Наднормено тегло и хипотиреоидизъм

Статия в блога по темата: затлъстяване и хипотиреоидизъм

Недостатъчно работещата щитовидна жлеза, известна още като хипотиреоидизъм, е функционално разстройство на щитовидната жлеза, при което се произвеждат твърде малко хормони на щитовидната жлеза. Това са хормоните трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).

Тиреоидните хормони Т3 и Т4 са отговорни за контрола на енергийния метаболизъм. Всички физически процеси зависят от концентрацията на тези два хормона в кръвната плазма. Ако концентрацията им е твърде висока, всички процеси в тялото протичат по-бързо. Повишава се основният енергиен метаболизъм и по този начин изгарянето на мазнините.

Пациентът намалява поради заболяването. И обратно, ако щитовидната жлеза е слабо активна, основният метаболизъм се намалява. Разходът на енергия се намалява, при което, разбира се, се увеличава теглото поради увеличеното съхранение на мазнини в мастните клетки. Освен това водата се съхранява в тялото, което увеличава наддаването на тегло и води до отоци.

Има много причини за слабо функционираща щитовидна жлеза. Тя може да бъде вродена или придобита. При вродената форма на хипотиреоидизъм има или деформация на щитовидната жлеза, така че тя не може да произвежда достатъчно хормони, или хормоните са дефектни и не могат да функционират правилно.

Далеч по-честата форма е придобит хипотиреоидизъм. Така че щитовидната жлеза z. Б. унищожени от така наречените автоимунни реакции на имунната система на организма (тиреоидит на Хашимото). Лечението на хипертиреоидизъм с лекарства или радиоактивно излъчване понякога може да доведе до неволна хипофункция.

Ако свръхфункцията може да бъде лекувана само с операция, тогава, разбира се, частично или пълно отстраняване на щитовидната жлеза неизбежно ще доведе до хипофункция. Понякога хипотиреоидизмът се причинява и от екстремна липса на йод в диетата.

Поради намалената базална скорост на метаболизма, хипотиреоидизмът се проявява в липса на шофиране, безразличие, чувствителност към студ, намалена физическа и умствена активност, депресия и най-вече в наддаване на тегло (наднормено тегло и хипотиреоидизъм). При деца недостатъчно активната щитовидна жлеза може да доведе до сериозни нарушения на психическото и физическото развитие, ако не се лекува. При придобит хипотиреоидизъм в зряла възраст има латентни до тежки форми на заболяването.

За да диагностицира хипотиреоидизъм, лекарят първо прави анамнеза на медицинската история. Ако симптомите предполагат хипотиреоидизъм, ще се направят кръвни тестове за хормонални нива на Т3, Т4 и тиротропин (TSH). Ако нивото на TSH се повиши, но нивата на Т3 и Т4 са нормални, това показва латентен хипотиреоидизъм, който може да избухне по всяко време. TSH е хипофизен хормон, който стимулира производството на хормони на щитовидната жлеза.

Ако се изпрати сигнал, че няма достатъчно Т3 и Т4, се произвежда повишено количество TSH, за да се стимулира щитовидната жлеза. Явната форма на хипотиреоидизъм е, когато концентрациите на тиреоидния хормон са твърде ниски.

Свободният трийодтиронин (Т3) обикновено присъства в кръвната плазма в концентрация от 2,2 до 5,5 pg/ml, а свободният тироксин (Т4) в концентрация от 0,6 до 1,8 ng/dl. Спецификацията „pg“ означава пикограм (трилионта от грам), а „ng“ означава нанограм (милиардна част от грам). Ако тези стойности не бъдат достигнати, има явен хипотиреоидизъм.

В много случаи една недостатъчно активна щитовидна жлеза може да бъде лекувана само с постоянно приложение на хормони. Когато заместването на хормоните е достатъчно, всички симптоми на хипотиреоидизъм изчезват. Разходът на енергия се нормализира и пациентът има възможност отново да отслабне. Въпреки това, хормоналният статус трябва да се проверява редовно от лекаря, за да може бързо да реагира на отклонения.