Ритуксимаб

Ритуксимаб е моноклонално антитяло, което разпознава протеин, наречен CD20 на повърхността на В лимфоцитите, свързва се с него и по този начин убива клетката. Biological има широк спектър от показания в онкологията и ревматологията, като лечение на хронична лимфна левкемия и ревматоиден артрит.

приложение

Лекарствата, съдържащи активната съставка ритуксимаб, се използват главно за лечение на автоимунни заболявания и някои видове рак. При някои В-клетъчни злокачествени заболявания ритуксимаб може да предизвика висока степен на отговор и дългосрочни ремисии.

Показанията му като монотерапия са:

Неходжкинов лимфом
Хронична лимфоцитна левкемия
Ревматоиден артрит
умерен до тежък пемфигус вулгарис (PV)

В комбинация с химиотерапия, приложението на ритуксимаб е показано за:

Първоначално лечение на стадий III - IV фоликуларен лимфом
CD20-позитивен дифузен голям В-клетъчен неходжкинов лимфом

Съвети

Пълното оборудване за реанимация трябва да бъде лесно достъпно. Трябва да се проверят етикетите на продуктите, за да се гарантира, че пациентът получава правилната лекарствена форма (интравенозна или подкожна лекарствена форма) и сила, както е предписано.

фармакология

Фармакодинамика (ефект)

Ритуксимаб се свързва с повърхностен протеин, така наречения CD20 антиген, който се експресира на повърхността на В-клетките и В-клетъчните лимфоми. CD20 присъства в> 95% от всички клетки на неходжкинов лимфом от В-клетъчен тип.

Ефектът на ритуксимаб произтича от

директно иницииране на сигнални пътища,
неговата комплемент-зависима клетъчна цитотоксичност и
неговата антитяло-зависима клетъчна цитотоксичност.

Кой от тези механизми е отговорен за клиничния отговор на лечението с ритуксимаб, остава неясно.

Тъй като стволовите клетки не експресират никакъв CD20 антиген в костния мозък, те не се разрушават от активното вещество.

Фармакокинетика

Абсорбцията на ритуксимаб е бавна след подкожно приложение и достига максимална плазмена концентрация след около 3 дни.

Абсолютната бионаличност се оценява на 71%.

Средният терминален полуживот след подкожно инжектиране се дава като 29,7 дни (индивидуално много различни).

дозировка

Препоръките за дозиране на ритуксимаб се различават в зависимост от показанията и могат да бъдат намерени в съответната информация за продукта.

Премедикация

Премедикацията трябва винаги да се извършва преди всяка употреба на ритуксимаб и в двете дозирани форми. Трябва да се използва като аналгетик/антипиретик z. Б. Парацетамол и като антихистамин z. Б. Дифенхидрамин може да се прилага.

Глюкокортикоидите трябва да се използват, когато ритуксимаб не се използва в комбинация с химиотерапия за лечение на неходжкинов лимфом или хронична лимфоцитна левкемия, която съдържа глюкокортикоид.

Лекарства за профилактика за интравенозно приложение

Намаляване на риска от синдром на туморен лизис:

При пациенти с хронична лимфоцитна левкемия 48 часа преди началото на лечението се препоръчва профилактика с адекватна хидратация и приложение на урикостатични средства.

Намаляване на честотата и тежестта на острите инфузионни реакции и/или синдром на освобождаване на цитокини:

При пациенти с хронична лимфоцитна левкемия, които имат брой на лимфоцитите> 25 х 109/l, се препоръчва интравенозно приложение на 100 mg преднизон/преднизолон малко преди инфузията на ритуксимаб.

Намаляване на честотата и тежестта на свързаните с инфузията реакции:

Пациентите с ревматоиден артрит, грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Вегенер) или микроскопичен полиангиит трябва да получават 100 mg интравенозно метилпреднизолон по време на ремисия на заболяването или пемфигус вулгарис, който трябва да бъде спрян 30 минути преди инфузията на ритуксимаб.

При пациенти с грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Вегенер) или микроскопичен полиангиит, преди първата инфузия на ритуксимаб, метилпреднизолон се препоръчва да се прилага интравенозно в продължение на три дни в доза от 1000 mg на ден (последната доза метилпреднизолон може да бъде в същия ден като първа инфузия на ритуксимаб). След това трябва да се прилага перорално преднизон 1 mg/kg/ден по време и след 4-седмичната индукционна терапия с ритуксимаб (макс. 80 mg/ден), която трябва постепенно да се прекрати възможно най-скоро в зависимост от клиничната необходимост.

Профилактика срещу пневмония Pneumocystis jirovecii:

При пациенти с грануломатоза с полиангиит (грануломатоза на Вегенер), микроскопичен полиангиит или пемфигус вулгарис се препоръчва профилактика по местни клинични препоръки по време и след лечение с ритуксимаб, ако е необходимо.

Странични ефекти

Следните нежелани реакции са много чести по време на лечение с ритуксимаб:

Бактериални и вирусни инфекции
Нарушения на кръвта и лимфната система
Реакции, свързани с инфузията
Ангиоедем
гадене
Пруритус, екзантема, алопеция
Треска, студени тръпки, астения, главоболие

Всички други странични ефекти могат да бъдат намерени в информацията за продукта.

Взаимодействия

Антихипертензивните лекарства трябва да бъдат прекратени 12 часа преди употреба, тъй като приложението на ритуксимаб може да доведе до спад на кръвното налягане.
Пациентите с предшестващо сърдечно заболяване или кардиотоксична химиотерапия трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Не се препоръчва едновременна ваксинация с живи вирусни ваксини.

Противопоказание

Ритуксимаб не трябва да се използва при:

Свръхчувствителност към активната съставка
Активни, тежки инфекции (като туберкулоза, сепсис и опортюнистични инфекции)
Пациенти със силно отслабена имунна система

Бременност/кърмене

бременност

Ритуксимаб трябва да се използва при бременни жени само след оценка на съотношението полза/риск. Клас G имуноглобулини могат да преминат плацентарната бариера. Няма обаче достатъчно и добре контролирани данни от проучвания при бременни жени. Преходно изчерпване на В-клетките и лимфоцитопения са съобщени при някои деца, чиито майки са получавали ритуксимаб по време на бременност.

Кърмене

Жените не трябва да кърмят по време на и в продължение на 12 месеца след лечение с ритуксимаб, тъй като майчиният IgG се екскретира в млякото и ритуксимаб е открит в млякото на кърмещите маймуни.

Способност за шофиране

След приложение на ритуксимаб може да се появи замайване и поради това ритуксимаб може да има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това не са провеждани проучвания за ефектите на ритуксимаб върху способността за шофиране и работа с машини.