Разговорник на суахили (суахили)

Стрес: Наблягането винаги е на предпоследната сричка: Стресът тук е маркиран с удебелен тип на подчертаната гласна: Watu wanapika chakula. (Хората готвят храната.) Kisu kinakata matunda. (Ножът реже плодовете.) Mtoto anasoma. (Детето чете.) Лала салама! (Лека нощ!, Буквално: спи спокойно!) Въпросите се наблягат по подобен начин на нашия, чрез повишаване на гласа, задавайки въпроси в края на изречението. Освен това фразата „je“ може да бъде поставена пред изречението. Знакът за ударение тук маркира висок тон, знакът за ударение ^ отбелязва тон, който пада от висок към нисък: Jê, umesoma kitbábû? (Кажете) прочетохте ли книгата? Jê, amerúdî? (Кажи) той/тя се е върнал? Това, че ударението е върху предпоследната сричка, важи и ако една дума е удължена с наставка: nyumba> къща nyumbani> в къщата bustani> градински бустанини в градината caribou! > влизайте!, елате по-близо! каринуни! > влизайте!, елате по-близо! позволявам! > донесете! летени! > носи! -ona> виж -onea> някой, погледни нещо -onana> вижте се, срещнете се -funga> затворете -fungua> отключете, отворете -maliza> quit -malizika> напуснете си 3/36

kisu (нож) - кажи: kißu -sema (говори) - кажи: -ßema asubuhi (сутрин, сутрин) - кажи: aßubuhi safari (пътуване) - кажи: ßafari sukari (захар) - кажи: ßukari Знакът "w" става произнася се като двойно устно "w", както на английски "изчакайте" (да изчакате): watu (хора, хора) watu wawili (двама души) wewe (вие) mwalimu (учител) mwitu (гора) -weka (поставете, седнете, положете) - kuwa (да бъде) kamwe (изобщо, никога, абсолютно не) Героят v се произнася като v в немска ваза или английски глас. viti (столове, фотьойли) mvua (дъжд) mavu (стършел) mvulana (момче) vema (добро, добре [наречие]) -vivu (мързелив) -pumbavu (глупав, наивен) -vunja (сълза, счупване, събаряне, събаряне) Символите "th" се произнасят като негласни th, както на английски, така и на "thick". Може да се намери само в чужди думи (предимно от арабски): theluthi (трети), произнася се: the-lu-thi helathini (тридесет), произнася се-la-thi-ni -thamini (оценявам, оценявам, оценявам, оценявам), Кажете: tha-mi-ni theluji (сняг), кажете: the-lu-dschi theolojia (теология), кажете: thi-o-lo-dschi-a 6/36

Сирене - джибини/джибини наденица - компот соседжи соседжи - плодова салата мраба/мираба - салати я матунда/салати за матунда предястия стриди чаза фоа гра ини ла бата хайвер майай я самаки гъби уйога (рядко също ниога или вийога) пастет (направен от сладкиши от самоса) Кнедли салата салати яйца салата салади я майа смесена салата салади я айна мбалимбали птиче салата салади я куку домат салата салади яня майонеза майонези оцет сики масло мафута маринована краставица матанго я сики аншоа дага мичи самбуса супа, супа, супа, супа, супи, супа, супа супу я/за махарагве, супу я/за махараж грахова супа супу я/за кунде рибна супа супу я/за самаки зеленчукова супа супу я/за мбога пилешка супа супу я/за куку супа от карфиол, карфиолова супа, картофена супа супу я/за куифолиф супу я/за виази супа от раци супу я/за каа супа от леща супу я/за денгу супа от юфка супу я/за тамби супа от орех супу я/за микия я нг омб u ya/za mchele доматена супа supu ya/za nyanya лучена супа supu ya/za vitunguu 15/36

