Тиреоидит на Хашимото

Тиреоидитът на Хашимото (също Struma lymphomatosa Hashimoto, лимфоцитен тиреоидит) е автоимунно заболяване, описано за първи път през 1912 г. от японския лекар Хакару Хашимото. Тиреоидит на Хашимото е свързан с хронично възпаление на щитовидната жлеза. Обикновено заболяването протича много различно от човек на човек и засяга цялото тяло поради често възникващия хипотиреоидизъм. Отначало симптомите често са толкова леки, че засегнатите не ги забелязват.

Има две форми на заболяването, които са много сходни и поради това се групират под термина тиреоидит на Хашимото. От една страна, е действителният хипертрофичен тиреоидит на Хашимото, чиято клинична картина включва увеличаване на щитовидната жлеза, а от друга страна, атрофичен тиреоидит на Хашимото, който е придружен от намаляване на размера на щитовидната жлеза.

Тиреоидит на Хашимото: симптоми

Фазите на хормонални промени като пубертет, настъпване на менопауза или бременност насърчават появата на тиреоидит на Хашимото. Жените са по-често засегнати от мъжете, най-вече на възраст между 30 и 50 години. Въпреки това, тиреоидит на Хашимото може да се появи и при деца. Освен това генетичната предразположеност и евентуално стрес или вирусни заболявания с тежък ход могат да бъдат причинителите.

Тиреоидитът на Хашимото обикновено започва с началната фаза, известна като Хашитоксикоза, която е придружена от повишено освобождаване на хормони на щитовидната жлеза. Следователно в началото могат да се появят симптоми на свръхактивна щитовидна жлеза като нервност, изпотяване, учестен пулс, нарушения на съня и други. Причината за това е разрушаването на клетките на щитовидната жлеза и произтичащото от това освобождаване на вече готови или съхранявани хормони на щитовидната жлеза. Действителната причина за това заболяване се крие в неправилно функциониране на имунната система с образуването на антитела на щитовидната жлеза, което в продължение на години или дори десетилетия води до хронично възпаление на щитовидната жлеза с разрушаване на нормалната щитовидна тъкан.

Често кратката фаза на хипертиреоидизъм, която обикновено не се забелязва поради лекото си проявление, е последвана от слабо активна щитовидна жлеза, която се увеличава с времето. Симптомите на хипотиреоидизъм включват повишена чувствителност към студа, наддаване на тегло, подуване поради задържане на вода (т.нар. Оток, който се появява главно по лицето, клепачите и крайниците), чувство на натиск в гърлото, депресивно настроение, затруднена концентрация, умора, намалена работоспособност и други. Страдащите от тиреоидит на Хашимото могат да бъдат засегнати и от други автоимунни заболявания. Те включват например захарен диабет тип 1 или разрушаване на надбъбречните жлези.

Тиреоидит на Хашимото: терапия

При пациенти с тиреоидит на Хашимото симптомите обикновено се лекуват, тъй като в момента няма терапия срещу причините или срещу образуването на антитела в имунната система.

Ако засегнатото лице дори забележи началната фаза на хипертиреоидизма, тук може да се даде лекарство, за да се намалят симптомите на свръхактивната щитовидна жлеза (напр. Така наречените бета-блокери). В повечето случаи обаче това не е необходимо. В следващата, за съжаление, предимно доживотна фаза на хипотиреоидизъм, хормоните на щитовидната жлеза, които вече не се произвеждат и поради това липсват, трябва да бъдат заменени. В идеалния случай липсващият хормон (наречен тироксин) може да бъде заменен с таблетка и не е необходимо да се инжектира като други хормони (като инсулин). В резултат на това почти всички засегнати постигат свобода от симптоми, но изцелението в действителния смисъл не е възможно. Може да отнеме няколко месеца, докато хормоналната заместителна терапия бъде съобразена с пациента и неговата клинична картина. Това обикновено е относително лесно да се направи и в отделни случаи определянето на дозата може да отнеме повече време. Ако се намери правилната доза хормон или тироксин, това води до напълно неограничено качество на живот и продължителност на живота. Необходимото количество хормон може да се променя с течение на годините и, наред с други неща, в зависимост от възрастта и телесното тегло.

В момента се обсъжда възможен положителен ефект на селена върху хода на тиреоидита на Хашимото. Все още обаче няма надеждни открития за това, така че допълнителният прием на микроелемента селен обикновено не може да бъде препоръчан.

Хирургично отстраняване на щитовидната жлеза обикновено не е необходимо. Това трябва да се извършва само ако има едновременно съмнение за злокачествени промени в клетките.