K; rper и връзката му с писането

3.9 Тялото и връзката му с писането

Ecrire, c'est se cacher. (Bachelard)

Да пишеш означава да се скриеш.

Произведенията на авторите, цитирани по-горе, застават на страната на първичното удоволствие, първичната болка и смъртта. Всяка дума действа в близост до „дупката“, която е останала в реалното, т.е. в нейните обозначители. Писателите са постоянно изложени на „тази липса на връзки, това научно-фантастично отчуждение“. Сексът беше единственото нещо, което можеше да бъде изразено с думи за Мерис, "защото времето спря" На нейната възраст (тя беше на тридесет и шест) природата всъщност напомняше „само за собствената смъртност. Любовта означаваше да я забравиш“. В писмена форма за себе си тя се върна в това тяло, което смяташе за безпокойния непознат, причината и мястото на нейното нещастие.

В датската литературна сцена тя се чувстваше като аутсайдер и поради тази и други причини се чувстваше много близка с писателя Меир Арон Голдшмит, който пише за неговото чувство за непринадлежност, отчужденост от датския народ и бездомност. В този случай, както вече споменахме, чуждият език може да постави стремителните чувства на разстояние и да осигури защита. Използването на чужд език означава маскиране на отличителна, съществена черта на собствената идентичност. Таня Бликсен намери свободата да пише своите истории на английски език и зад мъжки псевдоним. Писането като чуждия език придава форма на мита за прераждането. Писателят преживява създаването на своето произведение като самосъздаване чрез автогенеза. Скелетът на текста (заместител на липсващото, собствено тяло), който подрежда пространството и времето, затваря граница между „вътре“ и „отвън“. По този начин се ограничава мястото за представителната дейност и идеята за творение, организирано около тялото на текста. Творбата формира противоотровата, която се държи срещу страха от преследване.

„Новият език“ може да доведе и до „възкресение на плътта“, нова кожа, нова сексуалност. Това ви дава възможност да имате зона за себе си, в която родителите, които не говорят чужд език, не могат да проникнат. Според Джулия Кристева позицията „да бъдеш различен“ може внезапно да се култивира по положителен начин и да се появи като краен резултат от човешката автономия. Не говорим ли хора само при условието, че можем да се разграничим от другите, като им съобщим личното си мнение от тази възприета и приета разлика? В тази нова страна, чрез генезиса на нови думи, анорексичната жена може да намери любов и път към другите. В чужбина тя определено е сигурна, че няма да бъде свързана с кръвен роднина, сестра или дъщеря. Нищо няма да ви напомня за кръвосмешение.