Дали вегетарианците и веганите са психически по-здрави?

Тео Дингерман
30.12.2019 9:00 ч.

Вегетарианската диета несъмнено има положителен ефект върху много аспекти на метаболизма. Но помага ли и на психиката?/Снимка: Гети Имиджис/Тара Мур

по-здрави

Данните от 2015 г. показват, че по това време около 0,4 до 3,4 процента от американците, 1 до 2 процента от британците и 5 до 10 процента от възрастното население на Германия консумират предимно растителна храна. Тези пропорции напоследък отново са се повишили значително.

Много, но в никакъв случай не всички, човешки епидемиологични и интервенционни проучвания през последните години показват, че диетите на растителна основа имат благоприятни ефекти върху здравето във връзка със затлъстяването, метаболитната дисфункция, диабет тип 2 (T2D) и хроничното възпаление с ниска степен на тежест. Много по-противоречива, тъй като едва ли е добре документирана, е предполагаемата връзка между растителната диета и потенциално положителните ефекти върху психичното здраве и когнитивните функции. За да може да се отговори на тези въпроси, са необходими изследвания с контролирана намеса, които все още се разглеждат като златен стандарт за оценка на причинно-следствената връзка. Те обаче все повече се изместват от изследвания на асоциации със съмнително качество.

Учените от Клиниката по неврология към Института „Макс Планк“ за човешки когнитивни и мозъчни науки в Лайпциг, Берлинското училище за ум и мозък към Университета Хумболт в Берлин и Берлинското Шарите наскоро възприеха научно рационален подход. Нейната работа „Ефектите на растителната диета върху тялото и мозъка: систематичен преглед“ е публикувана в списание Translational Psychiatry.

Рецензията на учените от Evelyn Medawar от Института на Макс Планк за човешки когнитивни и мозъчни науки в Лайпциг се основава на 32 избрани публикации. Те стигнаха до следните заключения: Добре доказано е, че растителната диета има положителен ефект върху общия метаболизъм на здрави и болни хора. Такова твърдо твърдение обаче не може да се направи за ефектите на растителната диета върху когнитивните и психичните процеси. Също така не е ясно дали предполагаемите ефекти на вегетарианската диета върху самата диета, върху някои хранителни вещества, съдържащи се в диетата, върху избягването на някои хранителни вещества за животни или върху други фактори, свързани с вегетарианска/веганска диета.

В отделни проучвания се твърди, че неврологичните функции при емоционален стрес или психични заболявания се влияят от чревната флора и следователно могат да бъдат лечими с помощта на микробни стратегии за намеса. Влиянието на микробиотата върху някои заболявания като затлъстяването се обсъжда отново и отново, от което се извежда, че балансираният чревен микробиом е свързан със здравословното стареене. Дали вегетарианската или веган диета има положителен ефект върху състава на микробиома, все още е силно спекулативно, според новия преглед.

Дори след това проучване голямото неизвестно остава влиянието на вегетарианската/веганска диета върху когнитивните функции. Доколкото знаят авторите, все още няма нито едно проучване, което да документира причинно-следствена връзка между растителното хранене и когнитивните способности на невронално ниво.

Като се има предвид голямото значение на този въпрос, авторите спешно призовават за такива изследвания, също и за да се противопоставят на научната основа на често емоционалната дискусия за причинно-следствените ефекти на диетичните аспекти върху тялото и ума, които са причинени, например, от метаболитни промени или промяна в чревния микробиом.