Истината за детоксикацията лекува - „В червата няма отпадъчен продукт“

Фокус: Професор Хубер, можете ли да детоксикирате тялото си? Трябва ли да му помогнем да се отърве от замърсителите?

Роман Хубер: Не със здрави хора. Тялото има разумни възможности за детоксикация. Те започват на клетъчно ниво с механизми като така наречената автофагия. Клетката се почиства, така да се каже.

И тогава имаме много отделителни органи, които правят детоксикацията вместо нас. Без бъбреците токсичните вещества биха се натрупвали в тялото, черният дроб свързва токсините с глюкуроновата киселина и ги екскретира чрез жлъчката, през кожата и изпражненията. Обикновено това работи много добре.

Фокус: Въпреки това много хора се подлагат на детоксикация със сокове и специални лечения.

Хубер: Често виждам пациенти, които чувстват, че са хронично отровени с тежки метали. След това те искат лечение с детокс. През повечето време те ми представят ценности, за които осъзнавам, че са измервани с грешни методи и са разтълкувани погрешно.

Тези хора изобщо не са отровени, но са убедени от алтернативни лекари или лекари. Ако някой всъщност е отровен с живак, което за щастие се случва много рядко, помагат само агенти, които свързват метали, така наречените хелатиращи агенти.

Фокус: Глупост ли е да вярваме, че тялото може да бъде прочистено?

Хубер: Така нареченото пречистване е абсолютна мода. Концепцията е много разклатена. Колоноскопията може да ви помогне да видите колко чисто е дебелото черво. Там няма шлака.

Ако сте доброжелателни, най-много бихте могли да посочите така наречените AGEs като отпадъчни продукти - крайни продукти за усъвършенствано гликиране. Това са сложни захари, които възникват в метаболизма, могат да бъдат отложени и след това евентуално да играят роля при атеросклероза и други депозитни заболявания.

Фокус: Помага за лечение?

Хубер: Отслабването и промяната на диетата могат да намалят AGE, но не се нуждаете от детокс. Между другото, елементите на тези са същите като тези, използвани при гладуване. Чрез ограничаване на калориите хората отслабват, кръвното налягане спада и нивата на захарта намаляват.

Тогава гладуването има много общо със самодисциплината и с опита, че тялото също работи, ако например консумирате само нискокалорични течности в продължение на една седмица. Това са укрепващи преживявания, които могат да бъдат положителни и дори здравословни. Но поставянето на мантията на детокс върху всичко това - това е маркетинг.

Фокус: Така че няма прочистване на тялото по време на гладуване?

Хубер: Може би по начин от по-високо ниво. Защото който иска да пости, трябва да влезе в настроение и да бъде отворен за нови физически и психически преживявания. За мнозина това може да бъде стъпка към по-здравословен живот. Но в никакъв случай не е доказано, че гладуването живее по-дълго или по-добре. Особено ако продължавате също толкова нездравословно и след това.

Фокус: Така че не е нужно да гладувате два до три пъти годишно, за да сте здрави?

Хубер: Не, не трябва да правите нищо. Но като лекар съм, разбира се, прагматик. Ако някой ми каже, че това наистина е добре за него, няма какво да се каже срещу него. Това може да е така за отделни лица. Няма обаче доказателства за разпространение, че е необходимо да останете млади дълго време.

Фокус: И обратно, би трябвало да се страхувам, че при гладуване ще отделя много токсини, съхранявани в мазнини и по този начин ще си навредя?

Хубер: Не, ще трябва да отслабнете с 10 до 20 килограма за кратко време и често сте влизали в контакт с големи количества пестициди преди това. Тогава ще забележите, че сте по-зле, защото тези вещества се освобождават от мастната тъкан.

Такива пациенти имаме много рядко, те не бива да постят. В тялото няма напълно изолирани депа, навсякъде има постоянни равновесия. И така мастноразтворимите токсини бавно се екскретират през бъбреците или черния дроб.

Фокус: Защо според вас думата „детокс“ направи кариера?

Хубер: Тук мога само да спекулирам. Мисля, че усещането, че живеем в токсична среда, се отразява добре на хората. Тя може да бъде полезна като изход за стреса, на който сте изложени ежедневно. Приписвате го на околната среда, имате усещането, че отвън идва нещо, което не е добре за вас, и искате да се отървете от него.