Клинична картина

Курс на ХИВ инфекция/огнище на СПИН
Все още не е ясно дали инфекцията с ХИВ неизбежно води до СПИН. Също така не е ясно кои фактори стимулират вируса и увеличават неговата активност. Физическият, психическият и емоционалният стрес и социалната среда на засегнатите със сигурност играят важна роля тук; има и индикации за влиянието на индивидуалните нагласи върху хода на инфекцията.
Курсът, продължителността и симптомите са различни за всеки с ХИВ. Има заразени хора, които са безсимптомни след 15-20 години без терапия, други развиват леки и/или сериозни инфекции отново и отново в ранна възраст. Средно инкубационният период продължава около 10 до 12 години.

Остра инфекция
Една до три седмици след инфекцията, така наречената остра HIV инфекция може да доведе до симптоми на грип или жлезиста треска на Pfeiffer: треска, подуване на лимфните възли, умора, болки в мускулите и ставите и понякога обрив. Тогава имунната система контролира вируса, броят на вирусите (вирусно натоварване) е значително намален, но вирусът не е напълно отстранен от тялото. След това този статус остава по-дълъг и инфекцията навлиза във фазата на латентност.

Латентна фаза (фаза без симптоми)
Той обозначава периода, който следва, докато се появят първите симптоми, отнема средно от десет до дванадесет години, ако не се лекува, но може да продължи и само месеци или може би цял живот. Повечето хора се чувстват физически здрави през това време и нямат значително по-висок риск от разболяване от хората, които не са заразени. Следователно, ако имате известна инфекция, е достатъчно да се подлагате на рутинен преглед на всеки три до шест месеца. Когато броят на CD4 клетките започне да намалява или вирусният товар (брой вируси в кръвта) започне да се увеличава, могат да се появят опортюнистични инфекции, асимптоматичната фаза вече е приключила и СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) избухва.

Първи симптоми
Някои от заразените хора в крайна сметка развиват стадия на лимфаденопатия (LAS) с подуване на лимфните възли в поне 2 части на тялото, продължаващо повече от 8 седмици. В по-нататъшния курс може да има тежка загуба на тегло, нощно изпотяване, треска и диария. Тъй като тези симптоми са много неспецифични и не са типични за заболяването, диагнозата трябва да се поставя само от лекар с опит в тази област.

ХИВ-свързани заболявания
Нарастващата слабост на имунната система се отразява в по-нататъшно намаляване на CD4 клетките. Вече могат да се появят свързани с ХИВ заболявания, но те не са типични за СПИН (т.е. не са болести, определящи СПИН). Те включват напр. бактериална пневмония и менингит, херпес зостер, гъбични инфекции на устата или гениталната област, периферни невропатии (увреждане на нервите) и др. Тези заболявания обаче не винаги се наблюдават. Дори при напълно развита имунна система със силно намален брой CD4 клетки, инфекцията вече може да протече без симптоми, преди да се развият сериозни заболявания.

Болести, определящи СПИН
От една страна, те включват опортюнистичните инфекции:

Pneumocystis carinii пневмония (PCP): агресивна форма на пневмония, една от най-честите причини за смърт при страдащите от СПИН през 80-те години
Инфекции с Candida albicans: генерализирано разпространение на гъбичките Candida
Токсоплазмоза: този патоген има тенденция да атакува централната нервна система и може да доведе до симптоми като епилептични припадъци и дори парализа
Цитомегалия: засяга и нервната система, но и окото, може да доведе до слепота
определени курсове на херпес симплекс инфекции
туберкулоза

От друга страна, дефиниращите СПИН заболявания включват тумори като: