Товароносимостта на земята и проблемът с продоволствената сигурност

Домакинска работа, 2011
17 страници, оценка: 1.0

Проба за четене

Съдържание

2 Глобалният хранителен проблем
2.1 Настоящото състояние на световната ситуация с храните
2.2 Връзката между глада и бедността

3 Товароносимостта на земята
3.1 Проблеми с продоволствената сигурност
3.2 Причини за световния проблем с глада
3.3 Обобщение и развитие на хранителната криза
3.4 Човешко въздействие

4 Продоволствена сигурност - дори възможно?
4.1 Предпоставки и нови изисквания за решаване на проблеми
4.2 Въпросът за хранителните и хранителни помощи
4.3 Зелената революция - възможност или задънена улица?

5 Резюме и Outlook

1. Въведение

Предметът на домакинската работа е да подчертае ролята на земята по отношение на нейната товароносимост и свързания с това проблем с продоволствената сигурност. Следващата работа трябва да даде представа за текущата ситуация в световен мащаб и да даде общ преглед на проблемите, ефектите и възможните решения.

В началото глава 2 създава основа за разбиране на ситуацията. Дадени са основни определения за бедност и глад, както и ключови данни за оценка на ситуацията. В глава 3 се обсъжда концепцията за товароносимост и се посочват и обясняват причините за световната ситуация с храните. Обсъждат се и ефектите върху здравето върху хората. След това в глава 4 са обяснени възможните решения и свързаните с тях изисквания към земеделието. Тук акцентът е върху „Зелената революция“ с нейните възможности и ограничения, като се фокусира особено върху нейните ефекти в Индия. Курсовата работа завършва в глава 5 с обобщение на придобитите знания и перспективи за бъдещето.

2 Глобалният хранителен проблем

2.1 Настоящото състояние на световната ситуация с храните

2.2 Връзката между глада и бедността

Като цяло трябва да се прави разлика между термините недохранване и недохранване, както и глад във връзка с проблеми с храненето (Dando 1980: 42). Самият глад се определя като състояние, при което „ежедневното енергийно снабдяване за по-дълъг период от време е под минимума, необходим за здраво тяло и активен живот“ (Meier 2010: 35). Също така е важно да има повече от просто количество. Качеството на храната също трябва да е добро, за да остане физически, психически и емоционално здрав (Dando 1980: 35-36). Липсата на качество е недохранване, липсата на количество е недохранване (Дандо 1980: 42). За да се осигури храна в световен мащаб, трябва да се работи и по проблема с бедността. Защото „масовата бедност убива повече хора всеки ден, отколкото войните“ (Nuscheler 1998: 10). По тази причина на хората трябва да се предложи защита от „бедност и обедняване“ (Bohle 1992: 78).

3 Товароносимостта на земята

3.1 Проблеми с продоволствената сигурност

Като цяло има различни изчисления на товароносимостта, всяка с различни резултати и интерпретации. Малтус от своя страна стигна само до един милиард души, докато Смил през 1994 г. имаше 10-11 милиарда. Тези примерни цифри илюстрират, че едва ли има смислено „цялостно изчисляване на хранителния капацитет“. По-скоро товароносимостта трябва да се разглежда на фона на социално-икономическото и техническото положение на едно пространство (Taubmann 1999: 246). Най-общо казано, носещата способност на помещението показва броя на хората, които могат да живеят в една стая в дългосрочен план, като се вземат предвид естествените, техническите, икономическите и социалните условия (Laux 2004: 124).

3.2 Причини за световния проблем с глада

Глобално снабдяване с храна за цялото човечество никога не е било възможно, въпреки че в чисто математически план има храна за всички по света. Има ограничения, тъй като поради неравномерното разпределение храната не е еднакво достъпна за всички (Oltersdorf 1992: 74). Това не важи само за развиващите се страни. Например 30 милиона души в САЩ живеят под прага на бедността, 4,2 милиона от които гладуват (Nuscheler 1998: 38). Пропорционално жените и децата са по-често засегнати от липса на храна, отколкото мъжете. Това показва, че проблемът с неравенството се среща на всички нива в структурата на населението. Ситуацията се драматизира допълнително от желанието на хората, че голяма част от храната им трябва да е от животински произход. В индустриализираните страни делът е една трета от приема на храна (Oltersdorf 1992: 74-75). По-голямата част от времето селските райони също са засегнати от недохранване. Около три четвърти от всички хронично гладуващи хора живеят в дребни и маргинализирани региони или са без земя или номади (Harmeling 2010: 43).