Качество на храненето в образованието в ранна детска възраст

Курсова работа 2015 14 страници

Проба за четене

Структура:

4. Стандарти за качество и цели за дневните центрове

5. Диета
5.1 Характеристики на здравословното хранене
5.2 Последици от нездравословна диета

6. Сътрудничество между дневния център, децата и родителите

1. Въведение

Важно е децата да растат здрави. Основно изискване за това е добрата, висококачествена храна. Здравословната диета също е основата за качеството на живот и удовлетворението в по-късен живот и допринася за поддържането на здравето. Въз основа на тези констатации, храненето в заведенията трябва да бъде едновременно вкусно и балансирано. Здравословното хранене не трябва да се ограничава до менюто, а трябва да се живее в общността. Децата искат да бъдат ентусиазирани от своите действия, за да могат да се справят със здравословното хранене. В дневните центрове те придобиват формален опит в работата с храната и се радват да се хранят заедно със своите връстници. Поради споменатите причини следва, че дневните центрове са много важни места за храненето и бъдещото хранително поведение на децата (вж. Schmidt 2014, стр. 6, онлайн).

Индивидуалните мерки като забрана на консумацията на определени храни или „поставяне на диета“ при деца с наднормено тегло не са ефективни. По-скоро има смисъл децата да се научат на здравословно ориентирано и здравословно поведение от ранна възраст и да ги интернализират в развитието на здравословно и приятно хранително поведение (вж. Bosche/Atens-Kahlenberg 2004, стр. 41).

От гореизложеното възниква въпросът: Как може да се приложи и осигури здравословна диета в дневните центрове?

В тази теза глава 2 първо дефинира термините качество, хранене и здраве. Следващата глава предоставя данни и факти. След това са описани стандартите за качество и целите за дневните центрове. Освен това се обсъждат характеристиките на здравословното хранене и последиците от нездравословното хранене. Шестата глава очертава значението на сътрудничеството между родители, деца и институции. Заключението на тази работа е заключението.

2. Дефиниции на термини

В специализираната литература термините управление на качеството, осигуряване на качеството и развитие на качеството често се използват като синоними. Въпреки това, управлението на качеството понякога се определя и като общ термин за думи като осигуряване на качеството или развитие на качеството (вж. Ellermann 2007, стр. 197).

„В разговорно изражение терминът„ качество “описва качеството, стойността или естеството на стока или услуга. Той определя по-подробно вида и полезността на услугата “(Viernickel 2006, стр. 8). Наборът от правила, приложими за индустрията на услугите, която включва и дневни центрове, е ISO (Международна организация за стандартизация) 9000: 2000. Той съдържа, наред с други неща, разпоредби относно организационните структури, процеси или отговорности. Стандартите на ISO обаче са разработени за промишлеността, така че те не съдържат нито педагогически концепции, нито съдържателни описания на педагогическо качество (вж. Vollmer 2012, стр. 345).

Най-важната цел на системата за управление на качеството съгласно ISO 9000 и сл. Е да внедри цикъл за качество в участващите организационни единици, който инициира и продължава непрекъснат процес на усъвършенстване. Въз основа на желанията и изискванията на клиента се предлага и предлага на пазара услуга. Обратната връзка от участниците на пазара предоставя на компанията важна информация за по-нататъшното развитие на управлението на качеството, което от своя страна извежда нови продукти на пазара и по този начин поддържа цикъла на качеството (вж. Esch et.al. 2006, стр. 130). Въпреки това, качеството на образованието в детските заведения в крайна сметка трябва да бъде измерено спрямо критерия за детско развитие (вж. Tietze 1998, стр. 26).

Освен това в литературата има редица различни дефиниции, които определят качеството, например като изпълнение на изискванията за дългосрочно удовлетворение на клиентите, като липса на дефекти в продукта или просто изпълнение на човешките изисквания. DIN EN ISO 8402 определя качеството като съвкупност от характеристики на дадено устройство чрез неговата пригодност да отговаря на определени и прогнозирани изисквания (вж. Hess 2005, стр. 7).

Храненето има за задача да доставя на тялото достатъчно количество енергия, хранителни вещества, витамини и минерали, за да поддържа жизненоважната му функция (вж. Food Lexicon 2014, онлайн).

