Вестник Саутгерман

Актуални новини в Süddeutsche Zeitung

Табло

икономика

Мюнхен

Култура

общество

Знание

Путин и власт: руска RPG

Новият президент на Русия вероятно ще се казва Дмитрий Медведев, докато Владимир Путин ще се задоволи с поста на правителствен ръководител при него. Плодовете и бедите на Русия все още зависят от Путин.

Ако „Операция„ Запазване на властта “беше филм, критиците ще трябва да го разкъсат. Промените в темпото са твърде непостоянни, сюжетът твърде неправдоподобен и объркващ. „Операция„ Запазване на властта “не е филм, а политическа реалност в Русия.

Отваряне на снимката в нова страница

Силови игри в Кремъл: настоящият руски президент Путин и неговият престолонаследник Медведев.

Започна преди поне две години, сега е забързан към финала си. Остават да се видят последните сцени, но напрежението вече отшумя. Новият президент на Русия ще бъде Дмитрий Медведев. Той е верен слуга на действащия президент Владимир Путин. Това от своя страна става министър-председател.

Добре познатото разпределение на ролите със сигурност съдържа комедиен потенциал. Прехвърлен във филмовия свят, сякаш миниатюрният Дани ДеВито е избран за всемогъщ бос, а силовият персонаж Робърт Де Ниро е поставен до него като съобразителен асистент.

По-внимателният поглед върху офисите и участващите лица оправдава сравнението. Руската конституция дава на собствениците на Кремъл значителни правомощия. Владимир Путин не се задоволи да се възползва напълно от тях.

След осем години управление цялата власт е съсредоточена в Кремъл. Разделението на властите и федерализмът съществуват само на хартия. Премиерът от своя страна има задачи като организатор и гръмоотвод.

Първо, той трябва да превърне директивите на Кремъл в практическа политика. От друга страна, ако нещо се обърка, това трябва да привлече обществено недоволство. Докато президентът е много уважаван в Русия, репутацията на правителството традиционно оставя много да се желае.

Досега разделението на задачите между двамата участници, които трябва да формират двойното ръководство на Русия, беше също толкова ясно. 42-годишният Медведев служи на Путин в продължение на 17 години с прекъсвания. За разлика от други кандидати за президент, той никога не е заемал по-висока позиция от своя спонсор. Политическата си кариера той дължи изцяло на Путин, на когото беше отдаден в различни функции.

Няма съмнение, че Медведев има победни качества. Той действа предпазливо, избягва крещящи тонове, спечелил си е репутацията на ефективен администратор. Следователно е разбираемо, че либерално настроените руснаци, както и западните политици, посрещнаха номинацията на Медведев с лекота.

Кандидатурата поражда надежда, че Русия сега ще стане по-цивилна и че силата на тайните служби над страната може да спадне. Но тази надежда дори не е остаряла цял ден. Съобщението на Медведев, че ще назначи Путин за ръководител на правителството, след като спечели изборите, ги унищожи.

Путин все още не се е съгласил с предложението на Медведев. Но невъобразимо е бъдещият президент да е действал неразрешено. Путин може да промени решението си. Дотогава обаче важи следното: Президентът иска да стане министър-председател след престоя си в Кремъл.

По-рано се предполагаше, че „национален лидер“ Путин би искал дистанционно да контролира бъдещия президент. Това не би изисквало държавна служба за излизащия шеф на Кремъл. Вече е ясно, че Путин е избрал местен контрол. Ето защо изборът падна върху Медведев.

Той е не само лоялен, но и слаб. Той няма собствени батальони в огромния държавен апарат. Ако експериментът с Медведев се провали, Путин може сам да се върне в Кремъл. След като президентът подаде оставка, правителственият глава поема бизнеса.

Не е изненадващо, че руските политици и политолози хвалят модела, който сега е разкрит като оптимален, логичен и мъдър. Слюноотделянето е постоянен спътник на президентството на Путин и през последните месеци приема отвратителни размери.

Президентът се оставя да бъде воден от култ към лидер, който не иска да се вписва в сивия кабинет на министър-председател. Следователно идеята, че министър-председател Путин може смирено да приема директиви от президента Медведев, е направо гротескна. Във командната верига Путин ще остане там, където е в новия си офис: на върха.

Нищо от това няма нищо общо с духа на руската конституция. Путин, адвокат, се отнася към Основния закон, както адвокатът към ъгъла се отнася към закона. По този начин той се позовава на уж най-доброто благо - стабилността. В путинизма стабилността е вълшебната дума, която трябва да заглуши критиците у нас и в чужбина. В действителност обаче нелепите волта на "Операция за запазване на мощността" разкриват явните недостатъци на системата.

Владимир Путин посвети осем години от живота си на концентриране на властта в Кремъл. Той държеше под контрол враждуващи кланове и принуждаваше големи части от икономиката под кокалчето на държавата. Всъщност така поддържаше спокойствие. Но вместо устойчиви структури, той създаде държава, чието благосъстояние и беда не зависят от различните правомощия и не от президента, а единствено от личността на Путин. Това е руската трагедия.