Концерт в Държавния архив - почерпка в края на годината

Концертът в края на годината с Ева Рейдел и Димитър Иванов в държавния архив на Хесиан беше идеалната кулминация на големия юбилеен сезон на концертите в двореца Марбург.

Според д-р Annegret Wenz-Haubfleisch на поздрава в понеделник вечерта. Асоциацията Marburger Musikfreunde се беше сдобила с истински бонбони за програмата.

Българският цигулар Димитър Иванов, заедно с Ева Рейдел на арфата, зарадва публиката в Хесийския държавен архив. Още от първите бележки нататък в разпродадения Landgrafensaal се разнася приятен, топъл и пълен звук. Арфовите тонове на Ева Райдел, които се редуваха с цигулката на Димитър Иванов във второто движение на соната на Гаетано Доницети, бяха прекрасно ясни. Свиренето на двамата музиканти, при което те се редуваха да поемат мелодията и акомпанимента, илюстрира невероятната многостранност на двата инструмента.

Соната в до минор WoO 23 от най-важния немски виртуоз на цигулка Луис Шпор стана по-енергична. Арфата и цигулката се представиха страхотно, с Ева Рейдел на арфата, за разлика от цигулката на Иванов. С ниски тонове тя даде на високите писти на Иванов здрава основа и освети дълбоките му пасажи с фини, високи фигури.

След солото на Ева Райдел с Фантазия в до минор на Луис Спор, съч. 35, последва известната медитация от операта „Тайланд“ на Жул Масене, която първоначално е написана за солова цигулка с оркестрален акомпанимент. Иванов убеди тук с експресивното си свирене, което дори беше измислено след почивката с Cantabile op.17 за цигулка и арфа от Niccolò Paganini. Първият концертмайстор във Франкфуртския оперен и музеен оркестър наистина остави цигулката си да пее тук. Той игра мощно и в същото време с удивителна лекота.

По време на солото си той зарадва публиката напълно. Аранжиментът на Паганини за „Nel cor più non mi sento“ от 1827 г. се връща към едноименната сория ария от операта „La molinara“ на Джовани Пайсело от 1788 г. Иванов превръща произведението в ария за цигулката си. Меките тонове се смесваха безпроблемно с енергични удари, пръсти прехвърчаха грифа напред-назад. Колкото по-бързи са пасажите, толкова по-забавно изглеждаше Иванов и се усмихваше скромно и въпреки това малко палаво на бурните аплодисменти.

С прекрасни произведения на Фриц Крейслер, Камил Сен Санс и Пабло де Сарасате стана малко по-мелодичен и взаимодействието между арфа и цигулка отново излезе на преден план. Публиката им благодари с дълги аплодисменти за страхотна концертна вечер и беше възнаградена с повторение на соната на Доницети като бис.