Зеленчуци mboga/mboga картофи, сладки картофи mbatata/mibatata, kiazi/viazi карфиол kauliflaua/kauliflaua, колифлаува боб, зелен фасул, зелен фасул pl.: Kunde mbichi (Sg. ще бъде харагве, хараги) патладжан, патладжан, патладжан biringanya/mabiringanya, biringani/mabiringani grah njegere/njegere, mbaazi/mbaazi краставица танго/матанго моркови кароти/кароти чесън saumu/saumu тиква, kitogauhuku kaumu/koumulu праз Maboga, праз liki/liki царевица в кочана gunzi la mhindi индийски) мандарина chenza/machenza (bantu) манго embe/embe, embe/maemba (bantu) пъпеш, особено диня tikiti/matikiti (bantu) ядка, ядро kokwa/kokwa (bantu ) Грейпфрут балунги/мапалунги (персийски) папая папай/мапапай (испански> английски> индийски) слива пламу/пламу (английски), замбарау/замбарау (яванска слива, малайски> португалски) плодове от волно сърце, плодове от говеждо сърце, плодове от анон (Индийски) O асортимент, оранжево грозде chungwa/machungwa (bantu), грозде zabibu/mazabibu, zabibu/zabibu (арабски) 19/36

maji ya machungwa bia/bia pombe/pombe pombe ya mtama pombe ya uwele pombe ya ulezi pombe ya mahindi pombe ya muhogo divai/divai divai nyekundu divai nyeupe tembo/tembo gongamagi/gongo moshi/kon ya moshi, pombe lika/lika dafu/madafu портокалов сок бира самостоятелно приготвена бира просо бира (от сорго просо) просо бира (от penisetum просо) просо бира (от елеусин просо) царевична бира маниока бира (най-евтино) вино червено вино бяло вино палмово вино (да, слонът също се нарича така) самозабранен шнапс самодестилиран шнапс [ос.: дим, бира от ракия, шнапс ром ликьор пиене на кокосови животни насекоми вадуду насекомо мдуду/вадуду, дуду/мадуду малко насекомо кидуду/видду кафяв мравка сиафу/сиафу червена мравка сангара/сангарагаза черна анта сангара, бяла мравка mchwa/michwa, mchwa/mchwa крилат термит, домашни птици. бяла мравка kumbikumbi/kumbikumbi Made, ларва buu/mabuu Made, пясъчна бълха funza/funza гъсеница, ларва, Engerling (също: коприва) кивави/viwavi пчела nyuki/nyuki fly nzi/nzi, inzi/inzi, inzi/mainzi 21/36

Цеце лети ndorobo/ndorobo, chafuo/chafuo комар, gelse mbo/mbo молещ се богомол vunjajungu/vunjajungu скакалец panzi/panzi, parare/parare скакалец nzige/nzige пеперуда nzigunzigu/nzigunzigu, също kipobeo/fito vipo/fito kipobeo/fipto chawa/chawa bug kunguni/kunguni tick kupe/kupe, kupe/makupe, вид кърлеж (чието ухапване предизвиква треска) папаси/папаси хлебарка менде/менде скорпион nge/nge spider buibui/buibui милипед (цилиндричен, безвреден) jongoo jongoo, Ухапване отровен) tandu/tandu reptile snake nyoka/nyoka Kobra swila/swila Giant snake, Boa chatu/chatu sea snake swila bahari/swila bahari blindworm ndumakuwili/ndumakuwili lizard mjusi/mijusinya mjusi/mijusi kawonga/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron nikwaw kaongata/waron kakovgata kenge крокодил mamba/mamba, ngwena/ngwena костенурка кобе/makobe морска костенурка kasa/kasa птици ndege птица, самолет ndege/ndege Осми: Птиците, както всички животни, са класифицирани като клас 1/2 (клас на хора и живи същества), самолетите остават в клас двойка 9/10: Птицата лети: ndege anaruka Птиците летят: ndege wanaruka 22/36

