SCHATTENBLICK - INTERNATIONAL084 Монголия - Зелените за месоядците, правителството насърчава

IPS-Inter Press Service Deutschland GmbH
Ежедневна услуга на IPS на 7 май 2013 г.

Монголия: Зелените за месоядците - Правителството насърчава балансирана диета

от Мишел Толсън

монголия

Улан Батор, 7 май (IPS) - Чингис Хан знаеше какво означава да оцелееш в трудни времена. Основателят на Монголската империя, която се простирала през по-голямата част от Евразия до 1227 г., и хората му трябвало да вземат това, което природата им предлага. Ако месото стане оскъдно, те нямаха друг избор, освен да се задоволят със "зелените листни неща".

Тези исторически събития днес изглежда са забравени. "Повечето монголи не обичат нито плодове, нито зеленчуци. И земеделието е твърде недопустимо за тях", съобщава Мариса Марковиц, която съветва монголското земеделско министерство по въпросите на храните.

По-малко от един процент от земята се използва за обработка. По този начин монголите следват традицията на своите предци, които са били номади-пастири и се хранят основно със селскостопански животни. Огромни стада пасат и в необятните степи на Централна Азия.

Производството на месо и мляко, което процъфтява по съветско време между 1921 и 1990 г. в Монголия, загива с разпадането на Източния блок. Това също означава край на централно контролираната икономика, която е регулирала производството и разпространението с години напред. Освен това големите пазари за монголски селскостопански продукти изчезнаха. Страната се насочваше към опасна хранителна ситуация.

Според проучване на глобално активната организация за подпомагане „Mercy Corps“ през 2009 г. не е била осигурена храна за една трета от семействата в столицата Улан Батор и в провинциалните градове. Основните храни са пшеница, месо и ориз, обяснява Марковиц, който цитира доклади на Световната земеделска организация ФАО.


Повече от 30 процента от монголците не ядат зеленчуци

Изследвания на министерството, публикувани през 2008 и 2010 г., показват, че добра трета от трите милиона жители на Монголия не ядат нито плодове, нито зеленчуци. Повечето хора знаят малко за тези храни, защото имат малък достъп до информация за тях. Това засяга главно най-бедната пета от семействата, които трябва да се справят с равностойността на 1,25 щатски долара на ден.

Дори тези с минимален месечен доход от около $ 100 трудно могат да си позволят скъпи плодове и зеленчуци. По-специално пролетта е труден период, тъй като държавните хранителни магазини са празни и цените скачат нагоре. Тогава плодовете от морски зърнастец, богати на витамин С, струват около три до четири долара за килограм, морковите - два долара, а доматите - почти четири долара. Освен това липсват магазини за събиране на реколтата в селските райони и неформалните селища.

Според програмата на ООН за развитие ПРООН индексът на бедност в столицата Улан Батор е 23,4 процента. Повече от половината от един милион жители на града живеят в неформални селища или бедни квартали. Според статистиката на Министерството на земеделието, една пета от всички монголски деца на възраст под пет години са изостанали в растежа.

Експертите по храните също са загрижени от екстремното опустиняване, причинено от увеличаването на стадата от 20 милиона глави добитък между 1999 и 2007 година. Основата беше въвеждането на пазарна хранителна система. Пред това тревожно развитие наскоро страната започна постепенно да възстановява своя селскостопански сектор.

В северозападния квартал Сонгино Хайрхан в Улан Батор, където традиционни юрти, заобиколени от дървени огради, са наредени пред заснежени планини, зеленчуци се отглеждат в малка ферма в оранжерии. На открито растат храсти, носещи плодове от морски зърнастец с оранжев цвят. Там е седалището на Асоциацията на монголските селянки (MWFA), която насърчава отглеждането на плодове и зеленчуци от бедни семейства във всички 21 провинции на страната.

Студеният и сух климат, в който полетата се отглеждат от царевица до септември, е идеален за картофи, ряпа, зеле, моркови, лук и репички, които могат да се съхраняват през дългите зимни месеци с температури до минус 40 градуса Мога.


Зеленчукопроизводството е слабо развито

Според проучване на Mercy Corps само шест процента от монголците отглеждат собствени зеленчуци, въпреки че 40 процента имат достъп до земя. Малкото зеленчукови фермери засаждат само за собствени нужди и не продават реколтата нататък.

Координаторът на проекта Марковиц обяснява, че неправителствената организация вече е приближила 4500 семейства до по-питателна диета и защита на природните ресурси. MWFA подкрепя зеленчуковите градини като възможен начин за печелене на семейни доходи. Курсовете за готвене и консервиране на зеленчуци също са в програмата.

Организацията се надява, че това ще направи страната по-малко зависима от вноса от Русия и Китай. Тези продукти винаги заливат вътрешния пазар в студения сезон между октомври и април. За да стимулира вътрешното производство, монголското правителство вече е наложило мита върху вноса на руска пшеница, която преди е струвала по-малко от вътрешното производство.

Остава да се види дали плодовете и зеленчуците от морски зърнастец могат да накарат монголите да променят диетата си. В края на краищата в Улан Батор вече има повече от 20 вегетариански ресторанта. (Край/IPS/ck/2013)


Наляво:

http://gafspfund.org/sites/gafspfund.org/files/Documents/Mongolia_8_of_9_Consultations_Brief_Agriculture_Plan_NFSP.pdf
http://asiafoundation.org/publications/pdf/390
http://www.ipsnews.net/2013/05/building-an-agricultural-empire/

Източник:
Ежедневна услуга на IPS на 7 май 2013 г.
Пресслужба IPS-Inter Deutschland GmbH
Мариенщрасе 19/20, 10117 Берлин
Телефон: 030/54 81 45 31, факс: 030/54 82 26 25
Имейл: [email protected]
Интернет: www.ipsnews.de

публикувано в Schattenblick на 9 май 2013 г.