Затлъстяването и диабетът могат да бъдат наследени Вие сте това, което са яли родителите ви!

Затлъстяването и диабетът, причинени от диетата, могат да се предадат епигенетично на потомството чрез яйчни клетки и сперматозоиди. Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) в сътрудничество с Центъра на Хелмхолц Мюнхен и Германския център за изследване на диабета (DZD) вече доказаха това. Резултатите са публикувани в списание Nature Genetics.

За своите проучвания екипът използва мишки, които са затлъстели от диета с високо съдържание на мазнини и са развили диабет тип 2. Техните потомци са получени изключително чрез ин витро оплождане (изкуствено осеменяване) от изолирани яйцеклетки и сперматозоиди, така че промените в потомството се предават само чрез тези клетки. Потомството е носено от здрави сурогатни майки. Това позволи на учените да изключат допълнителни фактори като поведение на родителите и влиянието на майката по време на бременност и сучене.

Яйчните клетки и спермата предават информация за метаболизма

„Установено е, че както яйцеклетките, така и сперматозоидите предават епигенетична информация, което води до тежко затлъстяване, особено при женските потомци“, обяснява проф. Йоханес Бекерс, ръководител на изследването. При мъжкото потомство обаче нивото на кръвната захар е по-засегнато, отколкото при женските братя и сестри. Данните също така показват, че - както при хората - приносът на майката за промяната в метаболизма при потомството е по-голям от този на бащата.

Възможно обяснение за бързото разпространение на диабета по света

„Този тип епигенетично наследяване на метаболитно разстройство, придобито от недохранване, може да бъде друга важна причина за драматичното нарастване на разпространението на диабета в световен мащаб от 60-те години насам“, подчертава проф. Мартин Храбе де Анджелис от катедрата по експериментална генетика и инициатор на изследването. Нарастването на диабетиците, наблюдавано в световен мащаб, трудно може да се обясни с промяната в самите гени (ДНК) - увеличението протича твърде бързо за това. Тъй като епигенетичното наследяване, за разлика от генетичното, по принцип е обратимо, тези наблюдения разкриват нови възможности за влияние върху развитието на затлъстяването и диабета, според учените.

Както Жан-Батист Ламарк, така и Чарлз Дарвин, в своите теории за наследствеността и еволюцията, изрично включват възможността чертите и чертите, които родителите придобиват по време на живота си чрез взаимодействие със заобикалящата ги среда, да бъдат предадени на своите потомци. Само в неодарвинистката „Синтетична теория на еволюцията“, която съчетава теориите за селекция от Дарвин и генетиката на Грегор Мендел, наследството на придобитите черти е отхвърлено.

„От гледна точка на основните изследвания, важността на работата се крие във факта, че за първи път беше демонстрирано, че придобитото метаболитно разстройство може да бъде епигенетично наследено от потомството чрез ооцити и сперма - подобно на идеите на Ламарк и Дарвин“, коментира проф. Йоханес Бекерс.

* Епигенетика: За разлика от генетиката, терминът епигенетика се отнася до наследяването на свойства, които не са фиксирани в първичната последователност на ДНК (гените). Досега РНК транскриптите и химическите модификации на хроматина (например върху ДНК или хистоните) се считат за носители на тази епигенетична информация.

Публикация:

Huypens, P. et al. (2016). Епигенетично наследяване на зародиш, индуциран от диетата и инсулинова резистентност, Nature Genetics, DOI: 10.1038/ng.3527