Портфолио

Артроза на ставите на големия пръст (Hallux rigidus)

Подробности

Дата 10 април 2018 г. Доктор/Център за крака PD Dr. мед. Юрген Гьотц - MedArtes категории услуги

Артроза на ставите на големия пръст (Hallux rigidus)

Артрозата на метатарзофалангеалната става (метатарзофалангеална става I) обикновено се проявява като болезнено ограничение на движението на палеца на крака. Дорзифлексията (повдигане на големия пръст нагоре) е първата, която е засегната. Въз основа на нарастващата скованост на ставата, клиничната картина в крайна сметка се нарича Hallux rigidus (= схванат палец на крака).

Hallux rigidus е втората най-често срещана деформация на палеца на крака след hallux valgus. Жените са засегнати малко по-често от мъжете (1,5: 1). Има много причини за развитието на остеоартрит. По принцип остеоартритът се дели на първичен и вторичен. Първичният остеоартрит е дегенеративно износване на ставите без друга причина. При вторичния остеоартрит има специални причини, които са отговорни за развитието на износване на ставите. Това могат да бъдат предишни травми (посттравматичен остеоартрит), ревматологични процеси или метаболитни заболявания, които в крайна сметка водят до увреждане на ставния хрущял и инициират процеса на остеоартрит.

Има различни класификации за тежестта на заболяването, в Германия е установено разделението на 3 етапа:

По време на ранните етапи възможността на големия пръст да се движи е ограничена. При рентгеновата диагностика находките са неспецифични, какъвто е случаят с клиничните изследвания. На този етап се говори за hallux limitus.
Средният стадий се характеризира с факта, че симптомите се увеличават и ограничаването на движението се влошава. При рентгенологичното изобразяване са предимно дегенеративни промени да се намери в гръбната част на ставата (към задната част на стъпалото), тъй като тук се извършва най-голямото предаване на мощност по време на процеса на търкаляне.
Ако е налице пълната картина на остеоартрита, се стига до късния стадий. Подвижността е почти елиминирана, ставата е „клатушкаща се“ по време на прегледа. Както клиничният преглед, така и рентгеновата снимка показват напреднали ставни промени.

Основните оплаквания са резултат от болезнените ограничения на движението. В напреднал стадий обаче могат да присъстват и болки в покой и през нощта. В хода на остеоартрита могат да се образуват остеофити, които често водят до увеличаване на обема на метатарзофалангеалната става на палеца на крака и причиняват допълнителен дискомфорт от натиска в обувките. Тази костна шпора е известна още като розов трън.

Анатомия на стъпалото и глезена

Стъпалото е една от най-сложните структури в човешкото тяло. Скелетът на стъпалото се състои от 26 кости и 2 сусамови кости, които заедно образуват 33 стави. 107 ленти пасивно осигуряват стабилността на стъпалото, чийто принцип на конструкция е характерна двойна арка.

Но мускулите също играят решаваща роля. В допълнение към добре познатата им функция за движение на човешкото тяло, мускулите в областта на стъпалото имат важната роля на активен стабилизатор. Само перфектното взаимодействие на пасивни (капсула, връзки) и активни (мускули) структури позволява стрес профила на стъпалото да се управлява по време на ежедневно стоене, ходене и бягане. Напрежението върху стъпалото може да се види от факта, че средният човек изминава кумулативно разстояние за ходене от 128 000 км през живота си.

Структурата на стъпалото е разделена на 3 области: задно стъпало, метатарзус и предно стъпало. Предната част на крака се състои от 5 лъча, всеки съставен от метатарзалите и пръстите, които от своя страна се състоят от основата, средната и крайната фаланга. Само в големия пръст на крака (халукс) липсва средното звено. Задното стъпало включва горната и долната глезенна става. В хода на късото сухожилие на флексора на големия пръст са интегрирани 2 сезамоидни кости (Ossa sesamoidea), които са съчленени с метатарзалната кост на 1-ви лъч. Понякога сусамовите кости се намират и под други метатарзални кости. Те обаче са тук като допълнителни кости, т.е. за оценка на анатомични варианти, които не представляват патологична находка.

Метатарзусът се състои от навикуларната кост (os naviculare), кубоидната кост (os cuboideum) и трите клиновидни кости (os cuneiforme mediale, os cuneiforme intermedium и os cuneiforme laterale, съкратено също като ossa cuneiformia I-III).