Приложение IV към Третата директива на ЕС за шофьорска книжка 2006/126/EC - Минимални изисквания за хората, които провеждат практически изпити за шофиране



Приложение IV към Третата директива на ЕС за шофьорски книжки 2006/126/EC

съгласно номер

Минимални изисквания за хора, които се явяват на практически изпити за шофиране

    Необходима квалификация на изпитващи шофьори

    1.1. Лице, което е упълномощено да оценява практическите характеристики на шофиране на кандидат в моторно превозно средство, трябва да притежава необходимите знания и умения, както и необходимото разбиране на предметните области, изброени под номера от 1.2 до 1.6.

1.2. Квалификацията на изпитващ шофьор трябва да му позволява да оцени шофьорските качества на кандидат, който желае да получи свидетелство за управление на МПС от класа, за който се провежда шофьорският изпит.

1.3. Знания и разбиране за управление на превозно средство и оценка:

    теория на поведението при шофиране;

идентифициране на опасности и избягване на произшествия;

познаване на каталога на изискванията за шофьорски изпит;

изискванията за шофьорския изпит;

съответните разпоредби за движение по пътищата, включително съответното законодателство на Общността и националното законодателство и насоки за тълкуване;

теорията и практиката на оценяване;

  • на защитно шофиране.

      • Възможност за внимателно наблюдение, контрол и оценка на цялостното представяне на кандидата, по-специално

    правилното и всеобхватно разпознаване на опасни ситуации;

    точното определяне на причината и вероятния ефект от такива ситуации;

    нивото на фитнес и откриването на грешки;

    последователността и последователността на оценката;

    бързо събиране на информация и филтриране на ключови точки;

    действия напред, идентифициране на потенциални проблеми и разработване на подходящи стратегии за отстраняване;

  • навременна и конструктивна обратна връзка.

    • 1.5. Лични шофьорски умения:

    • Лице, упълномощено да се яви на изпит за правоспособност за категория шофьорска книжка, трябва да може да управлява моторни превозни средства от въпросния тип с постоянно високо ниво на управление.

    1.6. Качество на обслужване:

      Определяне и съобщаване на това, за което кандидатът трябва да бъде подготвен при изпита;

    ясна комуникация, при което съдържанието, стилът и изборът на думи трябва да съответстват на целевата група и да отговарят на въпроси на кандидатите;

  • ясна обратна връзка относно резултата от теста; - Недискриминационно и уважително отношение към всички кандидати.

    • 1.7. Технически и физически познания на превозното средство:

      познаване на технологията на превозното средство, напр. върху кормилното управление, гумите, спирачките, фаровете и светлините, по-специално за мотоциклети и камиони;

    Познания за обезопасяване на товара;

  • Познания по физика на превозното средство като скорост, триене, динамика, енергия.

  • 1.8. Икономичен на гориво и екологичен стил на шофиране.

    • Правила и условия

      2.1. Изпитващ шофьор за шофьорски книжки от клас B

      трябва да притежава шофьорска книжка от клас В най-малко три години;

    трябва да е на възраст най-малко 23 години;

    трябва да са придобили основната квалификация съгласно номер 3 и след това да са завършили осигуряване на качеството и редовните мерки за допълнително обучение съгласно номер 4;

    трябва да са завършили професионално обучение за квалификация от ниво 3 по смисъла на Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. за еквивалент на професионални квалификации между държавите-членки на Европейските общности 1;

  • не може едновременно да работи като търговски инструктор по шофиране в автошкола.

  • 2.2. Шофьор на изпит за шофьорски книжки от другите класове

      трябва да притежава шофьорска книжка от съответния клас или да притежава еквивалентни знания въз основа на подходяща професионална квалификация;

    трябва да са придобили основната квалификация съгласно номер 3 и след това да са завършили осигуряване на качеството и редовните мерки за допълнително обучение съгласно номер 4;

    трябва да е работил като шофьор на изпит за шофьорски книжки от категория В най-малко три години; Спазването на този срок може да бъде отменено, ако изпитващият шофьор може да докаже следното:

      поне пет години шофьорски стаж в съответния клас или

  • теоретичното и практическото доказателство за опит на шофиране от по-високо ниво, отколкото е необходимо за придобиване на свидетелство за управление, което прави съответното изискване излишно;

    • трябва да са завършили професионално обучение за квалификация от ниво 3 по смисъла на Решение 85/368/ЕИО;

  • не може едновременно да работи като търговски инструктор по шофиране в автошкола.

      • 2.3.1. Държавите-членки могат да разрешат на изпитващ шофьор да провежда шофьорски изпити за класове AM, A1, A2 и A, ако е придобил основната квалификация съгласно номер 3 за един от тези класове.

    2.3.2. Държавите-членки могат да разрешат на изпитващ шофьор да провежда шофьорски изпити за класове C1, C, D1 и D, ако е придобил основната квалификация за един от тези класове в съответствие с точка 3.

  • 2.3.3. Държавите-членки могат да разрешат на изпитващ шофьор да провежда шофьорски изпити за класове BE, C1E, CE, D1E и DE, ако е придобил основната квалификация съгласно номер 3 за един от тези класове.

