Електронна книга с радикална демокрация (2017) 978-3-8487-4191-5 - том (2017) - Издание Nomos eLibrary

След публикуването на основната им работа „Хегемония и социалистическа стратегия“ през 1985 г., Ернесто Лаклау и Шантал Муф са считани за най-видните привърженици на една форма на постмарксистко мислене, която се придържа към еманципаторските стремежи на марксизма, без да приемат неговите исторически, философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф се стремят да продължат еманципаторските идеи на марксизма, като радикализират и разширяват процесите на демократизация.

книга

Приносите в този том обясняват последиците и последиците от техните усилия да постигнат това. Авторите на тези приноси политизират концепцията за държавата на Лакло и Муф, тоест те я разбират като бойно поле в конфликт на тълкувания. В очите на Лакло и Муф разбирането как държавата се самоопределя е част от нейното изследване от гледна точка на политиката. Те подчертават, че разбирането им за радикална демокрация наистина отговаря на институциите в днешните западни демокрации. Според тях обаче какво е демокрацията и как тя може да бъде институционализирана, дори не е ясно в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.

Обобщение

След публикуването на основното им произведение „Хегемония и радикална демокрация“ през 1985 г., Ернесто Лаклау и Шантал Муф са считани за най-важните представители на постмарксистката политическа мисъл, която се придържа към еманципаторските претенции на марксизма, без да наследява неговия историко-философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф продължават еманципаторския проект на марксизма в смисъл на радикализация и задълбочаване на процесите на демократизация.

Приносът в тома изяснява държавно-теоретичните последици и последици от този радикален демократичен проект. Както всяка друга концепция, тази на държавата се политизира от Лакло и Муф, т.е. замислена като сцена на борба за смисъл. Начинът, по който се определя държавата, се възприема от тях като част от политически спор. Лаклау и Муф подчертават, че разбирането им за радикалната демокрация се придържа към институциите на днешните западни демокрации. За Лакло и Муф обаче какво е демокрация и как тя може да бъде институционализирана от държавата е предмет на дебат в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.

Резюме

След публикуването на основната им работа „Хегемония и социалистическа стратегия“ през 1985 г., Ернесто Лакло и Шантал Муф са считани за най-видните привърженици на една форма на постмарксистко мислене, която се придържа към еманципаторските стремежи на марксизма, без да приемат неговите исторически, философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф се стремят да продължат еманципаторските идеи на марксизма, като радикализират и разширяват процесите на демократизация.

Приносите в този том обясняват последиците и последиците от техните усилия да постигнат това. Авторите на тези приноси политизират концепцията за държавата на Лакло и Муф, тоест те я разбират като бойно поле в конфликт на тълкувания. В очите на Лакло и Муф разбирането как държавата се самоопределя е част от нейното изследване от гледна точка на политиката. Те подчертават, че разбирането им за радикална демокрация наистина отговаря на институциите в днешните западни демокрации. Според тях обаче какво е демокрацията и как тя може да бъде институционализирана, дори не е ясно в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.

Обобщение

След публикуването на основната им творба „Хегемония и радикална демокрация“ през 1985 г., Ернесто Лаклау и Шантал Муф са най-важните представители на постмарксистката политическа мисъл, която се придържа към еманципаторските претенции на марксизма, без да наследява неговия историко-философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф продължават еманципаторския проект на марксизма в смисъл на радикализация и задълбочаване на процесите на демократизация.

Приносът в тома изяснява държавно-теоретичните последици и последици от този радикален демократичен проект. Както всяка друга концепция, тази на държавата се политизира от Лакло и Муф, т.е. замислена като сцена на борба за смисъл. Как държавата се самоопределя, се разглежда като част от политически спор. Лаклау и Муф подчертават, че разбирането им за радикалната демокрация се придържа към институциите на днешните западни демокрации. За Лакло и Муф обаче какво е демокрация и как тя може да бъде институционализирана от държавата е предмет на дебат в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.

Резюме

След публикуването на основната им работа „Хегемония и социалистическа стратегия“ през 1985 г., Ернесто Лаклау и Шантал Муф са считани за най-видните привърженици на една форма на постмарксистко мислене, която се придържа към еманципаторските стремежи на марксизма, без да приемат неговите исторически, философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф се стремят да продължат еманципаторските идеи на марксизма, като радикализират и разширяват процесите на демократизация.

Приносите в този том обясняват последиците и последиците от техните усилия да постигнат това. Авторите на тези приноси политизират концепцията за държавата на Лакло и Муф, тоест те я разбират като бойно поле в конфликт на тълкувания. В очите на Лакло и Муф разбирането как държавата се самоопределя е част от изследването й от гледна точка на политиката. Те подчертават, че разбирането им за радикална демокрация наистина отговаря на институциите в днешните западни демокрации. Според тях обаче какво е демокрацията и как тя може да бъде институционализирана, дори не е ясно в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.

Обобщение

След публикуването на основното им произведение „Хегемония и радикална демокрация“ през 1985 г., Ернесто Лаклау и Шантал Муф са считани за най-важните представители на постмарксистката политическа мисъл, която се придържа към еманципаторските претенции на марксизма, без да наследява неговия историко-философски и икономически детерминизъм. Лакло и Муф продължават еманципаторския проект на марксизма в смисъл на радикализация и задълбочаване на процесите на демократизация.

Приносът в тома изяснява държавно-теоретичните последици и последици от този радикален демократичен проект. Както всяка друга концепция, тази на държавата се политизира от Лакло и Муф, т.е. замислена като сцена на борба за смисъл. Начинът, по който се определя държавата, се възприема от тях като част от политически спор. Лаклау и Муф подчертават, че разбирането им за радикалната демокрация се придържа към институциите на днешните западни демокрации. За Лакло и Муф обаче какво е демокрация и как тя може да бъде институционализирана от държавата е предмет на дебат в самите демократични процеси.

С вноски от

Саймън Бон, Инго Елба, Андреас Хетцел, Лиза Матутат и Феликс Бройнинг, Инго Пон-Логас, Аня Рюдигер, Алфред Шефер, Сузана-Верена Шварц, Манон Уестфал, Стефани Вьол и Йоша Вулвебер.