Неуспешното ми кратко пътуване до Akumal или как успях да загубя GoPro

Тъй като отделих много време за създаването на блога и не отидох на толкова много екскурзии, си помислих, че поне в последния ми ден в Тулум трябва да отида сутринта в Акумал. Няколко пъти съм чувал, че тук можете да плувате с костенурки. Костенурките винаги са ме очаровали. От една страна, те са толкова лежерни на сушата, но под водата са невероятно бързи (ако искате). Така че не исках да го пропусна. Качвам се с автобуса до Бакалар само вечер, поради което все още имам време да направя обиколката през деня.

Докато се подготвям сутрин, зареждам GoPro на лаптопа, за да се уверя, че батерията не е празна. Гледам и видеоклиповете от пътуването ми до сенота предния ден. Те са наистина красиви, защото на видеоклиповете можете да видите как слънчевите лъчи се отразяват от водата и блестящи вълни се хвърлят върху красиво обраслата сенотна стена. Искам да запазя видеоклиповете на лаптопа си след пътуването си днес, затова изключвам GoPro от контакта и се уверявам, че съм събрал всички необходими GoPro прибори.

Предварително прочетох в блогове и чух от доклади на приятели, че не е задължително да включвате обиколка за гледане на костенурки, но че сами можете да намерите костенурките.

По пътя към плажа

Вървя по пътеката, както е описано, след което плащам входната такса на малко съмнително изглеждаща строителна ограда и продължавам пътуването си към плажа. Пътят до там беше супер хубав и в крайна сметка връхната точка на пътуването ми. Наистина исках да направя снимки, така че изрових телефона от раницата си.

Отрезвяващо пристигане

Когато стигна до плажа, се настанявам в района, за който вярвам, че спасителният жилет говори. Изпразвам раницата си и искам да си приготвя GoPro. Няма я! Изведнъж не съм сигурен, че може да съм я оставил в апартамента. Или го сложих в шкафчето, потънал в мисли? Загубих ли я по пътя? Или ми беше откраднато в колективо или на улицата? Сега очакването изчезна от багажа ми. Седя близо до сълзи до изпразнената ми раница на плажа и се примирявам със съдбата си. По някакъв начин успявам да изграждам глупости отново и отново ... В крайна сметка обаче все още се надявам, че просто съм го забравил в апартамента и че всичко е добро, малко щастливо. И ако не ... какъв е смисълът сега, ако съм ядосан зелено-синьо ?! Не си го връщам и аз. Да вървя обратно по пътя няма смисъл за мен, тъй като много други хора вече са минали покрай тях. Ако съм го загубил, 100% от времето някой го е отнел.

За колективо по обратния път плащам само 30 песо. Обратно в апартамента преглеждам нещата си. Камерата не беше там, разбира се. Примирявам се с гаденето си и се опитвам повече да не се ядосвам - все пак пътуването продължава. Донесох си сувенир от Akumal: Странен на вид модел на слънчево изгаряне около татуировката ми.