Вегетарианско хранене и здраве сред децата и юношите в Германия

Ефектът на безмесна диета върху нивата на хемоглобина - анализ на данните от изследването на здравето на децата и юношите (KiGGS)

Студентска дисертация 2011 16 страници

Проба за четене

Съдържание

Резюме

Форма на диета, при която се избягва месото, може в дългосрочен план да доведе до недостатъчно снабдяване с микроелементи желязо и по този начин да благоприятства развитието на желязодефицитна анемия. Концентрацията на хемоглобина в кръвта може да се използва като диагностичен параметър при желязодефицитна анемия.

В този доклад, въз основа на данните, събрани като част от националното проучване на здравето на децата и младежите, са използвани методи за статистически анализ, за да се провери дали децата, които се хранят без месо, имат по-ниска стойност на хемоглобина от тези, които ядат месо.

В набора от данни, предоставен от Института Робърт Кох (RKI) като файл за обществено ползване, беше извършен описателен анализ на променливата „хемоглобин в кръвта“ както за вегетарианци, така и за не-вегетарианци. Дали е имало разлика в хемоглобина между двете групи е тествано с t-теста за независими проби. Обяснението на вариацията на безмесна диета и други променливи е изследвано с помощта на еднофакторна многофакторна ковариация. Въз основа на резултатите е използван прост модел на линейна регресия за анализ на връзката между хемоглобина и променливата „точна възраст“. Анализът е извършен с помощта на софтуера PASW Statistics 18.

Не може да бъде открита значителна разлика между средната стойност на Hb стойността на вегетарианците и не-вегетарианците. Анализът на ковариацията на безмесната диета и други променливи не показва никакво или почти никакво влияние върху концентрацията на хемоглобина. Само за възрастта регресионният модел дава обяснение за дисперсия от 34,2%.

Дискусия и заключение

Резултатите не показват влияние на безмесна диета върху стойността на хемоглобина. В резултат на това вегетарианците не са по-склонни да развият желязодефицитна анемия, отколкото невегетарианците.

Трябва обаче да се вземе предвид, че поради процедурата за вземане на проби, резултатите не са представителни и различни пристрастия може да са изкривили резултатите. За да се оцени по-добре ефекта от вегетарианската диета върху развитието на желязодефицитна анемия, нивото на хемоглобина само по себе си не е достатъчно. За това се препоръчва в анализа да се включат стойността на феритина и стойността на разтворимия трансферинов рецептор.

В допълнение, тегловните променливи, предоставени от RKI, трябва да бъдат включени в анализа, за да се гарантира, че резултатите са представителни. По-нататъшни проучвания биха били желателни, при които да се извършва по-прецизно изследване на количествата и честотата на потребление. В този случай надлъжните проучвания биха били за предпочитане, за да дадат възможност за по-добра оценка на връзката между причината и ефекта.

Въведение

Настоящото отразяване на новини по същество отново е за нов хранителен скандал. „Диоксин“ - отново съобщение, което подобно на предишните години „СЕГ“, „гнило месо“, „свински и птичи грип“ или „чума по свинете“ засяга хранителната индустрия за животни. Съответно, в тези времена недоверието на потребителите към животински храни се увеличава и диетите без месо или вегетарианците стават все по-популярни [1]. Тази популярност или тенденциите в хранителните навици включват общото население, а оттам и децата и юношите [2].

Вегетарианската диета описва предимно диета, при която не се консумират нито месо, нито риба. Въпреки това могат да се разграничат различни форми на вегетарианство. Строгите вегетарианци или вегани се въздържат от всякакви животински храни. Лакто-вегетарианската диета също консумира млечни продукти, докато ово-вегетарианската диета включва само яйца. Ово-лакто вегетарианците включват в диетата си както яйца, така и млечни продукти [2, 3].

Вегетарианската диета може да предпази от рискове за здравето, но може да доведе и до здравословни проблеми. Кърмачетата и децата, които са строго вегетарианци или които се хранят, могат да получат дефицити като недостиг на витамини, рахит, остеопороза, анемия и тежък неуспех да процъфтяват. Такива увреждания на здравето са не на последно място резултат от недостатъчен прием на желязо, йод, цинк, витамин В 12, витамин D, протеини, калций и енергия в хода на строгото вегетарианство. С ово-лакто-вегетарианската диета обаче може да се гарантира адекватно снабдяване с тези хранителни вещества - с изключение на желязото [2].

