„Всички се нуждаем от терапия“

Според Стасюк те имат германски комплекс: Ярослав (вляво) и Лех Качински

Братята Качински, които управляват Полша, страдат от типично полския комплекс в Германия - поне според автора Анджей Стасюк. В интервю за WELT ONLINE той обяснява защо поляците понякога смятат западната си съседка за отвратителна.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Г-н Stasiuk, тази седмица германският канцлер посещава президента на Полша в неговата резиденция на Балтийско море. Ангела Меркел иска да популяризира европейската си политика. Но германско-полските разговори в огнището в момента са всичко друго, но не и удобни. Защо така?

Анджей Стасюк: Братята Качински въплъщават най-дълбоко заседналите полски страхове и комплекси към германците. Може би е добре, че те са на власт, защото така този проблем излиза на преден план. Вече не говорите из храста, вече няма никаква коректност, няма хубави думи. Качинските са голата, възпалена полска душа, която казва: Ние не вярваме на германците, страхуваме се от тях, те винаги са искали да ни доминират, защото ни презират, дори ако казват обратното. Така че няма смисъл да се обиждаме, че Качински съществуват. Всички ние се нуждаем от дълбока терапия, анализ, германци, поляци и руснаци. Не сме в състояние да говорим помежду си нормално.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Президентът на Полша Лех Качински дори вярва, че германците са на път да предефинират своята роля в историята като роля на жертва.

Стасюк: Изобщо не споделям тази оценка. Качински има типичния за Полша германски комплекс. Той знае, че поляците го имат и го използва за свои цели. Той провежда политика на страх и недоверие. В същото време всичко показва, че самият той е пълен със страх и недоверие. Качински е идеалното въплъщение на полската немска идиосинкразия.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: По време на вашите пътувания за четене сте опознали 60 германски града. Какво означава Германия за вас?

Стасюк: Преди всичко Германия е чужда страна, която познавам много добре. Познавам само Словакия също толкова добре, но проблемът със странността става все по-малко важен там; освен това наистина не можете да приемате сериозно хора, които никога не са започнали, не са спечелили или са загубили прилична война. По-специално за поляците Германия е цяла бездна от значения. Германия е едновременно красива и отвратителна, скучна и завладяваща. Същото се чувствам само когато мисля за собствената си страна.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: И когато мислите за Русия?

Стасюк: Страхувам се от германците и руснаците, презирам едното, колкото и другото, възхищавам се и на двете. Може би полската съдба е да медитира непрестанно върху собственото си място в Европа и света. Да бъдеш поляк означава да живееш в пълна изолация. Да бъдеш поляк означава да бъдеш последният човек на изток от Рейн. Защото за един поляк германците са нещо като добре конструирани машини, роботи; руснаците, от друга страна, са малко като животни. Кварталът на Словакия на юг предлага малко утеха.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Защо пишете книга за Германия точно сега?

Стасюк: Защо не? Пиша и за Албания. Безброй поляци отиват в Германия, за да работят, да изграждат германската икономика, да развиват немска култура, да крадат коли, да се проституират, да пазаруват. Но напоследък има малко добри книги за Германия. Освен това моята история е за литературна „кариера“. Поляците имат фиксирана идея, когато става въпрос за кариера в чужбина, и аз се опитвам да се подиграя на това, представяйки тази кариера като комедия, пълна с грешки.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Ако следвате предпечатка от книгата си, можете да почувствате подигравка и ирония, както и недоверие.

Стасюк: Просто приемам немците сериозно. Отнасям се към тях като към нормални хора. Защо германците да не са обект на подигравки и ирония? Под закрила ли сте? Имахте ли трудно детство? Не могат ли да се изправят на крака след Холокоста? Същото е и с недоверието. Защо трябва да им вярваме във всичко? Нека не бъдем наивни: можете да се доверите на хората, а не на хората или държавите. Но най-вече в тази книга се подигравам на себе си.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Германската държава вярва, че може да възпитава своите мюсюлмански жители да бъдат „добри мюсюлмани“, като същевременно изолира пазара на труда си от Полша и Унгария. Не е ли странно?

