Дулоксетин

Дулоксетин е активна съставка, която се използва за лечение на депресия, болка, свързана с диабетна невропатия, и генерализирано тревожно разстройство. Антидепресантът е селективен инхибитор на обратното поемане на серотонин и норепинефрин (SSNRI).

приложение

Лекарства, съдържащи активното вещество дулоксетин, се използват за лечение на:

депресивни заболявания (тежка депресия)
Диабетна невропатична болка
генерализирано тревожно разстройство

фармакология

Фармакодинамика (ефект)

Дулоксетин е селективен инхибитор на обратното поемане на серотонин (5-НТ) и норадреналин (NA) (SSNRI). Активната съставка също така инхибира обратно приемането на допамин в малка степен, но няма значителен афинитет към хистаминергични, допаминергични, холинергични и адренергични рецептори.

Фармакокинетика

Дулоксетин се метаболизира чрез окисляване с използване на CYP1A2 и полиморфен CYP2D6 с последващо конюгиране. Фармакокинетиката на дулоксетин е обект на големи индивидуални различия (обикновено 50 до 60 процента). Пол, възраст, статус на пушене и метаболизъм на CYP2D6 могат да окажат влияние върху това.

Абсорбция:
След перорално приложение дулоксетин се абсорбира добре и достига максималната си концентрация след 6 часа. Абсолютната орална бионаличност е между 32 и 80 процента (50 процента средно).

Разпределение:
Свързването на дулоксетин с плазмените протеини е приблизително 96%. Дулоксетин се свързва както с албумин, така и с алфа-1 киселинен гликопротеин. Бъбречната или чернодробната дисфункция не засяга свързването с протеини.

Биотрансформация:
Дулоксетин се метаболизира силно. Метаболитите се елиминират главно през бъбреците. CYP2D6 и CYP1A2 катализират образуването на два основни метаболита, които, съдейки по in vitro проучвания, трябва да се считат за фармакологично неактивни: конюгатът на глюкуроновата киселина на 4-хидроксидулоксетин и сулфатният конюгат на 5-хидрокси-6-метоксидулоксетин.

Елиминиране:
Средният елиминационен полуживот на дулоксетин е 12 часа. След интравенозно приложение плазменият клирънс е средно 36 l/h и след перорален прием средно 101 l/h).

дозировка

В зависимост от индикацията има различни препоръки за дозиране:

Депресивни заболявания: Началната доза и препоръчителната поддържаща доза са 60 mg веднъж дневно. Може да отнеме две до четири седмици, за да настъпи терапевтичен отговор.
Диабетна полиневропатия болка: Началната доза и препоръчителната поддържаща доза са 60 mg веднъж дневно. Ефективността трябва да бъде оценена след 2 месеца, тъй като след това време е малко вероятно по-нататъшното подобряване на ефективността при пациенти с неадекватен първоначален отговор.
Генерализирано тревожно разстройство: Препоръчителната начална доза е 30 mg веднъж дневно. Ако отговорът е неадекватен, дозата може да се увеличи до 60 mg веднъж дневно.

Странични ефекти

Най-често съобщаваните нежелани реакции, повечето от които са докладвани само в началото на лечението, са:

Гадене
главоболие
Суха уста
Сънливост
виене на свят

Дулоксетин не трябва да се преустановява внезапно, тъй като могат да се появят симптоми на прекратяване, като: замаяност, сензорно увреждане (парестезия), нарушения на съня, умора, сънливост, възбуда или тревожност, гадене и/или повръщане, тремор, главоболие, миалгия, раздразнителност, диария, повишена Изпотяване и световъртеж.

Взаимодействия

Инхибитори на CYP1A2 (напр. Флувоксамин) -> възможни са по-високи концентрации на дулоксетин.

Ефективни лекарства за ЦНС (напр. Алкохол и успокоителни като бензодиазепини, опиоди, антипсихотици, фенобарбитал, успокоителни антихистамини) -> препоръчва се повишено внимание

Серотонергични лекарства (напр. SSRI, SNRI, трициклични антидепресанти като кломипрамин или амитриптилин, МАО инхибитори като моклобемид или линезолид, жълт кантарион, триптани, трамадол, петидин, триптофан) -> риск от серотонинов синдром

Дулоксетин е умерен инхибитор на CYP2D6. Следователно може да има взаимодействия с едновременна употреба с активни вещества, метаболизирани чрез CYP2D6 (напр. Рисперидон, трициклични антидепресанти като нортриптилин, амитриптилин и имипрамин, флекаинид, пропафенон и метопролол)

Антикоагуланти и инхибитори на тромбоцитната агрегация-> повишен риск от кървене

Индуктори на CYP1A2 (напр. Пушене): в сравнение с непушачите, пушачите имат плазмена концентрация на дулоксетин, която е почти 50% по-ниска.

Противопоказание

Съществуват следните противопоказания за лечение с дулоксетин:

Бременност/кърмене

бременност

Има някои доказателства, че употребата на селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин, особено в края на бременността, може да увеличи риска от развитие на първична белодробна хипертония при новородени.

Освен това приемането му малко преди датата на падежа може да доведе до симптоми на отнемане (като хипотония, тремор, нервно безпокойство, затруднено хранене, задух и мозъчни припадъци) при новородени.

Следователно трябва да се използва по време на бременност само ако потенциалната полза за майката оправдава потенциалния риск за плода.

Кърмене

Малко проучване показа, че много малки количества дулоксетин се екскретират в кърмата. Тъй като обаче не е известно дали и до каква степен дулоксетин е безопасен за кърмачета, не се препоръчва употребата му по време на кърмене.

Способност за шофиране

Приемът на дулоксетин може да Ви накара да се почувствате уморени и замаяни. Ако се появят тези симптоми, пациентите трябва да избягват шофиране или работа с машини.

Съвети

Допълнителна информация може да се намери в съответната информация за специалист.