Orthodoxes-Forum.de

Проект на www.orthpedia.de

F - като пост

Re: F - като пост

Принос от Куини »9 декември 2013 г., 18:16

Re: F - като пост

Принос от songul »10 декември 2013 г., 7:23 ч

MariaM написа: Добре, благодаря. Защо всъщност е разрешено да се яде мед, когато той се произвежда от пчели и следователно е животински продукт, подобен на млякото и яйцата. Веганите напр. не яжте мед.

Лично аз нямам нищо против да можете да го ядете, докато постите, защото харесвам например Много приличат на тези гръцки сусамови барове (παστέλι):-) и други! Просто ме интересува как всъщност са възникнали тези разпоредби. Поздрави, М.

Re: F - като пост

Принос от Куини »10 декември 2013 г., 17:37

Започнах да гладувам едва преди 2 месеца, така че това е първият ми период на гладуване. Ако това означава никакво месо и никаква риба, то за мен морски животни (и те са, дори и да се наричат морски дарове). Така че в наши дни не ги ям. Разбира се, всеки трябва да реши сам или със своя свещеник. За мен това би било вид измама, както го правеха католическите монаси, които криеха месото в кнедли (Maultaschen), за да не го види Бог. Ето защо швабите ги наричат Herrgotts Scheißerle.

Чудя се какъв образ имат за Бог. Бог знае и вижда всичко, преди дори да го направим. Е, как някой иска да скрие нещо от него?

Re: F - като пост

Принос от Николай »11 декември 2013, 14:16

Re: F - като пост

Принос от Куини »11.12.2013 г., 15:03

Re: F - като пост

Принос от Насос »16 декември 2013 г., 11:00 ч

Re: F - като пост

Принос от Насос »02.04.2014 г., 21:54

За предстоящия Велик пост бих искал да цитирам от книгата на Василиос Папавасилиу „Размишления за Великия пост - Рефекции на Тридодион“, където той се занимава по-отблизо с любовта, извикана в молитвата на св. Ефрем Сириец:

Господи и господар на живота ми,
не ми давай духа на леност, любопитство, господство и непринуденост.
По-скоро дай на мен, твоя слуга, духа на знанието, на смирението,
на търпение и любов.
Да, Господи, царю мой, дай ми да видя греховете си
и не осъждайте брат ми,
защото те хвалят през вековете. Амин.

И така, сега текстът за любовта:

Най-голямата от добродетелите е любовта. Казват ни, че Бог е любов и ако кажем, че обичаме Бога, а не обичаме своите ближни, тогава сме лъжци (1 Йоан 4:20). Но какво означават християните или какво трябва да имат предвид, когато говорят за любов?

Има четири различни гръцки думи за любов: agape (братска любов), eros (сексуална любов), philia (приятелство) и storge (състрадание). Думата, която често се използва за християнска любов - любов към Бога и любов към ближния - е agape. Останалите три думи обаче могат да бъдат приложени и към християнската любов.

Филия
В Евангелието има интересен пасаж (Йоан 21: 15-17), когато Исус три пъти попита Петър: „Обичаш ли ме?“ а Петър отговаря: "Знаеш, че те обичам." В оригиналния гръцки текст Христос пита „Agapas me?“ Първите два пъти. Третият път той пита „Phileis me?“ Сякаш пита „Наистина ли ме обичаш?“, „Обичаш ли ме като приятел?“ Филия предполага по-близка, по-лична любов от agape и нашата любов към Бог трябва да бъде близка и лична връзка.

Storge
Състраданието е вид любов, която всеки християнин трябва да има. Любовта, която добрият самарянин проявил към ограбената жертва, била състрадание (Лука 10: 25-37). Любовта, проявена към блудния син, била състрадание (Лука 15: 11-32). Състраданието е това, което подтиква сърцата ни да прощаваме и да бъдем състрадателни, помагайки на нуждаещите се. Бог ни заповядва да обичаме враговете си. Любовта към враговете ни не е филия или ерос. Agape и storge са видовете любов, които трябва да показваме на враговете си. Не се очаква да харесваме враговете си, да се радваме на присъствието им или да им се доверяваме. Но ние трябва да проявяваме състрадание и да прощаваме, да бъдем милостиви, да ги виждаме като деца на Бог и следователно също като братя. Именно състраданието прави благотворителността и добротата искрени. Ако помагаме на другите с нежелание или огорчение, тогава всъщност не сме състрадателни.

По този начин духовната битка на Великия пост и християнския живот не е въпрос на избягване на страстите, а на овладяването им. Това правило изисква дисциплина. Тази дисциплина, това господство над страстите, е известно в православната духовност като „безстрастен“ (апатия) и се разглежда като високо ниво на добродетел. Не в смисъл на изтръпване. Свети Исаак Сирийците казва: „Апатея не означава, че човек вече не чувства страстите, а че вече не ги приема“. Апатея е хармонията между тялото и душата. Това е постигането на цялост или чистота.