Класификация на стрептококи

алфа хемолитични стрептококи

    • S. mutans
    • S. salivarius
    • S. sanguis

  • бета хемолитични стептококи

    • S. pyogenes
    • S. agalactiae

  • гама хемолитични стрептококи

    Стрептококите са грам-положителни сфероидни бактерии, които се съхраняват във вериги. Те нямат каталаза и следователно са зависими от хранителни среди, когато растат в присъствието на кислород, които предотвратяват образуването на H2O2 (от NADH2). Това е напр. кръвен агар.

    Стрептококите показват типична промяна в кръвния агар, която може да се види в близост до колонии. Еритроцитите могат да бъдат напълно разтворени (Я-хемолиза) или да се промени цветът на кръвта (т.нар. Озеленяване или алфа хемолиза). Позеленяването става чрез окисляване на желязото в подгъва, което променя спектъра на абсорбция на хемоглобина. Класификацията според хемолитичното поведение е благоприятна, тъй като Я-хемолизиращите стрептококи са по-патогенните видове, докато озеленяващите (алфа-хемолизиращи) принадлежат към нормалната флора на устата и гърлото и обикновено не причиняват инфекции (вижте по-долу за изключения).
    Според тази класификация нехемолизиращите стрептококи се наричат ​​гама-хемолизиращи стрептококи - донякъде жалко.

    Приготвяне на грам от стрептококи.
    Бактериите лежат по двойки или във вериги.

    Единият разпознава пълната хемолиза от едната страна и озеленяването от другата. Пълната хемолиза се причинява от извънклетъчни токсини от стрептококите. Това са протеини, които се събират в олигомери и проникват в клетъчните мембрани. Това води до образуването на пори (дупки) в клетъчните мембрани, което води до лизис на клетките.

      Стрептококи, които растат зелени:
      алфа хемолизиране S.

    - Няма класификация според С-веществото
    - Нормална флора в орофаринкса
    - Кариес (S. mutans)
    - Инфекциозен ендокардит
    • Диагностика: кръвни култури
    • Терапия: пеницилин плюс Гентамицин

    Озеленяващите растящи стрептококи или алфа-хемолитичните стрептококи нямат редовно С-веществото, така че не е възможно класифициране както при ß-хемолитичните стрептококи. Разделянето на различни видове се основава на биохимичните свойства. Позеленяването се дължи на H2O2, произведен от бактериите, който променя максимума на абсорбция на хемоглобина чрез окисляване. Бактериите принадлежат към физиологичната флора на устата и гърлото.

    Най-честото заболяване, което причиняват, е кариесът, при който полепналите по зъба бактерии произвеждат киселина чрез метаболизиране на захар, която атакува зъбния емайл.

    Друго основно заболяване, причинено от озеленяване на стрептококи, е инфекциозният ендокардит. Повредената преди това сърдечна клапа е предпоставка стрептококите, попаднали в кръвта чрез банално увреждане на устната лигавица, да се утаят върху клапаните. Оттам те понякога се отмиват и по този начин причиняват симптомите, характерни за ендокардита като треска, подуване на далака и периферни (напр. Пръсти) или централни (мозъчни) съдови запушвания поради бактерии, съдържащи тромби.

    Ендокардитът се диагностицира чрез вземане на множество кръвни култури.

    Инфекциозният ендокардит е отличен пример за използването на комбинирана терапия, състояща се от два антибиотика, пеницилин G и аминогликозид, обикновено гентамицин. Двата антибиотика действат тук синергично, т.е. тяхната комбинация е по-ефективна от добавянето на техните индивидуални ефекти.

      Бета хемолитични стрептококи:
      S. pyogenes


    могат бъдат

    Клетъчната стена на стрептококите показва типичната структура на грам-положителните бактерии. Хемолизиращите стрептококи съдържат и така нареченото С-вещество, което се състои от въглехидратен полимер. Тъй като С-веществото на различните видове хемолизиращи стрептококи е антигенетично различно, бактериите могат да бъдат класифицирани въз основа на този слой. Съответно, някои типове С-вещества са синоними на имена на видове. Това се отнася напр. в S. pyogenes (Стрептококи) и S. agalactiae (B стрептококи) също.

