Светлината може да ви помогне да отслабнете: синята слънчева светлина топи мастния слой

Мастните клетки регулират съхраняваното количество чрез слънчева светлина

Слънцето е почитано от човечеството заради своите животворни свойства в продължение на хиляди години. Но фактът, че тяхната светлина влияе и върху съхранението на мазнини в човека, е нов. Съхраняваните от нас зимни мазнини очевидно са реакция на липсата на светлина. Това се доказва от изследователи от университета в Алберта.

Учените установиха, че синята част на слънчевата светлина засяга подкожната ни мастна тъкан. Когато синята светлина проникне в кожата, мастните клетки реагират чрез свиване и намаляване на броя им. За тази реакция е отговорен светлочувствителен пигмент в мастните клетки, който се среща и в ретината. Възможно е мастната тъкан да контролира количеството на съхранение, когато сезоните се сменят.

Бялата мастна тъкан под кожата е най-важното мастно депо при хората и играе централна роля в регулирането на метаболизма на целия организъм. Ако тази мастна тъкан е нарушена във функцията си или в излишък, това може да доведе до затлъстяване или заболявания като диабет и сърдечно-съдови заболявания. В момента учени по целия свят работят по нови методи за противодействие на нарастващото затлъстяване. Напоследък „пластирът против мазнини“ и „хапчето за изгаряне на мазнини“. С осъзнаването, че синята светлина има ефект и върху мастните клетки, вече е на разположение още едно потенциално оръжие в борбата срещу затлъстяването. Резултатите от изследването са публикувани в списание "Scientific Reports".

Откритието беше съвпадение

Първоначално изследователите искаха да разберат дали мастните клетки могат да се преобразуват биотехнологично, така че да произвеждат инсулин, когато са изложени на светлина. „Случайно наблюдавахме реакцията в човешки тъканни клетки при нашите експерименти с отрицателен контрол и тъй като в литературата нямаше нищо, знаехме, че е важно да се изследва допълнително“, обяснява професор Питър Лайт, водещ автор на изследването и директор на Институт по диабет в Алберта, в доклад на Университета на Алберта.

В началото имаше светлина

Лайт спекулира, че този механизъм може да помогне да се определи броят на мастните клетки, които произвеждаме в детството. Според Лайт това откритие един ден може да се превърне във фармакологично или на основата на светлина лечение на затлъстяването и други свързани здравословни проблеми като диабет. Но откритието засега е само първо наблюдение. Понастоящем слънчевата светлина не е безопасен или препоръчителен начин за отслабване. „Например, все още не знаем интензивността и продължителността на светлината, които са необходими за активирането на този път“, съобщава Light.

Мастните клетки като биологичен часовник

Според Light, липидните капчици в мастните клетки стават по-малки и се освобождават от клетката, когато дължините на вълните на синята светлина от слънцето проникнат в кожата ни. „С други думи, нашите клетки не съхраняват толкова много мазнини“, казва Лайт. След няколко дни излагане на синя светлина, формата на подкожните мастни клетки се промени. Съдържащите се в тях мастни капчици стават видимо по-малки и броят им също намалява. Това доведе до значително намаляване на съдържанието на мазнини в клетките.

„Въз основа на тези открития мастните клетки, които съхраняваме близо до кожата си, могат да действат като периферен биологичен часовник“, подозира Светлината.

Подкожната мастна тъкан може да играе по-голяма роля, отколкото се смяташе досега

Светлината описва новото откритие като еволюционен процес, подкрепен от факта, че за разлика от много други бозайници, мазнините ни се разпределят по цялото ни тяло, точно под кожата ни. Може би този процес би могъл по сензорен начин да регулира количеството изгаряне на мазнини в зависимост от времето на годината. „Напълнявате през зимата и после го изгаряте през лятото“, заключава Лайт.

Мазнината може да има връзки с окото

„Не е огромен скок да приемем, че светлината в очите ни и в мастните клетки близо до кожата ни имат същия ефект, когато става въпрос за регулиране на циркадния ни ритъм“, казва Лайт. Той обяснява, че откритият от тях молекулярен път първо се активира от окото, когато е изложен на сините дължини на вълната на слънчева светлина. Наблюденията дадоха много очарователни улики, които ще трябва да бъдат изследвани само в бъдещи проучвания, заключават изследователите. (fp)

Информация за автора и източника

Важно ЗАБЕЛЕЖКА:
Тази статия е само за общи насоки и не трябва да се използва за самодиагностика или самолечение. Той не може да замести посещението при лекар.