Самолетът лети: ndege inaruka Самолетите летят: ndege zinaruka орел тай/тай морски орел furukombe/furukombe сокол вид kipanga/vipanga falcon, osprey koho/koho лешояд, ястреб kengewa/kengewa ястреб, пилешки ястреб, Milanhab mwezi/mw/коси змия ястреб хадживале/хадживале фламинго герой/герой тип гарван кунгуру/кунгуру кукувица дудумизи/дудумизи марабу конготи/маконготи чайка шакве/шакве папагал касуку/касуку, duraalyyiine/nasuku, duraaljangiagagagagagagaga Секретар (= видове птици) kitaroharo/vitaroharo кълвач гогота/гогота, гонгонола/гонгонола врабче, врабче завариди/завариди щъркел, чапла, кран коронго/коронго щраус мбуни/мбуни гълъб (отглеждан в гълъбарник) njiwa/hjiwa гълъб (дива) Пъдпъдък, яребица kwale/kwale тъкач птица ката dole/ката dole домашни любимци говеда ng ombe/ng ombe крава ng ombe jike/ng ombe (ma) jike крава, която вече се е отелла mbuguma/mbuguma bull ng ombe du me/ng ombe (ma) dume, fahali/fahali, fahali/mafahali ox ng ombe maksai/ng ombe maksai tele ndama/ndama goat mbuzi/mbuzi mother goat mbuzi jike/mbuzi (ma) jike billy goat mbuzi dume/mbuzi (ma) dume, beberu/mabeberu 23/36

Овце конду/конду еу конду джик/конду (ма) джик овнешко конду думе/конду (ма) думе пиле куку/куку кокошка коо ла куку/макоо я куку кокошка, която не снася яйца кивето/вивето петел jogoo/majogoo, jimbi/majimbi мацка kifaranga/vifaranga патица гъска пуйка bata/bata bata bukini/bata bukini bata mzinga/bata mzinga метеорологично време hali ya hewa (буквално: състояние на въздуха) прогноза за времето utabiri wa hewa air hewa/hewa water maji (вече е множествено число) дъжд mvua/mvua мъгла ukungu hoar frost, frost sakitu/sakitu, jalidi/jalidi dew umande cold baridi/baridi heat joto/joto snow theluji (араб.) лед barafu/barafu (персийски) вятър upepo облак wingu/mawingu мълния umeme гръм, гръмотевична буря/ngurumo sun jua/majua Времето е хубаво. Hali ya hewa ni nzuri Днес е много студено. Лео куна бариди сана. Утре ще е много горещо. Kesho itakuwa joto sana. Вали. Инаниеша. Mvua inanyesha. Изсветлява. Кунамвека. Има гръм. Kunapiga ngurumo. Слънцето пече. Джуа (ни) кали. Слънцето грее. Джуа линавака. Вятърът е много силен. Upepo unavuma sana. Днес е 31 градуса. Leo kuna digrii 31 (thelathini na moja). Да отидем в сенките! Twende kivulini! 24/36

полиомиелит> полиомиелит (полоимиелит) etekuwangu> варицела (варицела, варицела) ndui> едра шарка (едра шарка, вариола) tumbo la kuhara (бук.: корем на отделянето)> диария (диария) aifodi (англ.), homa ya tumbo (лит. .: Треска на корема)> Тиф (коремен тиф) kipindupindu> Холера (холера) kidingapopo> Треска на денга (денга) kikohozi> Кашлица (кашлица, кашлица) nimonia (английски), пневмония (пневмония) kichomi cha mapafu (осветление: възпаление) на белите дробове)> Pneumonia tibii (англ.)> Туберкулоза (туберкулоза, туберкулоза) kifua kikuu (осветена: голяма гърда)> Консумация (туберкулоза) Допълнителни термини (maneno mengine): upofu> слепота kipofu/vipofu> сляп (r) uziwi > Глухота kiziwi/viziwi> Dove (r) ulemavu, upoozaji> Paralysis mtu aliyepooza> Парализиран homa ya manjano> жълта треска kichomi> възпаление kichomi ch kibole> Appendicitis kuchomwau kikuu kikuu puu> Sunburn kupigwa na jifumua > Туберкулоза kifaduru> коклюш sumu/sumu> Poison kupata sumu> отравяне kizunguzungu> виене на свят kifafa> епилепсия kichaa/vichaa> лудост wazimu> лудост медицина и медицина dawa/dawa, dawa/madawa> лекарства, лекарства (традиционна и конвенционална медицина) dawa ya maumivu> Болкоуспокояващи, Analgesicum 26/36

