Първият ми дневник:)

Uiuiui

В момента във фурната ми има мазнинна калорична бомба. нещо от. само при мисълта за това ме прави още по-дебел, отколкото вече съм. печен карфиол. наистина мазнина, гратирана със сос от сирене. Направих го, но това изобщо не ме привлича. но днес вече съгреших.

Започнах добре тази сутрин с ябълково-ванилова каша и руло + две филийки птича мортадела (която накрая е празна - накрая). след това откарах до клиниката за гръден кош в Хайделберг с моя приятел за преглед заради муковисцидозата му. на път за вкъщи спряхме в ikea, защото както беше планирано, ikea трябва да ни готви днес. и тогава нещата се обидиха. Ядях толкова странни панделки с кремообразен зеленчуков сос и филе от пилешки гърди. Имаше и салата, но без дресинг. Забравих тази глупава ядка и нямах повече желание за опашка. добре и след това десерта. парче ябълков щрудел. че е плувал във ванилов сос, остава държавна тайна. така psssssssttttttt.: a143: не казвай на никого. остава сред нас.

добре тогава. у дома огладнях някак, но в същото време бях толкова жаден и пих като камила след пустинята. по време на готвене (мастната високоустойчива карфиол) гладът ми изчезна. слава Богу. и вече си мислех, че ще трябва да атакувам вечерята. сега всъщност съм много доволен. ако трябва да огладнея, ще ям няколко картофа с кварк. има именно встрани.

между другото открих, че когато стъпвам на кантара всеки ден, съм много по-щастлив. но от психологическа гледна точка би трябвало да е лошо. трябва ли да се отдам на усещането за щастлив баланс или не? Така че, докато тежа по-малко, обичам кантара, да, но когато става въпрос за застой, продължавам да вървя на кантара само веднъж седмично. Така че досега бях учтив и не излизах извън деня на претеглянето си. въздишка дали швайни сега седи в кантара? хоризонтално прасе куче?