Такова е положението в Русия, Китай и Южен Судан

Русия

Русия не е гладна страна. Преди забраната за внос на западни храни богатият и средният бизнес се купуваха в супермаркети, които бяха също толкова добре заредени, колкото в Европа. Менюто на тълпата е традиционно управляемо и се състои от варианти на местни основни храни. В допълнение към хляба и картофите това включва тестени изделия, перлен ечемик и други храни за угояване. Консумацията на захар също е висока. Повече от половината от всички руснаци са с наднормено тегло и страдат от това. В допълнение към ябълките като донори на витамини целогодишно се предлагат само зеле, моркови и краставици, както и цвекло, често от собственото ни отглеждане и мариновани за зимата. Доставчиците на протеини са предимно млечни продукти - не всеки в Русия може да си позволи месо и риба всеки ден. Тъй като руското земеделие произвежда нерентабилно и разстоянията са дълги, руснаците често трябва да отделят същото количество като потребителите в Германия за храна - със значително по-ниски доходи. От чисто статистическа гледна точка, средният потребител трябва да похарчи огромните 40 процента от месечните си приходи за храна. Пенсионери дори повече.

Елке Уиндиш, Москва

Китай

Китай остави проблема с глада напълно от ранните етапи на Народната република през последните години. Въпреки че някои международни организации все още дават нисък процент от недохраненото население, надеждната „Бяла книга за намаляване на бедността“ на китайското правителство бележи края на неадекватните основни услуги през 2011 г. Това съответства на външния вид при пътуване през селски Китай. Най-ниските слоеве от населението също участват във високия растеж поне достатъчно, за да могат да се хранят достатъчно и да си позволят мобилен телефон. Но богатият Китай има нови проблеми: Броят на диабет, свързан с диетата, скочи от един процент през 1980 г. до над 11 процента напоследък. Детското затлъстяване се превръща в сериозна заплаха за здравето в градските райони. Вината е начинът на живот с много сладкиши и посещения за бързо хранене с малко упражнения и много учебен стрес.

Фин Майер-Кукук, Пекин

Южен Судан

Това е глад с известие: Повече от година в Южен Судан, която стана независима само преди 30 месеца, бушува ожесточена гражданска война между двете най-големи племена в страната. Според Световната хранителна програма в момента 2,5 милиона души не знаят как да преживеят Нова година. Полетата лежат на угар в големи части на страната. С настъпването на сухия сезон боевете, прекъснати от дъжда и непроходимите пътища, сега трябва да се разпалят отново. Въпреки всички усилия на западните организации за помощ, ситуацията остава опустошителна: Според Детския фонд на ООН много от около един милион деца, изселени от войната, вече се хранят предимно с корените на водни лилии. Никъде не се вижда край на безсмисленото убийство, което вече е отнело поне 50 000 живота. Има много индикации, че в най-младата държава в света много повече ще трябва да умрат от война и глад, преди правителството и бунтовниците да успеят да сключат мир.