Поради това дългосрочното избягване на месо може да доведе до недостатъчно снабдяване с микроелемента желязо, което е жизненоважно за човешкия организъм. Желязото е основно необходимо за натрупването на червения кръвен пигмент хемоглобин в еритроцитите и по този начин за транспорта на кислород. Следователно, дългосрочният дефицит на желязо може да причини дефицит на хемоглобин в червените кръвни клетки и в крайна сметка да доведе до анемия или желязодефицитна анемия. Симптомите на желязодефицитна анемия включват Умора, бледност, намалена физическа и умствена способност за функциониране, задух и сърдечно сърце [4].

Желязодефицитната анемия е един от най-често срещаните хранителни дефицити при деца.Две проучвания от Бразилия от 2010 г. показват връзки между свързания с диетата дефицит на желязо и появата на анемия в детска възраст [5,6]. Резултатите по тази тема обаче са непоследователни. Проучване от Индия не установи значителни разлики в профила на желязото между вегетарианци и невегетарианци [7].

За да се определи дали диетата без месо благоприятства развитието на желязодефицитна анемия при деца в Германия, в този доклад са оценени данни от Здравното изследване на децата и юношите (KiGGS).

Проучването KiGGS е национално дългосрочно проучване от института Робърт Кох (RKI), което разглежда здравословното състояние на децата и юношите между 0 и 17 години в Германия. Първото проучване е основно проучване, проведено от 2003 до 2006 г. с общо 17 641 момичета и момчета и техните родители. Данните са събрани в 167 града и общини, представители на Федерална република Германия, като се използват специално разработени въпросници, медицински прегледи и лабораторни анализи (проби от кръв и урина). Изходното проучване ще продължи във второ проучване, което стартира през 2009 г. и ще продължи до 2012 г., под името „Вълна 1“ [8].

Вече са публикувани анализи относно дела на вегетарианците сред участниците в проучването [9] и дела на децата, страдащи от анемия [10]. Досега обаче липсват анализи, въз основа на които е изследвана връзката между вегетарианска или безмесна диета и намалена стойност на хемоглобина (стойност на Hb) в кръвта, която може да се използва като показател за желязодефицитна анемия [4].

Дали вегетарианците имат по-ниска стойност на Hb от невегетарианците се проверява в следващия статистически анализ.

Методи

В този доклад се анализират данните за напречното сечение от изходното проучване KiGGS, за да се изследва връзката между безмесната диета и съдържанието на Hb в кръвта. Наборът от данни беше предоставен от RKI като файл с обществена употреба.

За първи път проучването KiGGS имаше за цел да събере представителни данни за здравословното състояние на деца и юноши за цяла Германия. Вземането на проби се извършва чрез сложен двуетапен процес с неравномерни вероятности за избор. Със степен на отговор от 66,6% могат да бъдат постигнати общо 17 641 участници (8 985 момчета, 8 656 момичета) [11].

Данните за консумацията на храна за деца са събрани с помощта на специално разработен въпросник. Нивата на хемоглобина се определят чрез кръвен тест. В анализа бяха включени само тези случаи, чиито родители отговориха с „да“ или „не“ на въпроса „Получава ли детето ви в момента специална диета - без месо, птици и колбаси?“, И за които беше измерена стойността на Hb е. Случаите, чиито родители отговориха на въпроса „Диета без месо, птици и колбаси“ с „не знам“, бяха изключени от анализа (N = 35). Хората, които се хранят на диета без домашни птици, месо и колбаси, са посочени като вегетарианци в този доклад, а всички останали като не-вегетарианци.

В описателния анализ се изчислява средната стойност на стойността на Hb за вегетарианците и не-вегетарианците, както и свързания с тях 95% доверителен интервал (95% CI) и стойността за минимума и максимума. За да се провери дали зависимата променлива хемоглобин е нормално разпределена, беше извършен тестът на Колмогоров-Смирнов за двете групи и за всяка група бяха създадени хистограма и Q-Q диаграма. Дали е имало разлика в стойността на Hb и в двете групи е тествано с t-теста за независими проби.