    • Основна квалификация

      3.1.1. Преди дадено лице може да се яви на шофьорски изпити, той или тя трябва да е преминал успешно програма за обучение в съответствие с изискванията на съответната държава-членка, за да придобие квалификацията, описана под номер 1.

  • 3.1.2. Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на определена програма за обучение е свързано с допускане до шофьорски изпити за една или повече категории свидетелства за управление.

      • 3.2.1. Преди да се разреши на човек да се яви на шофьорски изпити, той или тя трябва да демонстрира достатъчно ниво на знания, разбиране, умения и годност по отношение на всички предметни области, изброени под номер 1.

    3.2.2. Държавите-членки прилагат процедура за изпит, при която по педагогически подходящ начин се проверява дали съответното лице има квалификация съгласно номер 1 - по-специално номер 1.4. Тази изпитна процедура трябва да има както теоретичен, така и практически компонент. Компютърно подпомогнати форми на оценяване могат да бъдат разрешени. Подробностите за вида и продължителността на отделните тестове и оценки в рамките на теста са по преценка на съответната държава-членка.

  • 3.2.3. Държавите-членки трябва да определят дали съдържанието на даден тест се отнася до разрешението за полагане на шофьорски изпити за една или повече категории свидетелства за управление.

    • Осигуряване на качеството и редовно обучение

      4.1.1. Държавите-членки трябва да разполагат със системи за осигуряване на качеството, за да гарантират запазването на изискванията за изпитващите шофьори.

    4.1.2. Регламентите за осигуряване на качеството трябва да включват мониторинг на изпитващите шофьори в техните дейности, допълнително обучение, подновяване на свидетелството им, тяхното професионално развитие и редовен преглед на резултатите от шофьорските изпити, които са взели.

    4.1.3. Държавите-членки трябва да гарантират, в рамките на системите за осигуряване на качеството, предвидени в точка 4.1.2, че всеки изпитващ шофьор е обект на ежегодно наблюдение. Държавите-членки трябва също така да гарантират, че всеки изпитващ шофьор се наблюдава по време на извършването на шофьорски изпити веднъж на всеки пет години за минимален общ период от половин ден, така че да могат да се наблюдават няколко шофьорски изпити. Лицето, извършващо наблюдението, трябва да е било одобрено за тази цел от съответната държава-членка.

    4.1.4. Ако изпитващият е упълномощен да полага изпити за шофиране за няколко класа, държавите-членки могат да определят, че изискването за наблюдение за няколко класа е изпълнено чрез наблюдение в един клас.

  • 4.1.5. Дейността по шофьорски изпит трябва да се наблюдава и наблюдава от орган, упълномощен от съответната държава-членка, за да се гарантира правилното и еднакво прилагане на оценката.

    • 4.2. Редовно обучение

      4.2.1. Държавите-членки гарантират, че за да запазят своята сертификация, независимо от броя на класовете, за които са одобрени, изпитващите се подлагат на:

      поне един редовен курс на обучение с продължителност общо четири дни за период от две години

      поддържа и освежава необходимите знания и умения за изпит,

    развиват нови умения, станали необходими за упражняването на професията,

  • гарантира, че изпитващият шофьор продължава да провежда изпитите в съответствие с честни и единни изисквания;

    • редовно допълнително обучение с продължителност общо пет дни за период от пет години

    • развиват и поддържат необходимите практически шофьорски умения.

    4.2.2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изпитващите шофьори, за които е установено, че са сериозно дефектни от приложимата система за качество, получават специфично обучение без забавяне.

    4.2.3. Редовното обучение може да бъде под формата на срещи, уроци, конвенционална или компютърно подпомогната медиация и може да бъде медиирано индивидуално или в групи. Доколкото държавите-членки считат за подходящо, това може да съдържа преразглеждане на изискванията.

    4.2.4. Ако изпитващият шофьор е одобрен да се явява на шофьорски изпити за няколко класа, държавите-членки могат да определят, че изискванията за допълнително обучение на изпитващите шофьори по отношение на няколко класа се изпълняват чрез допълнително обучение в един клас, при условие че са изпълнени изискванията на номер 4.2.5.

  • 4.2.5. Ако изпитващият шофьор не е взел никакви шофьорски изпити за даден клас в рамките на период от 24 месеца, той трябва да премине съответния тест за повторение, преди да му бъде разрешено да полага допълнителни шофьорски изпити в този клас. Повторният тест може да се извърши в рамките на изискването на номер 4.2.1.

    • Придобити права

      5.1. Държавите-членки могат да разрешат на лица, на които е било разрешено да се явяват на изпити за управление непосредствено преди влизането в сила на тези разпоредби, да продължат да се явяват на изпити по управление, дори ако не са получили разрешение в съответствие с общите условия на номер 2 или процедурата за основната квалификация на номер 3.

  • 5.2. Съответните изпитващи шофьори обаче са обект на редовен мониторинг и разпоредбите за осигуряване на качеството от номер 4.