Синдром на раздразнените черва: Как диетата FODMAP може да помогне

синдром

Около 15 процента от населението в Германия страда от синдром на раздразнените черва и все повече хора проявяват непоносимост към храна. И двете заболявания се припокриват и подобни оплаквания като коремна болка, газове и подуване на корема. Научните изследвания от последните десет години показват връзка с т.нар еподлежащ на промяна Олиго-, Д.аз и М.онозахариди и Pолиоли (FODMAP), които се срещат естествено в много храни. По принцип погълнатите храни не се считат за причина за синдром на раздразнените черва (IBS). Намалената с FODMAP диета може да намали симптомите на чувствителните хора и да повиши качеството на живот. Редица проучвания показват, че така наречената FODMAP диета може да доведе до значително облекчаване на симптомите при пациенти със синдром на раздразнените черва

Какво означава FODMAP?

FODMAP (съкращение от: ферментиращи олиго-, ди- и монозахариди и полиоли - ферментируеми олиго-, ди- и монозахариди, както и полиоли) означава въглехидрати с къса верига, които могат да влошат симптомите на пациентите със синдром на раздразнените черва .² За съжаление те са в много храни съдържат, включително пшеница, избрани плодове и зеленчуци и в млечни продукти. На пръв поглед избягването на тези храни като част от диетата не е съвсем лесно. Защото, както показва следващата таблица, нашата западна диета е особено богата на олигозахариди като фруктани или монозахаридна фруктоза.

Източник: FODMAP групи с примери за храни според Maissen и Kiss³

Храните FODMAP трудно се усвояват от тънките черва. Те са доста малки, осмотично активни (ефект на изтегляне на вода) и чревните бактерии ферментират бързо. Ако по-големи количества FODMAP попаднат в нашите черва, възможно е да възникнат два ефекта, които отключват или влошават синдрома на раздразненото черво. От една страна, ферментацията води до образуването на газове; от друга страна, осмотичната природа на FODMAP кара водата да попадне в дебелото черво

FODMAP Диета - Възможности и ограничения

Различни проучвания (вж. Бележка под линия 1) вече са доказали ефектите и възможностите на диетата FODMAP при пациенти със синдром на раздразнените черва. Съгласно това, синдромът на раздразненото черво може да бъде намален с около 85 процента и съпътстващите симптоми като подуване на корема, коремна болка или диария. Това става възможно чрез промяна на диетата като част от диетата FODMAP, която намалява както осмотичното налягане, така и развитието на газове в тънките и дебелите черва.

Преди обаче пациентите с IBS да обмислят диетата FODMAP, трябва да се изключат други състояния като цьолиакия, възпалително заболяване на червата, бактериален свръхрастеж на тънките черва и непоносимост.

Диетата FODMAP също има своите граници, тъй като поради объркващите съставки на най-разнообразните храни, прилагането без диетолог е трудно в дългосрочен план. В допълнение, диетата FODMAP няма ефект върху чревната лигавица, която може да бъде засегната от възпаление, особено при пациенти със синдром на раздразнените черва. Тук е необходимо използването на микробиотици, които имат възпалителни ефекти. ⁵

Прилагане на диетата FODMAP в 3 стъпки

На първо място, пациентите със синдром на раздразнените черва трябва да проверят дали имат непоносимост към фруктоза и/или лактоза (H2 дихателен тест), преди да променят диетата си. Ако тук се потвърди отрицателен резултат, пациентът може да продължи да се наслаждава умерено на тези въглехидрати. ⁶

Препоръчително е диетата да се придружава от опитен диетолог. Тъй като липсват конкретни гранични стойности на FODMAP, както и разбираема информация за съдържанието на съответната храна. Освен това има смисъл пациентът със синдром на раздразнените черва да си води хранителен дневник, за да може след това да идентифицира възможни проблемни храни.

    Стъпка - ограничението: В първата стъпка от диетата FODMAP пациентите със синдром на раздразнените черва се нуждаят от обучение за храни с ниско съдържание на FODMAP за период от 6-8 седмици, за да намалят първоначално значително приема си. След този период можете да проверите за първи път дали има някакво подобрение.

Стъпка 2 - Повторна експозиция: В тази стъпка избраните FODMAP се консумират отново по точно планиран начин, за да се тества толерантността на организма към тях. Например, мед може да се добави специално, за да се провери поносимостта към фруктоза. Периодът е променлив и може систематично да се удължава, за да се тестват възможно най-много храни за поносимост и да се осигури трайно хранително разнообразие.

  • Стъпка - поддръжка: В последната стъпка нивата на FODMAP се определят индивидуално за пациента, което също може лесно да се усвои като част от дългосрочната диета. Храната, която причинява симптоми, може да бъде заменена стъпка по стъпка със съвместими варианти. ⁷