Връзката между затлъстяването и пародонтозата

Ако възпалението е засегнато само гингивата, става въпрос за гингивит. Пародонталната болест се инициира от микробния биофилм върху зъбната повърхност, при който бактериите са добре защитени от външни фактори. Чрез допълнителни фактори, напр. Тютюнопушенето, генетичното разположение или епигенетична модификация, стресът, някои общи заболявания и лекарствата могат да доведат до разрушаване на хомеостазата в биофилма, което означава, че патобионтите, особено грам-отрицателните анаероби, могат да се размножават [6,7].

Бактериите и техните продукти предизвикват имунно-възпалителен отговор на гостоприемника в локалната тъкан, който клинично се проявява като типични признаци на възпаление (зачервяване, подуване, болка). Ако възпалителната реакция прогресира, останалите компоненти на пародонта (пародонт, алвеоларна кост, корен цимент) също са засегнати. След това се развиват пародонтални джобове, както и прикрепване и загуба на кост. Ако не се лекува, пародонтозата може да доведе до загуба на зъби. Според текущите данни от последното германско проучване на здравето на устната кухина (DMS V), всеки 2-ри млад възрастен (на възраст от 35 до 44 години) страда от умерен/тежък пародонтит. Около две трети от младите възрастни граждани (на възраст от 65 до 74 години) страдат от умерен или тежък пародонтит [8].

Асоциация между затлъстяването и пародонтозата

Връзка между затлъстяването и пародонтозата може да бъде доказана при експерименти с животни през 1977 г. Плъховете със затлъстяване развиват по-тежки степени на експериментално индуциран пародонтит от групата за сравнение с нормално тегло [9]. В проучване, публикувано в Япония през 1998 г., за първи път е доказано при хората, че затлъстяването е свързано с повишен риск от пародонтоза. Рискът от пародонтоза при индивиди с наднормено тегло (ИТМ = 25 до 29,9) или затлъстяване (ИТМ ≥ 30) се е увеличил с 3,4 пъти или дори 8,6 пъти в сравнение с лица с нормално тегло [10].

В проучване с 372 японци, дозозависимостта на пародонтозата от ИТМ може да бъде демонстрирана по-подробно [11]. В това проучване процентът на пародонталните джобове също се увеличава с увеличаването на ИТМ. Може също така да се покаже, че в допълнение към ИТМ моделът на разпределение на мазнините (високо съотношение между талията и ханша) също представлява риск от пародонтоза [12]. Корейско проучване установи по-голяма връзка между размера на талията и пародонтита, отколкото между ИТМ и пародонтоза [13]. Това беше потвърдено и от голямо американско проучване, National Health and Nutrition Examination (NHANES) III [14].

Оттогава наблюдението, че затлъстяването увеличава риска от пародонтоза, е потвърдено в няколко метаанализа [15,16]. Напр. в мета-анализа от Suvan et al. рискът от развитие на пародонтоза се увеличава с 1,3 пъти при наднормено тегло и 1,8 пъти при затлъстяване [17].

В по-нататъшен мета-анализ, увеличена клинична загуба на привързаност също е демонстрирана при хора с наднормено тегло и затлъстяване [18]. Мета-анализ от Moura-Grec et al. показа значителна връзка между наднорменото тегло/затлъстяването и пародонтозата [15]. За да се изясни дали описаната връзка между наднорменото тегло/затлъстяването е и причинно-следствена връзка, т.е. е причинно-следствена връзка, са проведени последващи проучвания. Morita и сътр. са успели да покажат в такова надлъжно проучване, че наднорменото тегло и затлъстяването в началото на проучването са свързани с повишен риск от развитие на пародонтоза [19].

Горман и сътр. също демонстрира в надлъжно проучване, че рискът от прогресия на пародонтозата също се увеличава при хора с наднормено тегло и затлъстяване [20]. Дори ако тези последващи проучвания не предоставят ясни доказателства за причинно-следствена връзка, те поне предполагат, че наднорменото тегло и затлъстяването могат да допринесат за развитието и прогресирането на пародонталната болест. Тъй като пародонтозата може да доведе до загуба на зъби, възниква въпросът дали загубата на зъби също е свързана с наднормено тегло/затлъстяване. Според мета-анализ на Nascimento et al. рискът от загуба на зъби при индивиди със затлъстяване е увеличен с 1,49 пъти [21].

Възможно влияние на затлъстяването върху пародонталната болест

Различни патомеханизми могат да бъдат отговорни за връзката между затлъстяването и пародонтита. Понастоящем обаче не е ясно дали връзката между затлъстяването и диабета е причинно-следствена връзка. Затлъстяването често се свързва с нездравословен начин на живот и намалена консумация на витамини. Мета-анализ, изследващ хранителните навици във връзка с риска от пародонтоза, показва, че нездравословната диета е свързана с повишен риск от пародонтоза [22].

Освен това затлъстяването често има хипосаливация, което насърчава образуването на биофилми в устната кухина [23]. Известно е, че затлъстяването също е свързано с дисфункция на имунната система и води до повишена податливост към инфекции [24,25]. Това е показано в проучвания върху животни върху мишки за пародонтоза. Инфекцията с пародонталната патогенна бактерия Porphyromonas gingivalis доведе при затлъстели мишки до по-голяма костна резорбция и намален имунно-възпалителен отговор на гостоприемника [26]. В допълнение към Porphyromonas gingivalis, свободните мастни киселини също инхибират имунния отговор.

