Мелатонин в грозде с червено вино

грозде

Юни 2006 г. - Милански университет

Много новини за хормона на съня мелатонин: Изследователи от университета в Милано откриха защо чаша червено вино вечер е толкова релаксираща. А именно, някои от най-популярните грозде с червено вино съдържат мелатонин в корите си. Няколко седмици по-рано американски учени бяха отдали мелатонина на положителни свойства срещу зимната депресия. И има нови спекулации, че мелатонинът дори може да бъде ценен инструмент в борбата с различни видове рак. Дълго време изследователите са били на мнение, че мелатонинът, известен още като „хормон на реактивното забавяне“, се произвежда изключително в епифизната жлеза на гръбначните животни. Междувременно обаче хормонът е открит и в бактерии, различни едноклетъчни организми, гъбички, някои безгръбначни и редица растения. Основната му функция изглежда е приблизително еднаква при всички организми: тя регулира метаболитните процеси, които следват ритъма ден-нощ. При животните например това е сънят, при растенията, наред с други неща, времето на цъфтежа.

Тъй като мелатонинът, освен хормоналната си функция, действа и като антиоксидант и може да направи вредните свободни радикали безвредни, изследователите отдавна търсят ядливи растения, съдържащи мелатонин. Те вече са удряли злато с различни билки, семена и плодове. Кожите на някои сортове червено грозде също съдържат хормона, показаха сега италиански изследователи от университета в Милано, водени от Марчело Ирити. Съдържанието на мелатонин обаче тук е доста ниско, особено в сравнение с някои лечебни растения: докато жълт кантарион съдържа до четири микрограма мелатонин на грам, например, гроздовите кожи са само една хилядна от микрограма на грам. Независимо от това, Ирити и колегите му смятат, че това количество е достатъчно за укрепващ здравето и успокояващ ефект.

Няколко седмици по-рано американски изследователи установиха, че мелатонинът може да помогне срещу зимната депресия. Те изследваха влиянието на хормона, който обикновено се отделя на тъмно върху дневно-нощния ритъм на своите пациенти при 68 доброволци. Настроението на пациентите, получили малка доза хормон следобед, се подобри значително в хода на проучването. Според учените причината за това е по-добро съответствие между вътрешния часовник на пациента, който е променен от мелатонин, с променените условия на осветеност през зимата.

Мелатонинът във високи дози може дори да бъде ценен инструмент в борбата с различни видове рак. Това е заключението, постигнато от международен екип от изследователи, оценяващ десет проучвания, които се занимават с ефекта на високия прием на хормони върху шансовете за оцеляване на пациенти с рак. Мелатонинът, който обикновено се произвежда в диенцефалона, който освен всичко друго насърчава съня, намалява риска от смърт за пациентите с 34% за една година, според анализа.

Мелатонинът играе роля в различни телесни процеси като сън, настроение, полово съзряване, имунна защита и стареене. В предишни проучвания изследователите също са открили връзка между нивата на хормоните и прогресията на рака. Досега обаче имаше само предположения относно основния механизъм на действие.

Изследванията, които сега са оценени, са публикувани от различни изследователи от Полша и Италия между 1992 и 2003 г. Те включват общо 643 пациенти с тумор, които са приемали мелатонин дневно. Хормонът се използва самостоятелно или в допълнение към химиотерапията. Пациентите са страдали от различни видове рак като рак на белия дроб, кожата, бъбреците или гърдата.

Оценката на всички десет проучвания даде един и същ резултат: приемът на мелатонин намалява риска от смърт за пациентите с 34 процента. Този ефект е показан както при различни количества хормони, така и при различни видове рак. Използваните дози хормони са били много високи от 10 до 40 милиграма дневно. За разлика от това, за лечение на нарушения на съня или изоставане в реактивни двигатели, за които също се използва мелатонин, се прилагат само количества между 1,5 и 5 милиграма. Участниците в десетте проучвания обаче не съобщават за сериозни странични ефекти. Още: Милански университет