недохранени, защото ядат твърде много от грешното. И около още милиард са недохранени, защото не получават достатъчно от правилното нещо. Авторите подчертават, че понастоящем недохранването в световен мащаб води до повече заболявания и смъртни случаи, отколкото комбинираната употреба на наркотици, алкохол, тютюн и незащитен секс.

Но за да се запази екологичната стабилност на планетата, в допълнение към менюто, селското стопанство също трябва да бъде масово преобразувано. 37-те експерти в областта на медицината, хранителните науки, селското стопанство, изследванията на климата, икономиката и политиката са изчислили пределно допустими стойности за пет области, които не бива да се надвишават: производството на вредни за климата газове, използването на торове, съдържащи нитрати и фосфати, консумацията на прясна вода, Биоразнообразие и използване на земята. Целите обаче бяха формулирани в световен мащаб, така че не е ясно какво коя държава може и трябва да допринесе.

Необходимата конверсия би довела до значително по-малко животновъдство, въпреки че тези пет области са засегнати по различен начин. Растителната диета би отделяла по-малко 80 процента по-малко газове, вредни на климата. Използването на земята обаче ще остане същото, тъй като ще са необходими повече земи за отглеждане на зеленчуци, плодове и ядки. А консумацията на вода дори би се увеличила леко. Следователно, наред с други неща, ще трябва да се използват други практики за напояване и култури, адаптирани към местните климатични условия. Освен това, различни продукти като торове, но също така и определени храни, ще трябва да бъдат преразпределени в световен мащаб.

Финансови стимули и санкции

Не само последната мярка обаче се оказва добронамерена и има смисъл от научна гледна точка, но подобно на други изисквания е трудна за изпълнение. Особено във времена, когато много страни отново се отказват от всеобхватната търговия. Също така е ясно на авторите, че ще са необходими огромни усилия от страна на голям брой участници - и от почти всеки ядящ - за постигане на глобалната промяна на храните и селското стопанство, за която те призоваха. Поради това те изброяват и многобройни мерки, които трябва да се прилагат от политици и организации на гражданското общество. Преди всичко те включват финансови стимули и санкции.

Голяма част от данните, представени в „The Lancet“, като например мерките, са известни. Но подробното описание и изчислените бъдещи сценарии показват колко спешен е проблемът. Нямаме много време за значителни промени в поведението, предупреждават експертите.