Обяснението на вариацията на безмесна диета и други променливи на стойността на Hb беше изследвано с помощта на еднофакторна многофакторна ковариация. Другите променливи бяха, както следва: пол, възраст, социална класа, миграционен произход, регион на пребиваване, размер на местоживеене, консумация на пълнозърнести продукти, повръщане, когато се чувствате сити, диета без риба, консумация на мляко и млечна каша, диета без мляко, диета без яйца, прием на витамин А, B и C, прием на калций, прием на желязо, консумация на кафе, консумация на черен или зелен чай и наличие на заболяване на щитовидната жлеза.

Въз основа на резултатите от анализа на ковариацията е извършен описателен анализ на променливата „точна възраст“ (минимум, максимум, средна стойност с 95% ДИ, дисперсия) и проверен за нормално разпределение с помощта на теста на Колмогоров-Смирнов и хистограма.

Връзката между възрастта и нивото на Hb е изследвана с помощта на прост линеен регресионен анализ.

За да се тества предпоставката за линейната връзка между възрастта и стойността на Hb за регресионния модел, се изчислява коефициент на корелация според Spearman и се създава диаграма на разсейване с допълнителна крива на Loess. Качеството на модела беше проверено с остатъчната статистика, дескриптивния анализ на променливите SDFIT, SDBETA и COVRATIO и с диагностицирането на извънредни стойности за всеки отделен случай. Квартилите се изчисляват от стандартизираните остатъци, за да се разделят на групи с еднакъв размер и да се тества за равенство на дисперсията с помощта на теста на Левен.

Анализите бяха извършени със софтуера PASW Statistics 18.

Резултати

Анализът включва всички случаи, чиито родители са отговорили на въпроса „Диета без месо, птици и колбаси“ с „да“ или „не“ и за които е налична стойност на хемоглобина (N = 13509). Това съответства на 76,58% от участниците. Информация за стойността на хемоглобина е налична за 70,2% от вегетарианците (N = 273) и 80,9% от не-вегетарианците (N = 13236).

Средната стойност на Hb при вегетарианците е 12,93 g/dl (95% CI: 12,80 - 13,05 g/dl). Най-ниската измерена стойност е 9,7 g/dl, най-високата е 15,9 g/dl. Невегетарианците също имаха средна стойност на Hb от 12,93 g/dl (95% CI: 12,95 - 12,99 g/dl). Най-ниската стойност е 6 g/dl, а най-високата е 19,8 g/dl.

В теста за нормално разпределение тестът на Колмогоров-Смирнов дава р-стойност от 0,005 при вегетарианците, а р-стойността е по-малка от 0,001 при не-вегетарианците. Това отхвърля нулевата хипотеза, че има нормално разпределение, т.е. стойността на Hb обикновено не се разпределя и за двете групи. Трябва обаче да се отбележи, че преди всичко има много голяма извадка от не-вегетарианци (N = 13236), което означава, че дори най-малките отклонения от нормалното разпределение могат да станат много значими. Следователно може да се приеме приблизително нормално разпределение и за двете групи, което може да се види и в хистограмите и в Q-Q диаграмата (вж. Фиг. 1, 2 и 3 в приложението).

T-тестът за независими проби не показа значителна разлика между средната стойност на стойността на Hb на вегетарианци и не-вегетарианци (p = 0,505), което може да се види и от факта, че доверителният интервал за разликата в средните стойности на Hb е нула включва (95% CI: -0,1791-0,0881 g/dL). Нулевата хипотеза не може да бъде отхвърлена и няма статистически значима разлика в стойността на Hb между вегетарианци и невегетарианци.

Еднофакторният многофакторен анализ на ковариацията показа, че диетата без птици, месо и колбаси има обяснение за дисперсия (коригиран R-квадрат = 0,000) от 0% (p = 0,505). Всички други тествани независими променливи [пол, възраст, социална класа, миграционен произход, жилищен район, размер на местоживеене, консумация на пълнозърнести продукти, повръщане при чувство на ситост, диета без риба, консумация на мляко и млечна каша, диета без мляко, диета без яйца, прием на витамин А, B и C, прием на калций, прием на желязо, консумация на кафе, консумация на черен или зелен чай и наличие на заболяване на щитовидната жлеза] разкриха или никакво, или много малко обяснение на вариацията. Следователно тези променливи имат малко или никакво влияние върху стойността на Hb. Само за променливата „точна възраст“ моделът показа обяснение на дисперсията от 34,2% (коригиран R-квадрат = 0,342, p