Храна и емоции

хранене

Храна и емоции

От Кристина Хоман, Щутгарт

Болестта на нежеланите хора отрича апетита, изпитният стрес събужда апетита за хапки. Чувствата влияят на хранителното поведение по различни начини, но обратното, храненето също променя емоциите.

„Емоциите и хранителното поведение са тясно свързани“, каза професор д-р. Майкъл Махт от университета във Вюрцбург на конференция на Германското общество по хранене (DGE), секция Баден-Вюртемберг, в Щутгарт. Без тази връзка регулираното хранително поведение не би било възможно. Добре известен пример е стресът, при който проучванията показват, че около половината от хората реагират със загуба на апетит. Интензивните емоции могат да потиснат хранителното поведение, защото са свързани с физиологични реакции, които са несъвместими с приема на храна. Така че силният страх предизвиква поведение за бягство или силният гняв води до агресивност.

Около една трета от населението обаче реагира на стрес с повишен апетит. При тази група „се казва, че храната помага за справяне с негативните чувства“, обясни Махт. Това явление, известно като емоционално хранително поведение, може да се наблюдава и при здрави хора, а не само при пациенти с хранителни разстройства.

Храненето може да промени вкуса, както и апетита. Проучванията в университета във Вюрцбург показват, че участниците в изследването, които са били настроени в тъжно настроение, са с по-лош вкус на шоколад от участниците в добро настроение. Промяната е емоционално конгруентна, декларирана власт. Радостта увеличава готовността за обработка на стимули (като вкус), тъгата води до по-малко обработка на стимула.

Шоколад за душата

Точно както емоциите влияят върху хранителното поведение, яденето също променя емоциите. Тук играят роля различни механизми, каза ораторът. Само осигуряването на енергия има положителен ефект, води до релаксация и изсветляване на настроението. И обратно, намаленото снабдяване с енергия причинява психологически промени като раздразнителност или агресивност.

Освен това приемът на храна променя нивата на невротрансмитери в мозъка. Според хипотезата за серотонина храните, съдържащи въглехидрати, повишават концентрацията на триптофан в мозъка, което също повишава нивата на серотонин. Серотонинът има успокояващо и щастливо настроение. Според някои учени обаче повишаването на серотонина след хранене е твърде малко, за да се постигне промяна в чувствата.

Освен серотонинът, допаминът и ендорфините изглежда играят роля, обясни Махт. Според някои проучвания храните с високо съдържание на протеини повишават нивата на допамин. При ядене на вкусна храна, която обикновено е богата на мазнини и захар, се отделят ендорфини, които увеличават усещането за удоволствие и имат болкоуспокояващ ефект. Изследвания с маймуни, изложени на стрес, показват, че вкусната храна успокоява животните. Фармакологична блокада на опиоидната система обърна този ефект, съобщава Macht.

Емоционалният ефект на храната може да се дължи и на фармакологичен ефект на нейните съставки. Шоколадът не само освобождава ендорфини чрез високото съдържание на мазнини и захар, но също така съдържа еуфоричните вещества фенилетиламин и анандамин, както и стимулиращите вещества теобромин и кофеин.

В допълнение към тези фармакологични ефекти, храната също предизвиква промяна в настроението чрез усещане за миризма и вкус. Вкусната храна насърчава положителните емоции чрез сензорни усещания. "Това е може би най-важният механизъм", каза Махт. Защото тук ефектът започва веднага. Тези реакции са вродени, както показват проучванията с кърмачета. Новородените реагират на захарните разтвори с положителни изражения на лицето, така нареченото „смучене на устните“. „Бебетата намаляват поведението си на плач, когато им се даде нещо сладко, това е много по-ефективно от залъгалката“, казва говорителят. "Именно вкусът на храната регулира негативните емоции."

Това показва и експеримент, проведен от Macht в университета във Вюрцбург. Той постави тестваните в тъжно настроение с филмови клипове и след това им предложи шоколад или вода. Настроението на участниците, получили шоколад, се подобри значително повече от това на субектите, които пият вода. Тестваните са получили само 5 грама шоколад, за да изключат фармакологичните ефекти. Друго проучване, в което Мах е тествал тъмния шоколад срещу млечен шоколад, показва, че вкусовите свойства на шоколада, а не неговите съставки, са отговорни за емоционалния ефект. Въпреки че млечният шоколад има по-ниско съдържание на какао и следователно по-малко еуфорични съставки, той подобри настроението на изпитваните повече от тъмния шоколад. "Така че ефектът е чисто психологически", каза Махт.

Разкриването на връзките между храната и емоциите е интересно не само от научна гледна точка. Констатациите са важни и за лечението на хранителни разстройства като булимия или синдром на преяждане. Тези заболявания, които се характеризират с преяждане, не могат да бъдат лекувани чрез промяна на хранителното поведение, а чрез по-добро регулиране на емоциите.