Захарен диабет

Захарен диабет

Захарният диабет сега е едно от най-често срещаните заболявания на цивилизацията в световен мащаб и е на път да стане номер едно в статистиката за причините за смъртта.
Според международни проучвания около 552 милиона възрастни по света ще имат диабет през 2030 г., което съответства на около 4,6 милиона в Германия. Тези числа вероятно са твърде ниски, тъй като болестта не се е увеличила линейно през последните години. Трагично е, че в зависимост от възрастта на диагнозата диабетиците умират десет или повече години по-рано от недиабетиците.
За да разберем целия проблем с диабета, не е нужно да предприемаме пътуване до метаболизма.

Кръвна захар при здрави хора

Въглехидратите се разграждат чрез храносмилане до такава степен, че се поемат под формата на захар или глюкоза от клетките на лигавицата в тънките черва и се освобождават в кръвта. Кръвта първо транспортира глюкозата до черния дроб, а след това до отделните клетки на органите и тъканите. Ако глюкозата попадне в кръвта, нивото на кръвната захар се повишава и панкреасът отделя повече инсулин. Инсулинът гарантира, че глюкозата се внася контрабандно в клетките като източник на енергия и че това отново понижава нивото на кръвната захар. Всички клетки имат много инсулинови рецептори на повърхността си. Инсулинът е „ключът“, който отключва клетките за глюкозата. Глюкагонът, антагонистът на инсулина, се освобождава все повече от панкреаса, когато има малко захар в кръвта (ниско ниво на кръвната захар). Глюкагонът води до образуване на повече глюкоза в черния дроб (глюконеогенеза) и освобождаване в кръвта, като по този начин предотвратява хипогликемията. Поради взаимодействието на двата противоположни хормона, тялото обикновено е в състояние да снабдява тялото с глюкоза без големи колебания, т.е. с енергия за осигуряване.

Кръвна захар при диабет

Дефицитът на чревни хормони като причина за нарушен захарен баланс

При диабет тип 2 има и фактът, че някои ендогенни чревни хормони, като GLP-1 (глюкагон-подобен пептид-1), не се произвеждат в достатъчни количества. GLP-1 се произвежда в червата и се освобождава в кръвта, когато ядете. Въпреки това, той се разгражда относително бързо в организма от ензим, наречен DPP-4 (дипептидил пептидаза-4). Хормонът GLP-1 има регулиращ ефект върху метаболизма на захарта, като стимулира производството на инсулин в панкреаса, инхибира производството на глюкагон, забавя изпразването на стомаха и стимулира чувството за ситост. Следователно липсата на GLP-1 е причина за нарушеното използване на захар в организма.

Функцията на бъбреците

Бъбрекът изпълнява три ключови функции в метаболизма на глюкозата: той произвежда самата глюкоза, но също така използва глюкоза за своя метаболизъм и е отговорен за възстановяването (реабсорбцията) на големи количества глюкоза от урината.
Последното е от решаващо значение: при здравите хора това възстановяване е важен механизъм, който предотвратява отделянето на кръвната захар с урината и по този начин се губи за организма като ценен източник на енергия за поддържане на телесните функции.
Известно е обаче, че хората с диабет тип 2 имат излишък на захар в кръвта. Освен това, парадоксално, при диабетици тип 2 се увеличава реабсорбцията на кръвната захар. Причината за това е, че транспортният протеин SGLT-2 (натрий-глюкоза-контрастер-2), който е отговорен за възстановяването на захарта от урината, се среща по-често при диабетици тип 2. По този начин при диабетици тип 2 бъбреците помагат да се поддържа повишеното ниво на кръвната захар.

Причини за диабет тип II

Докато по-рано се предполагаше, че диабетът е причинен предимно от прекомерен прием на въглехидрати или от бавно изсъхване на производството на инсулин в панкреаса (диабет при възрастни), сега се приема, че голям брой цивилизационни влияния са отговорни за развитието това заболяване е отговорно.

Преяждането, недохранването, липсата на упражнения, злоупотребата с никотин и алкохол водят до повишено кръвно налягане, затлъстяване и нарушения на метаболизма на мазнините, което от своя страна може да доведе до значителни метаболитни промени. Могат да възникнат и патологични промени

да отсъства изцяло или поне дълго време. От друга страна, шансът за развитие на диабет е значително по-голям със съответната фамилна анамнеза, дори при по-здравословен начин на живот, но това не означава непременно, че човек с това предишно бреме и неблагоприятен начин на живот трябва да развие диабет. Обаче около 66% от всички диабетици тип 2 имат фамилна анамнеза.

Диагностика на диабет

Критериите за захарен диабет са ясно определени и се основават на риска от развитие на диабетна ретинопатия. (Промени в ретината)
Диагнозата се основава на наличието на хронична хипергликемия (твърде висока кръвна захар). Тъй като концентрацията на глюкоза варира значително дори при хора със здравословен метаболизъм, тук винаги се прави компромис. В момента валидните критерии са показани на следващата графика.

Измерването на кръвната захар играе централна роля в диагностиката, както на гладно, така и след хранене (след хранене). Тези измервания се завършват с орални тестове за натоварване с глюкоза (oGTT = орален глюкозен толеранс) и измервания на дългосрочна кръвна захар (HbA1c). От друга страна, измерванията на кръвната захар на гладно (NBZ), практикувани от много пациенти, не са много полезни. В допълнение, често не се взема предвид, че липсата на течности, както и множество лекарства (парацетамол, витамин С, ацетилсалицилова киселина = аспирин, ASA), както и повишени нива на липиди в кръвта, пикочна киселина или жлъчен пигмент фалшифицират измерванията.

Лечение на диабет

Усложнения на диабета