Защо протестантите нямат папа

„Колко разделения има папата?“ Твърди се, че веднъж подигравателно е попитал съветския диктатор Йозеф Сталин (1879 1953). Ако беше навършил 100 години, диктаторът щеше да получи отговор. Защото папата може да бъде много мощен дори без войници. На Петдесетница 1979 г. Йоан Павел II пътува до Полша, тогавашната му комунистическа родина. Пред голяма тълпа наскоро починалият папа се помоли: "Ела, Свети Душе, и обнови лицето на земята. Тази земя!" Молитвата беше първоначалната искра за мирната революция в Полша. Десет години по-късно Източният блок се срина, дело на Сталин. Замръзналите фронтове от следвоенния период се разтварят.

Представително папство за всички е възможно?

Винаги има предложения, също от протестантска страна, да се установи папа като върховен говорител на християнските църкви. Ако папата беше изключително харизматичен представител на Църквата, който нямаше да повлияе на световната история с нищо друго освен с убедителността на думите си, само няколко други християнски църкви щяха да имат проблем да го разпознаят. Такъв папа би могъл да обедини християните през националните и етническите граници. Само: Не бива да изисква подчинение. Възможно ли е такова изключително представително папство за всички?

Буркхард Вайц

Карол Войтила, който беше избран за папа през 1978 г., се превърна в поп икона по време на неговия мандат. Но в същото време той издава забрани за преподаване, назначава епископи против волята на епархиите, издава противоречиви морални заповеди и постановява небиблейски вярвания за Дева Мария.

Православните християни приемат само няколко от претенциите му за власт, докато протестантите не. Тъй като протестантите и католиците са толкова разделени относно важността на църковната йерархия, те вероятно никога няма да се обединят в една църква. Фактът, че папата може да стане толкова влиятелен като Йоан Павел II, се дължи не само на неговата харизма, но и на изобилието му от власт в неговата църква и отчасти и на дипломатическия етаж.

Папата откровено служи на католическата църква като мощен гарант за нейното единство. Католиците вярват, че самият Исус е създал условията за папството. „Ти си Петър, на тази скала ще построя църквата си“, каза Исус на своя ученик Симон Петър, „ще ти дам ключовете на небесното царство“ (Матей 16:18, е.). Както епископите на Рим, така и католиците, папите са в последователността на Петър, когото Христос назначи за свой заместник. Щеше да им бъде възложено да управляват Църквата вместо Христос.

За протестантите, от друга страна, папата е личност като всички останали, също по въпроси на вярата. Никой свещеник, епископ или папа не може да облекчи човек да се примири с Бог. Пастор може да помогне, ако някой иска да говори за нещо или търси съвет. Но за протестантите пряката връзка между Бог, човека и ближния е на първо място и едва след това идва институцията.

Един папа за всички църкви? Не е немислимо, но не е и необходимо.

Когато Исус казва на апостол Петър, че иска да построи върху него църквата, това според протестантската интерпретация само илюстрира видното положение на Петър в ранното християнство. Това няма нищо общо с епископите на Рим. Петър никога не е бил епископ в Рим, а през първи век там и без това вероятно нямаше епископ. Колеж от владетели вероятно първоначално е ръководил съдбата на римската общност. Апостол Петър е погребан само в Рим.

Католическите богослови твърдят, че в хода на по-нататъшната история нещо се е развило с папството, което е било присъщо на християнството от самото начало. Протестантските теолози, от друга страна, твърдят, че събитията, благоприятстващи появата на папството през първото хилядолетие, не могат да бъдат решаващи днес. Във всеки случай реформационните църкви са критикували властта и институциите от самото начало поради добри библейски причини.

Един папа за всички църкви? Това не е немислимо, но също така не е необходимо. Добре е християните с и християните без папата да се състезават за правилната вяра. Папата напомня на всички християни, че се нуждаят от общи точки за своята вяра. А протестантите ни напомнят, че никой не може да застане между Бог и човека по решаващите въпроси на живота.