Симптоми (далили) Нина хома. Имам треска. Кичва чангу кинаниванга. Аз имам главоболие. (Буквално: главата ме боли (също: порязва, пробожда) ме.) Ninasikia maumvi makali kichwani. Имам лошо главоболие. (Буквално: Чувам силни болки в главата.) Moyo wangu unaniuma. Сърцето ме боли (също: хапе). Jina langu linaniuma. Боли ме зъбът. Macho yangu yananiuma. Болят ме очите. Nimeumwa na nyoka. Ухапа ме змия. Mguu wangu umevunjika. Кракът ми е счупен. Нилиангука. Паднах. Нинахариша. Имам диария. Чоо чанг ни ча маджимаджи. Столът ми е воднист. Ниметапика. Натапика сана. Повърнах. Повръщам често. Нимешамбулива на чуй. Бях нападнат от леопард. Имевимба хапа. Тук е подуто. Napata upele. 29/36

Имам обрив. Нина uvimbe kwenye kinena. Имам подути слабини. (Буквално: имам подуване на слабините.) Nina matatizo ya kupuma. Имам затруднения с дишането. (Буквално: Имам проблеми с дишането.) Очи (мачо) miwani/miwani> очила kioo cha miwani/vioo vya miwani> очила miwani ya jua/miwani za jua> слънчеви очила Miwani yangu imevunjika> очилата ми са счупени Unaweza kutengeneza miwani yangu ? > Можете ли да поправите очилата ми? Siwezi kuona mbali. > Аз съм късоглед (буквално: не виждам). Siwezi kuona caribou. > Далновиден съм (буквално: не виждам отблизо). Части на тялото и органи Sehemu za mwili na viungo глава> kichwa/vichwa face> uso/nyuso мозък> ubongo/mbongo череп (череп)> fuvu/mafuvu, fuu/mafuu чело> paji la uso/mapaji ya uso eye> jicho. Macho > nyusi/nyusi клепач> ukope/kope ухо> sikio/masikio ушен канал> mfereji wa sikio/mifereji ya sikio нос> pua/pua ноздра> tundu la pua/matundu ya pua буза, буза> shavu/mashavu устна, уста> mdomo/мидомо уста, гърло> kinywa/vinywa език> ulimi/ndimi зъб> jino/meno chin> kidevu/videvu гърло, шия, тил> shingo/shingo grlo, ларинкс, гърло> koo/makoo 30/36

Задни части> kikalio/vikalio седалище, анус, анус> mkundu/mikundu (вулгарни) задни части> tako/matako крайник, фалос> uume (бук.: Мъжественост), mboo/mboo (вулгарни) тестиси, тестиси> pumbu/mapumbu тестиси (чувал ), Скротум> kende/makende glans, glans> kichwa/vichwa (lit.: Глава) vulva> uke (lit.: Женственост) обвивка (анатом.)> Kuma, uo (lit.: Futeral), podo (lit.: Quiver) клитор> kinembe, кисими срамни косми> vuzi/mavuzi крак, крак, бедро> mguu/miguu коляно> goti/magoti глезен, глезен> kifundo cha mguu/vifundo vya mguu toe> kidole cha mguu/vidole vya mguermini --- maneno ya udugu baba/mababa, baba/baba племенница, племенник = деца на сестрата (децата на брат се наричат свои собствени mtoto/watoto) 33/36