Стик без лепило - захват във Формула 3

от Фабиан Шнайдер
16.08.2007, 00:00

формула

Състезателна кола трябва да се придържа към земята. Тим Сандлър обяснява технологията на състезателен автомобил от Формула 3.

Пилотите на Формула 3 EuroSeries имат само една цел: да постигнат възможно най-бързото време на обиколка. Основно за това е координацията и свързаният с това баланс на 550-килограмовото превозно средство. Необходимата тяга се постига по два различни начина. От една страна има механичен захват, който се забелязва особено при бавни завои. В бързите завои, от друга страна, аеродинамичното сцепление е от съществено значение.

Основното средство за придържане в бавни завои са гумите и окачването. Във Формула 3 EuroSeries се използват гуми Kumho. "Най-важното тук е правилното въздушно налягане. За всички писти, независимо дали са бавни или бързи, има определена основна стойност, която винаги трябва да бъде достигната или не превишена", обяснява Тим Сандлър от Team Jo Zeller Racing. В зависимост от броя обиколки, които трябва да се изминат, шофирате с различно налягане в гумите. При високо въздушно налягане гумата се загрява по-бързо, но също така започва да се размазва по-рано. "От друга страна, при по-малко въздушно налягане гумата отнема повече време, за да достигне оптималната работна температура, но износването не е толкова тежко. В квалификацията, където така или иначе карате само няколко обиколки, стартирате с по-високо налягане, отколкото в състезанието."

В крайна сметка налягането винаги трябва да е същото в края, защото има оптимална стойност. Всеки път, когато попаднете в ямите, налягането на въздуха в гумите се проверява и увеличава или намалява, ако е необходимо. Ако налягането на въздуха е неправилно, гумата, свързваща превозното средство с пистата, няма да може да работи правилно.

Механичното захващане може да се работи и с помощта на окачванията на колелата. Тук са важни настройките за пружини, извивки и пръсти. Колкото по-мека е настроена колата, толкова по-добре е в бавни завои, но е по-гъста за шофиране в бързи пасажи. Подравняването на колелата може да се използва за отваряне или затваряне на гумите. Ако пистата е нула, колелата са успоредни на посоката на движение. "Ако сега отворите лентата на предната ос, получавате повече сцепление в завоите, защото има по-голямо триене. Това обаче има отрицателен ефект върху правите, защото губите скорост там", казва Сандлър.

"С настройките на наклона можете да наклоните гумата вертикално. Използват се предимно отрицателни стойности. От една страна, това намалява контактната площ и гумата се загрява по-бързо, но вие имате предимства в завоите поради наклоненото положение на гумите." Настройките за височината на шасито, от друга страна, се усещат в аеродинамиката. "Винаги ще се опитвате да поставите автомобила възможно най-ниско. Не бива обаче да правите прекалено екстремни настройки, тъй като тогава колата може да слезе и да загуби баланса си", казва жителят на Бохум. По принцип задният мост винаги е по-висок от предния. Освен всичко друго, това води до по-високо положение на задното крило.

"Заедно с предното крило, това е най-важната част от автомобила, когато става въпрос за аеродинамично сцепление. Колкото по-стръмни са крилата на вятъра, толкова по-голямо е контактното налягане, което се получава." Звучи лесно да си от дясната страна с настройките на крилото. Трудното обаче е намирането на правилния баланс. За оптимални характеристики на шофиране трябва да намерите баланс. Не можете просто да направите предното крило по-стръмно, ако нямате достатъчно сцепление на предния мост, защото тогава сцеплението на задния мост автоматично се влошава.

Друга важна част от аеродинамиката се намира под автомобила. Част от контактното налягане се постига с дифузора. Въздушният поток между асфалта и подовия под се ускорява в един вид тунел и по този начин тече по-бързо от въздуха над състезателната кола. Принципът е подобен на този на самолетното крило, при което болидът на Формула 3 не трябва да излита, а по-скоро да бъде притиснат към земята.

Преди да промените настройката, винаги трябва да разберете дали има проблеми в бавните или бързите завои. Аеродинамиката има ефект в много завои, обикновено от 120 километра в час. Преди да направите това, търсете сцепление с помощта на механиката. Но има и бавни завои, в които аеродинамиката не е маловажна. Ако стигнете до зона на твърдо спиране с висока скорост, се нуждаете от контактното налягане на крилата и дифузера.

Голям проблем възниква в състезанието. Ако шофирате директно зад противник, притискащата сила се разрушава, за предпочитане на предната ос, а водачът се бори с недозавиване. Явлението е особено забележимо от две дължини на автомобила. По време на състезанието превозното средство се плъзга все повече и повече върху предните гуми, които в резултат продължават да се влошават. "Slipstream също има предимство. На правите можете да постигнете увеличаване на скоростта от около пет км/ч зад кола отпред", обяснява Тим Сандлър. Това не изглежда много, но все пак се забелязва при изпреварване. Изпреварването е много по-лесно - и това, разбира се, е от значение в автомобилния спорт.

Вашето ново приложение за автоспорт е тук:
безплатно и дори по-добре - изтеглете сега!

Изтеглете от iOS App Store