По-обширна дефиниция го описва като „съвкупността от процесите, чрез които тези вещества се доставят отвън на живия организъм, които са необходими за поддържането на жизнените процеси. Той служи като енергиен източник за всички жизнени явления като мускулна дейност, телесна топлина или транспорт на материали, осигурява материал за изграждане на тялото по време на растежа и създава заместител на веществата, използвани в организма. Основни и основни хранителни вещества са химическите енергийни запаси въглехидрати, протеини и мазнини "(Здравен доклад на страните за 2015 г., онлайн).

„Здравето има процесния характер и според дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) е състояние на пълно, физическо и социално благополучие или благополучие“ (Vollmer 2012, стр. 38).

3. Числа и факти

В новите федерални провинции около 99% от всички деца обядват в дневния център. В Западна Германия, от друга страна, само около 69,1% от децата под тригодишна възраст и около 54,6% от децата над тригодишна възраст участват в обяд. Съотношението обаче варира много силно между Хамбург с около 95,6% и например Баден-Вюртемберг с малко над 30% като (вж. Фондация Бертелсман 2014, Ефективни инвестиции в образованието, стр. 2, онлайн).

В повече от 56% от дневните центрове, участващи в проучването, храната се доставя топла от кетъринг. Само малко по-малко от една трета (32,8%) приготвят ястията на място като прясна и смесена кухня. По-малко популярни са замразените храни (7,7%) и системата за готвене и охлаждане (3,1%). Като цяло изследването стига до заключението, че в дневните центрове напр. u има много месо и няма достатъчно плодове и зеленчуци в менюто и храната е много лоша като цяло. Неспазването на хранителните стандарти в съоръженията се дължи и на факта, че само малко повече от една трета (приблизително 34,1%) от анкетираните дневни центрове заявяват, че се ориентират към външни стандарти за проектиране на хранителните предложения. Прилаганите стандарти са 18,4% от стандарта за качество на DGE за хранене в дневни центрове, 3,9% от концепцията OptimiX, 2,6% от контролния списък на Бремен и 9,2% от други стандарти. От анкетираните институции 36,4% също признават, че не са взели предвид никакви външни стандарти, докато 29,4% не предоставят никаква информация по тази тема (вж. Пак там, стр. 3).

Балансираното хранене на KiTa струва общо около 1,8 милиарда евро годишно, ако се спазват стандартите за качество на DGE. Тази сума надхвърля предишния обем с около 750 милиона. Следователно разходите за здравословен и балансиран обяд биха били четири евро на ден за дете. Понастоящем приносът на родителите е 2,40 евро (вж. Фондация Assmann 2015, онлайн).

Нарастващото нарастване на затлъстяването и наднорменото тегло в Германия, което засяга и децата, е нарастващ проблем. Повече от 50% от възрастните и около 15% от три до седемнадесетгодишни са с наднормено тегло. Като цяло почти 25% от възрастните и повече от всяко двадесето дете или юноша са с наднормено тегло, с тенденция към възход (вж. Германски алианс срещу неинфекциозни болести 2014 г., стр. 1, онлайн). Сериозно последствие за децата, засегнати от затлъстяване, е, че има голяма статистическа вероятност те да придружават проблема си с теглото през целия си живот. От затлъстелите десет до тринадесетгодишни, около 60 до 70% също ще бъдат затлъстели като възрастни (вж. Päffgen 2009, стр. 54).

Проучването KiGGS стига до подобни резултати, според които децата и юношите на възраст 3-17 години са с 15% с наднормено тегло и 6,3% са с наднормено тегло. Прогнозирано за Федерална република Германия, това означава, че около 1,9 милиона млади хора са с наднормено тегло и около 800 000 са със затлъстяване. В сравнение с референтните популации от 80-те и 90-те години, броят на децата и юношите, засегнати от наднормено тегло и затлъстяване, се е увеличил с 50% (вж. Reinehr 2008, стр. 379).

Няма значителни разлики в наднорменото тегло между момчетата и момичетата. Децата, които произхождат от семейства с нисък социален статус и тези с майки с наднормено тегло, имат повишен риск от наднормено тегло или затлъстяване (вж. Федерална статистическа служба 2012, стр. 525, онлайн).