    S. pyogenes има допълнителни компоненти на клетъчната стена, които са необходими за нейната вирулентност. M-протеинът, фибрилиран повърхностен протеин с изключително променлива N-терминална последователност, протеинът F, който може да функционира като адхезин, и свързаната C5a-пептидаза, която защитава микроорганизма от имунната система чрез разцепване на опсонините, заслужават специално споменаване. Свързването на комплементния фактор Н с М протеина действа по подобен начин. Той причинява разцепване на евентуално свързан C3b.

    Фактори на вирулентност на S. pyogenes


    - М протеин - Хемолизини O и S
    - С5а пептидаза - Стрептокиназа
    - Протеин F. - ДНКаза
    - Хиалуронидаза
    - Резистентност към фагоцитоза - пирогенен екзотоксин
    - Колонизация = Ален токсин

    Болести чрез S. pyogenes

    - Тонзиларна ангина
    - Скарлатина (само лизогенно преобразувани щамове)
    - Еризипел
    - Флегмон
    - Фасциит
    - Пуерперална треска

    Скарлатината се причинява само от щамове, заразени с бактериофаг, който носи гена за производството на скарлатина. Токсинът е известен също като стрептококов пирогенен екзотоксин (Spe). Този токсин действа като супер антиген и е отговорен за гела S. pyogenes причинени стрептококов синдром на токсичен шок.

    Вторични заболявания на инфекция с S. pyogenes

    Остра ревматична трескаОстър гломерулонефрит
    (ARF)(AGN)
  • Полиартрит
  • Хематурия
  • треска
  • Протеинурия
  • (Пан) кардит
  • хипертония
  • Хорея минор

    • Патогенеза: комплекси антиген-антитела, които водят до a
    Активиране на оловен комплемент.
    Бактериите вече не могат да бъдат открити.

    Диагноза - S.pyogenes

  • Инфекции
    • Мазки, евентуално кръвни култури
  • Вторични заболявания
    • Откриване на антитела (ASL, анти ДНКаза)

    Инфекциите със стрептококи А трябва да се лекуват достатъчно дълго, в достатъчно високи дози и да се лекуват правилно, за да се предотвратят вторични заболявания. Графиката показва, че пренебрегваната терапия и неуспешната терапия водят до значително по-висока честота на ревматична треска.

    Група B ß-хемолитични стрептококи
    S. agalactiae


    - Поява предимно при животни
    - при хората ректално, вагинално
    - Инфекции главно при новородени
    • перинатално: "ранно начало"
    • вътреболничен: "късно начало"

    Streptococcus agalactiae има В антиген на С веществото. Бактериите са широко разпространени при животните и причиняват "жълтата галт", възпаление на вимето, при кравите.

    При хората те се срещат като колонисти на чревния тракт и вагината. Между 3 и 40% от всички жени (в зависимост от етническия им произход) са вагинално колонизирани. Особеното значение на В стрептококите се крие във възможността за перинатално предаване. Бактериите се предават, когато детето премине през родовия канал и може да доведе до колонизация и инвазивни инфекции.

    Трябва да се наблегне на така наречените ранни инфекции, при които стрептококите се предават по време на процеса на раждане и следователно симптомите на заболяването се проявяват през първите 7 дни от живота. При тази форма децата страдат от сепсис, пневмония и менингит. При инфекцията с „късно начало“, която се появява по-късно, инфекцията с цитонамазка играе най-голяма роля. Менингитът се среща предимно при тези деца.

    Пеницилинът се използва терапевтично. Като превантивна мярка всички бременни жени трябва да са около 35-37 Седмица за колонизация с В стрептококи; особено ако има признаци на възможни усложнения по време на раждане, може да се извърши интрапартал (майката получава пеницилин по време на раждане) или след раждането (само детето получава пеницилин).