Експресията на толподобния рецептор 2 се инхибира от свободните мастни киселини, което допринася за по-ниско производство на възпалителни медиатори, които от своя страна са необходими за адекватен отговор на гостоприемника [26,27]. Проучванията при животни също показват връзка между диета с висок холестерол и повишена костна резорбция [28].

Затлъстяването се характеризира с увеличен брой левкоцити в кръвта и повишени серумни нива на провоспалителни цитокини, като напр. Туморен фактор на некроза-α и интерлевкин-6 и реактивни кислородни видове [29–31]. Затлъстяването влияе и върху функцията на възпалителните и имунните клетки.

И двете действителни мастни клетки, т.е. Адипоцитите, както и останалите клетки на мастната тъкан, напр. Макрофагите произвеждат възпалителни молекули и по този начин упражняват ендокринна и имунологична функция. Към веществата, секретирани от мастната тъкан, се отнасят и адипокините, които участват в различни имунологични процеси [32]. Това са цитокини като Лептин, Адипонектин, Резистин и Висфатин. Серумните нива на тези цитокини се променят при затлъстяване, а също и при захарен диабет.

Характерни за затлъстяването са намалените серумни нива на адипонектин, противовъзпалителен адипокин и повишени серумни нива на лептин, висфатин и резистин, т.е. провъзпалителни адипокини. Адипокините могат да допринесат за развитието на инсулинова резистентност и по този начин за пародонтоза [33]. Тези адипокини могат да бъдат открити и в сулусната течност, гингивата и слюнката. Интересното е, че тези орални нива на адипокин се променят не само при затлъстяване, но и при пародонтоза, така че се предполага, че адипокините могат да играят важна роля в развитието и прогресирането на пародонталната болест [34]. Повишени нива на възпалителни адипокини могат да бъдат демонстрирани и при захарен диабет тип 2, метаболитен синдром, тумори, ревматоиден артрит и сепсис [35].

И накрая, трябва да се спомене, че повишеният риск от започване и прогресиране на пародонтоза при пациенти със затлъстяване също може да бъде свързан с променен орален микробиом. Тук заслужава специално споменаване проучване на Haffajee & Socransky. Те откриха повече Tannerella forsythia при затлъстели индивиди в сравнение с индивиди с нормално тегло [36].

Възможно влияние на пародонталната болест върху затлъстяването

Тъй като пародонтитът води до повишени серумни нива на възпалителни адипокини като Висфатин, лептин и резистин, възможно е пародонтитът също да повлияе на телесното тегло и затлъстяването. Пародонтозата може да има отрицателно въздействие върху метаболизма на глюкозата и мазнините чрез тези адипокини.

Някои проучвания показват, че загубата на зъби или лошо прилягащите протези могат да доведат до по-малко балансирана диета [37]. Поради възможните трудности при дъвченето на твърди храни, особено плодове, фибри и сурови зеленчуци, е разумно да се предположи, че силно преработените храни и меките храни са предпочитани от пациентите на пародонта. Шведско проучване успя да потвърди предположението, че беззъбите жени и мъже имат по-високи нива на холестерол и триглицериди, но по-ниски нива на HDL холестерол, „добрия“ и защитен липопротеин. В това проучване беззъбата също е свързана с увеличената консумация на сладки закуски [38]. Тази хипотеза обаче се нуждае от допълнително изясняване, тъй като други проучвания показват, че беззъбата е свързана с повишен риск от загуба на тегло [39].

Общи рискови фактори за затлъстяването и пародонталната болест

Ниското социално-икономическо положение, високата консумация на алкохол, ниската осведоменост за здравето и стареенето са често срещани рискови фактори за пародонтит и затлъстяване и по този начин могат също да допринесат за гореописаната връзка между пародонтита и затлъстяването [40–47].

Метаболитен синдром и пародонтална болест

Отдавна е известна тясната връзка между затлъстяването и инсулиновата резистентност. И двата фактора играят важна роля в метаболитния синдром, който въпреки различните дефиниции в световен мащаб, се състои от следните 4 компонента: затлъстяване, хипертония, дислипидемия и нарушен глюкозен толеранс/захарен диабет. В мета-анализ от Nibali et al. може да се докаже ясна връзка между метаболитния синдром и пародонтозата. При 36 337 изследвани индивида коефициентът на шансовете е бил 1,71 [48]. Наднорменото тегло и затлъстяването също увеличават риска от нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2.

Обобщение и заключения

Разпространението на затлъстяването и пародонтозата е много високо както в Германия, така и в световен мащаб. Многобройни мета-анализи показват връзки между двете заболявания. Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с повишен риск от пародонтоза и загуба на зъби. Въпреки че ИТМ е широко използван в проучванията, обиколката на талията или съотношението между талията и ханша, т.е. моделът на разпределение на мазнините, по-добра мярка за наднормено тегло и затлъстяване.

Въпреки че има често срещани рискови фактори за пародонтоза и затлъстяване, напр. ниският социално-икономически статус, високата консумация на алкохол, ниската осведоменост за здравето и остаряването също могат да бъдат двупосочна причинно-следствена връзка между пародонталната болест и затлъстяването. Така че може да се окаже, че затлъстяването напр. системно възпаление, хипергликемия, промени в микроциркулацията на венците, орална хипосаливация, стрес и промени в оралния и чревния микробиом могат да допринесат за пародонтоза (Фиг. 3). От друга страна, пародонтозата би могла напр. Изборът на храна, възпалението и повишените нива на инсулин, както и ограничените социални и физически дейности водят до затлъстяване (Фиг. 4).