Стасюк: Германците никога не са завладявали Турция и в такъв случай имат чиста съвест. Вермахтът никога не е бил в Анадола. Германците очевидно изпитват объркване към славяните: чувството за превъзходство и вина се смесват със суеверен страх от непознатото и дивото. Имах ключово преживяване, когато помогнах на възрастен германец във влака да сложи куфара й на багажника. Тази прекрасна дама ме попита откъде идвам. Когато най-накрая разбра, че съм от Полша, тя ме погледна така, сякаш бе срещнала йети. Това е свързано с нечиста съвест и репресии. Поляците и германците се чувстват много подобни на своите съседи. Има страх, омраза, очарование, презрение и презрение. Терапевтите биха могли да работят върху това в продължение на десетилетия.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Нима германците нямат право да кажат, че са платили достатъчно за вината си?

Стасюк: Германците никога няма да са платили достатъчно. Не в исторически времена. Всъщност Германия е свършила огромна работа, занимавайки се с миналото си. В това Германия (за разлика от Русия например) показа своето величие. Но германската вина има метафизичен характер. А Германия и останалият свят са на загуба пред тази вина. Никой не може да прости тази вина. Това в никакъв случай не е обвинение, далеч съм от това. Може би германците са „избрани“ по определен начин, за да изследват границите на това да бъдат хора. За да не се налага другите да го изживяват сами. Така че може би германците са „избраният народ“ по жесток, абсурден начин. Целият дебат за германското преинтерпретиране на историята или за Ерика Щайнбах, председател на Асоциацията на прокудените, е с оглед на това една-единствена грешка, объркване на категориите. Ако някой се е опитал да запали света, той не може да отиде и да си върне три декара или къща в старата си родина.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Основната грижа на Качински е да разкрият посткомунистически клики. Примирява ли се с миналото? Или лов на вещици?

Стасюк: Сложен бизнес. Това изясняване трябваше да се случи преди десет години, комунистите трябваше да бъдат елиминирани. Но поне хората гласуваха за посткомунистите, включително президентът Квасневски. Няколко години по-късно същите хора (макар и с тънко мнозинство) гласуваха за Качинските. Сега Качински се правят, че са гласували за съвсем различен народ от този, за когото гласува Квасневски. Може би има два полски народа? Във всеки случай ми се струва, че процесът на примиряване с миналото на полското Щази днес е само средство за завладяване и поддържане на властта. В управляващия екип няма големи таланти или личности с профил. Може би затова тя предпочита да изобличава грешките на другите, вместо да подчертава собствените си заслуги. Но един ден този екип ще бъде гласуван отново извън офиса, това е. Не можете да се възползвате от негативни емоции безкрайно. Качинските не са в състояние да предизвикат положителни емоции.

СВЕТОВЕН ОНЛАЙН: Сега дори католическата църква, бившето убежище на свободата, трепери при отварянето на досиетата на ЩАЗИ. Не сте точно смятан за образец католик. Как виждате ситуацията?

Стасюк: Това ще помогне на църквата. Църквата се нуждае от преследване и нападения от време на време. Понякога забравя, че е организация на грешниците, забравя за смирението. От друга страна, бих искал да си представя днешните млади критици на Църквата в периода преди 1989 г., пред трудни решения и тормоз от ЩАЗИ. Подозирам, че половината от тях биха си изпокарали гащите от страх. Любимият ми вестник е католическият краковски Tygodnik Powszechny, Allgemeine Wochenblatt. Със сигурност не преобладаващата тенденция, по-вероятно дисиденти или дори схизматици, но свързана с църквата. Не искам да измивам църквата чисто. Тя трябва да понесе греховете на своя народ. Тогава това наистина е църквата и нейното величие се крие в тази грешност. Така че имаме добро местоположение за църквата, която напоследък е малко надменна и византийска. Но обичам да изповядвам католицизма си, особено когато съм в протестантски райони в Германия.

Анджей Стасюк, роден във Варшава през 1960 г., се смята за най-важният от по-младите съвременни полски автори. През 1986 г. се премества в Чарне, планинско село в Бескидите. Съвсем наскоро беше публикуван „Unterwegs nach Babadag“ (Suhrkamp, Франкфурт/М. 299 стр., 22.80 €).