Синдром на Кушинг: Изследвания и диагностика

Ако се появят симптоми като лице на пълнолуние, силен багажник и тънки ръце и крака, пациентът трябва да бъде изследван за синдром на Кушинг. Първо лекарят ще попита пациента точно за лекарствата, които наскоро е приемал, за да получи информация за синдрома на Кушинг в резултат на лекарства, съдържащи кортикостероиди (екзогенен синдром на Кушинг).

Кръвни тестове

След това ще бъдат направени различни тестове за откриване на повишени нива на кортизол. Това включва един Тест за инхибиране на дексаметазон: Пациентът приема 2 милиграма глюкокортикоиден хормон дексаметазон в полунощ. На следващата сутрин нивото на кортизол се измерва в кръвта. Приложеният дексаметазон е сигнал за тялото да спре да произвежда CRH и ACTH и следователно няма повече кортизол. Следователно при здрави хора концентрацията на кортизол е по-малка от 2 микрограма на децилитър кръв. При синдрома на Кушинг обаче този механизъм е нарушен, така че стойността на кортизола е повече от 2 микрограма. Този тест обаче може да бъде положителен при някои хора, въпреки че те нямат синдром на Кушинг, напр. ако имате депресия, стрес или след прием на някои лекарства като хапче или антиепилептични лекарства. В допълнение, при синдрома на Кушинг ежедневният ритъм на кортизола се отменя: ниското среднощно ниво на кортизол при здрави хора е значително твърде високо.

Ако тестът за инхибиране на дексаметазон дава положителен резултат, пациентът трябва да събира урина за 24 часа (24-часова урина). Количеството кортизол в тази урина е значително по-високо при синдрома на Кушинг, тъй като много повече кортизол се отделя с урината, отколкото при здрави хора. Друг тест за откриване на повишени нива на кортизол е този Тест за инсулинова хипогликемия.

Ако тези изследвания разкрият повишени нива на кортизол, се използват допълнителни тестове, за да се определи коя форма на синдром на Кушинг е налице. в Дълъг тест за дексаметазон пациентът получава една или повече дози дексаметазон за 2 или повече дни. Ако пациентът има тумор в хипофизната жлеза, който произвежда излишък от АСТН (централна болест на Кушинг), производството на кортизол в организма е частично потиснато след 2 дни. Ако, от друга страна, повишеното ниво на кортизол се причинява от тумор в надбъбречната жлеза, производството на кортизол не се инхибира. По-нататъшните изследвания са определяне на концентрацията на ACTH в кръвта, както и на CRH тест за стимулиране да се прави разлика между различните форми на синдрома на Кушинг.

Образни процедури

Ако лабораторните тестове са установили тумор като причина за повишеното ниво на кортизол, това се изследва по-внимателно, като се използват подходящи образни процедури. Туморът в кората на надбъбречната жлеза се диагностицира с ултразвук, компютърна томография (КТ) или, в редки случаи, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на корема. Ако има тумор в хипофизната жлеза, черепът се изследва с помощта на ядрено-магнитен резонанс. Ако, от друга страна, хипофизната жлеза е без тумор, лекарят търси тумор в друг орган, който е отговорен за повишеното производство на АСТН (паранеопластичен тумор), напр. с помощта на рентгенови лъчи, ултразвук, CT или MRI.

Следващата таблица показва как се променят стойностите на кръвта при различните форми на синдрома на Кушинг:

АКТХ нормален или леко повишен

Синдром на Централен Кушинг: Тумор в хипофизната жлеза или свръхактивен хипоталамус
Паранеопластичен синдром на Кушинг: Производство на ACTH от злокачествен тумор извън хипофизата
Синдром на надбъбречната кушинг: Тумор в надбъбречната кора, която произвежда излишен кортизол